Защо времето „лети“ и защо се движи бавно? Всичко е в умовете ни!
Колко пъти ви се е случвало да почувствате, че времето сякаш „ лети “, когато сте били заети или че се забавя, когато сте скучали? Защо времето наподобява се движи по-бързо или по-бавно според от това какво се случва?
Повечето от нас са осведомени с чувството за по-бавно движещо се време, когато чакаме нещо да се случи. Освен това, съгласно изследванията, времето наподобява се движи още по-бавно, когато ние самите сме нетърпеливи.
В свое изследване, немският психолог Марк Витман кара участниците да стоят в една стая без да вършат нищо в продължение на 7 минути и половина. За всеки от тях това време е минало по друг метод. Накрая някои настояват, че им се е сторило, че са чакали единствено 2 минути и половина, а други 20 минути. Така че, по какъв начин ще се движи времето в нашите показа не зависи единствено от външни фактори, само че и от това какви сме ние самите и по какъв начин възприемаме времето.
Как мозъкът ни възприема времето?
Няма действителен отговор за това къде и по какъв начин мозъка ни възприема и обработва визията за времето – твърди доктор Витман. Според него обаче, когато става дума за установяване на времетраене, по-дълго от 5 секунди, нашите показа за него са извънредно неточни.
В друго негово изследване участниците трябвало да дефинират интервал, който бил с дълготрайност от 18 секунди. Д-р Витман открива, че по-точни в преценката си са тези от хората, които имат по-висока интензивност в по този начин наречения „ инсуларен кортекс “ на мозъка. „ Инсуларният кортекс “ приема сигнали от цялото тяло и ни дава опция да „ усетим себе си “ – твърди доктор Витман. „ Чрез чувството на нашето тяло ние усещаме продължителността на времето, което е минало “ – добавя той.
Когато не вършим нищо, сме по-малко разсеяни и по-чувствителни по отношение на нас самите, по тази причина имаме чувството, че времето минава по-бавно. Но като се изключи че от време на време усещаме, че минава по-бавно, времето от време на време „ лети “ – и то тъкмо в моментите, в които се забавляваме най-вече. Това е по този начин, тъй като отделяме извънредно малко внимание на заобикалящата ни среда.
Когато фокусираме вниманието си върху нещата, които ни забавляват сега, обръщаме по-малко внимание на времето, по тази причина ни се коства, че то се движи по-бързо. Същото се отнася и за моментите, в които сме заети.
Защо времето „ лети “, когато сме по-възрастни?
През 1800-те години френският мъдрец Пол Джанет твърди, че хората възприемат времето съразмерно на продължителността от време, през което са били живи. За едно 3-годишно дете интервалът от една година минава по-бавно, в сравнение с за един 80-годишен човек.
Според невролога Маурин Айриш обаче, актуалните теории допускат, че чувството ни за ускорение на времето, подбудено от визията ни за минали събития, е единствено трик на нашата памет.
„ Паметта е голям фактор при визиите ни за придвижването на времето “ – твърди тя. Спомените се основават, когато претърпяваме нови неща – колкото по-силна е страстта, обвързвана с прекарването, толкоз по-дълго пазим загатна за него.
Тези мемоари, без значение дали са приятни или не, слагат „ маркери “ в предишното ни, съгласно които дефинираме какъв брой време е минало. Когато сме млади нормално имаме по-запомнящи се прекарвания – първа среща, женитба, първото дете. Но когато остаряваме изпадаме в рутина и имаме по-малко нови и вълнуващи прекарвания.
„ Когато остаряваме имаме чувството, че сме минали дълъг път от тези запаметяващи се моменти и по този начин имаме възприятието, че времето се движи доста по- бързо “ – твърди доктор Айриш.
