Хората, които плачат по време на филми, са най-силните от нас.
Колко постоянно ви се е налагало да плачете, когато гледате филм? В момента, в който бяхте завладени от страсти, смесени усеща, съпричастност, възмущение. Това не е неприятно нещо.
Ако човек е в положение да плаче над филм, даже и с фиктивен сюжет, това значи, че е надълбоко уязвим и знае по какъв начин да съчувства на хората.
Всъщност това е необикновен тип хора, които не са непознати на състраданието. В съвременен свят, цялостен с яд и ненавист, даже и към най-близкия, е толкоз рядко да се срещне човек, който може да се сложи на мястото на различен. Нарцисите и социопатите не са в положение да почувстват болката на другите, не е просто непозната за тях, а по-скоро непозната.
Съпричастността към различен човек, приемането на болката му като своя, ви характеризира като мощна персона.
Да, сълзите над кино лентата не са индикатор за уязвимост, а тъкмо противоположното, знак за мощ и неустрашимост. Знак, че сте в положение да разберете основния воин, да се тревожите и да му се насладите с него.
Можете да издържите тази болежка, доста сте мощни. Силата ви е да разберете цялостната
дълбочина на протичащото се с другите, без да трансферирате измисления сюжет в действителността.
Като се разплака малко, през тялото минава избрана уязвимост, съпроводена от
треперене, и в края на кино лентата идва лекост. Става елементарно от действителността на живота, от обстоятелството, че не живеете приказки и сте задоволително интелигентни, с цел да споделяте въображението на режисьора с действителността.
Причините за сълзите могат да бъдат най-различни. Може би основният воин изпитва усеща, които в миналото трябваше да изтърпиш, и сълзи от мъчителни мемоари стигнаха до теб. И тук още веднъж се появява знак за вашата мощ.
Ти си толкоз мощен, че си в положение да се върнеш в предишното, да преживееш сложен миг и да го пуснеш. Изпускането на обстановката се случва точно когато плачем, през сълзите на безполезността и осъзнаването.
Когато човек живее страсти, откъсващи се от гения на филм или различен тип изкуство, това се назовава синдром на Стендал. И това е обикновено.
Такива хора са склонни към всичко красиво: възвишена музика, четене на книги и гледане на стойностни филми.
Малко са такива хора, само че те са доста нужни за актуалното общество.
