Деян Денев пред ФАКТИ: Едва 31% от новите лекарства и терапии в ЕС стигат до България
Колко бърз и първокласен е достъпът на българските пациенти до модерни лекарствени артикули? Изоставаме ли по отношение на страните от Европейски Съюз, по какъв начин се оправяме с подправените медикаменти и така нататък По тези въпроси се обърнахме към Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM). Ето какво показа той пред ФАКТИ.
- Г-н Денев, по какъв начин се нарежда България в европейския мащаб, когато приказваме за въвеждането на новаторски и нови лекарства, които излизат на пазара?
- Ние се съпоставяме с Европа. През последните 20-ина години новаторските лекарствени артикули, новите фармацевтични технологии се позволяват за приложимост на централно равнище – на равнище Европейска здравна организация (ЕМА). Говорим за лекарствени артикули, които са минали клинични проучвания и са потвърдили своята резултатност, сигурност и дават по-добри способи на лекуване. След като бъдат позволени от ЕМА, към този момент кои от тях ще бъдат въведени в системата за разплащане с обществени средства във всяка една страна, си зависи от самата страна. В България, с цел да влезе един нов артикул в позитивния лист и да бъде заплащан от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или от Министерството на здравеопазването, се осъществя развой по регистрация на цена, която не може да е по-висока от най-ниската от 10 европейски страни. След това се осъществя развой на оценка на здравните технологии, в границите на който се цели да се вземе осведомено решение дали новата технология би трябвало да се заплаща от нашата система, или не. Данните демонстрират, че за интервала 2017-2020 година ЕМА е разрешила 160 нови лечения, а у нас са въведени 49 от тях – 31%. Това значи, че българските пациенти имат достъп до 31% от новите лекарствени технологии, позволени от ЕМА.
- Каква е повода, с цел да е по този начин? Какъв ущърб е това за нас…
- Ако създадем една информация с останалите страни в Европейски Съюз, можем да съпоставим с Франция и Германия, то в България пациентите имат доста по-малък достъп до новите лекарствени лечения. Това значи, че пациент, който страда от обещано онкологично заболяване, мине през своята първа и втора линия на терапия, а третата линия на терапия е уместно новаторско лекуване на генетичната разновидност на тумора, то опцията пациентът да стигне до новата терапия у нас е доста дребен. Пациентът би трябвало да търси решение в чужбина.
- Както и постоянно се случва…
- Вижте, че се случва – да, това е по този начин, само че това не значи, че пациентът не е добре обгрижен в България. Просто споделям, че съответни български пациенти, които са характерни, нямат бърз достъп до новаторските лекувания. Просто при тях се стига до обстановка, при която новаторското лекуване не е налично в България.
- Продължава ли България да е на едно от последните места в Европа и по обществени разноски, отделяни за медикаменти на човек?
- Тук би трябвало да погледнем на въпроса от позиция на обществените разноски за опазване на здравето въобще. Публичните разноски за здраве в България, макар повишаването през последните 2 години поради пандемията, са към момента на доста ниско равнище. Ние сме почти, в случай че разделим страните в Европейски Съюз на 4, в последната четвъртина. По отношение на обществените заплащания за медикаменти се следят две трендове. Публичните разноските се усилват внезапно поради пандемията от коронавирус, само че въпросът е по какъв начин се разходват. Как се вършат вложения в опазването на здравето в България? Има повишаване през последните години на парите, само че не е несъмнено, че тези вложения се употребяват по метод, който да донесе най-голяма изгода на пациента. Именно по тази причина е належащо провеждането на избрани здравни политики, свързани с фактора качество на услугата. Давам образец. Да се направи статистика кои лечебни заведения се оправят най-добре във връзка с резултатите, които реализират в интерес на пациента. Това минава през данни, през електронно опазване на здравето. А това е нещо, което у нас е в първичен стадий на въвеждане. Но да се върна на въпроса. Ако обществените заплащания за медикаменти преди години са били 30%, в този момент са 23% с включено Данък добавена стойност. А в България Данък добавена стойност е с една от най-високите ставки, когато приказваме за медикаменти. Ако съпоставим нещата с останалите страни от Европейски Съюз, там обществените разноски за медикаменти са приблизително към 300 евро на човек на година. А у нас, в България, даже и в случай че се съпоставим със страни от Източна Европа като Чехия, Словения, Унгария и така нататък, изоставаме 3 пъти, те сме на равнища от към 100 евро. Разбира се, това зависи и от икономическите благоприятни условия на страната. Но е реалност и друго, че вложението на спомагателни средства в лекарствена помощ доста могат да подобрят лекуването на обособени болести. И ще дам следния образец. CAR-T лечението за лекуване на злокачествени болести на кръвта, а в последно време и на солидни тумори, бележи съществени триумфи в Западна Европа и някои страни от Източна, да вземем за пример Чехия. Но тя към момента не е налична в България. Терапията няма по какъв начин да се закупи от болница и да се приложи. При нея става въпрос за самостоятелен метод при всеки пациент. При тази терапия имунни кафези на пациента се образоват по този начин, че да се оправят с съответното злокачествено заболяване. Успеваемостта е извънредно висока, разбирайте 96%, само че лечението още я няма в България.
- Как работи общоевропейската система против подправените медикаменти у нас?
- Всички производители на медикаменти в Европа са длъжни да слагат неповторим код на всяка съответна опаковка. И този код да бъде въведен в една европейска база данни. При разпределяне на лекарство на пациент всяка аптека би трябвало да сканира този код и системата дефинира дали опаковката е достоверна. Дали не е била отпусната преди 6 месеца на пациент в друга страна и така нататък Всяка опаковка има и отбрана срещу разрушение. Не може да бъде отворена и затворена. Така се подсигурява, че пациентът получава това, което производителят е поставил в опаковката. Също по този начин се подсигурява, че няма подправено даване.
- Една от най-разпространените неприятни практики е „ излизането “ на лекарството от болница, което по-късно стига до дистрибутор?
- Ако болничното заведение е сканирала опаковката, в случай че е маркирано в системата, че тази опаковка е отпусната на пациент, системата я засича, в случай че се появи повторно. За да се случи това, би трябвало европейското и българското законодателство да бъде приложено изцяло. Но това не е по този начин. В България към 45% от отпусканите опаковки минават през верификация в системата. Останалите се отпускат без това да бъде регистрирано от системата. Това основава благоприятни условия за злоупотреби.
- Страната ни продължава ли да изостава още повече в обществените разноски за медикаменти, като се регистрира и тежестта на Данък добавена стойност – като това са близо 17% от разноските на Националната здравноосигурителна и семействата за медикаменти. В Румъния и Естония тежестта на Данък добавена стойност в разноските за медикаменти е 8,26%, в Полша – 7,41%, в Литва и Унгария – едвам 4,76%... Какъв резултат би имало понижение на ставката?
- В Европейски Съюз единствено три страни ползват цялостна ставка на Данък добавена стойност върху медикаменти. Това са Германия, Дания и България. При всички останали страни имаме нулева или диференцирана ставка на Данък добавена стойност, както сте ревизирали. Защо? Защото лекарствените артикули са артикули с контролирана цена. Всеки детайл – цена на производител, надценка на търговец на едро, надценка на търговец на дребно, са контролирани. Ако Данък добавена стойност бъде понижено, няма по какъв начин нито един от играчите по веригата да усвоят това Данък добавена стойност и покачат своят част от цената. Намаляването на Данък добавена стойност на медикаментите непосредствено носи изгода на пациента. Правя съпоставяне с хляба и артикули, чиито цени не са контролирани. У нас това, което се случва, е, че при понижаване на Данък добавена стойност търговците по веригата го употребяват в тяхна изгода. Така работи пазарната стопанска система. Когато имаме обаче регламентирани цени, това не може да стане. Ако приемем, че ще имаме понижение на Данък добавена стойност върху медикаментите с 10%, цената за крайния консуматор ще падне с 6-7%. По отношение на НЗОК, в случай че бюджетът на каса е 1,454 милиарда лв., то Данък добавена стойност е в размер на към 250 млн. лв.. Това Данък добавена стойност лишава пациентите от този финансов запас, а с него може да се заплати още лекуване. Също по този начин това връщане на Данък добавена стойност съставлява и някакъв вид национализация, тъй като става въпрос за нашите и вашите здравни вноски, които би следвало да се разходват за здраве. Всички останали заплащания на НЗОК за медицински услуги към лечебни заведения са освободени от Данък добавена стойност. Ако бюджетът за лечебни заведения е 2,7 милиарда лв., в тях няма Данък добавена стойност.
- Търговията с ваксини ли е най-процъфтяващият фармацевтичен бизнес в последните години. Визирам и коронавирус пандемията?
- По отношение на формалния имунизационен календар обществените разноски всяка година са към 40-50 млн. лв.. Тази инвестиция обаче се връща като здравни изгоди в пъти. Инвестицията е една от най-хубавите в опазването на здравето. Имаме релативно ниска стойност на имунизацията, само че изгодите от предотвратени болести са в пъти повече. Вторият сегмент са тъй наречените целесъобразни имунизации, а ресурсът за тях е към 6 млн. лв.. При тях става въпрос за папилома вирус, рак на маточната шийка, ротавирус, годишните имунизации за грип за хора над 65 години. Тук се вижда неприятна статистика, че поради коронавирус понижават и равнищата на тези ваксини. Ако на това не се обърне внимание, то след време ни чакат талази на заболявания, които от дълго време сме отписали като сериозна заплаха. Иначе за имунизациите за коронавирус се видя, че науката може бързо да откри решение, което да защищава от тежко протичане на болестта и гибел, само че мъчно убеждава хората в изгодите от това решение, изключително в страни като България, в които подправените престижи и различните обстоятелства елементарно взимат връх.
- Г-н Денев, по какъв начин се нарежда България в европейския мащаб, когато приказваме за въвеждането на новаторски и нови лекарства, които излизат на пазара?
- Ние се съпоставяме с Европа. През последните 20-ина години новаторските лекарствени артикули, новите фармацевтични технологии се позволяват за приложимост на централно равнище – на равнище Европейска здравна организация (ЕМА). Говорим за лекарствени артикули, които са минали клинични проучвания и са потвърдили своята резултатност, сигурност и дават по-добри способи на лекуване. След като бъдат позволени от ЕМА, към този момент кои от тях ще бъдат въведени в системата за разплащане с обществени средства във всяка една страна, си зависи от самата страна. В България, с цел да влезе един нов артикул в позитивния лист и да бъде заплащан от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или от Министерството на здравеопазването, се осъществя развой по регистрация на цена, която не може да е по-висока от най-ниската от 10 европейски страни. След това се осъществя развой на оценка на здравните технологии, в границите на който се цели да се вземе осведомено решение дали новата технология би трябвало да се заплаща от нашата система, или не. Данните демонстрират, че за интервала 2017-2020 година ЕМА е разрешила 160 нови лечения, а у нас са въведени 49 от тях – 31%. Това значи, че българските пациенти имат достъп до 31% от новите лекарствени технологии, позволени от ЕМА.
- Каква е повода, с цел да е по този начин? Какъв ущърб е това за нас…
- Ако създадем една информация с останалите страни в Европейски Съюз, можем да съпоставим с Франция и Германия, то в България пациентите имат доста по-малък достъп до новите лекарствени лечения. Това значи, че пациент, който страда от обещано онкологично заболяване, мине през своята първа и втора линия на терапия, а третата линия на терапия е уместно новаторско лекуване на генетичната разновидност на тумора, то опцията пациентът да стигне до новата терапия у нас е доста дребен. Пациентът би трябвало да търси решение в чужбина.
- Както и постоянно се случва…
- Вижте, че се случва – да, това е по този начин, само че това не значи, че пациентът не е добре обгрижен в България. Просто споделям, че съответни български пациенти, които са характерни, нямат бърз достъп до новаторските лекувания. Просто при тях се стига до обстановка, при която новаторското лекуване не е налично в България.
- Продължава ли България да е на едно от последните места в Европа и по обществени разноски, отделяни за медикаменти на човек?
- Тук би трябвало да погледнем на въпроса от позиция на обществените разноски за опазване на здравето въобще. Публичните разноски за здраве в България, макар повишаването през последните 2 години поради пандемията, са към момента на доста ниско равнище. Ние сме почти, в случай че разделим страните в Европейски Съюз на 4, в последната четвъртина. По отношение на обществените заплащания за медикаменти се следят две трендове. Публичните разноските се усилват внезапно поради пандемията от коронавирус, само че въпросът е по какъв начин се разходват. Как се вършат вложения в опазването на здравето в България? Има повишаване през последните години на парите, само че не е несъмнено, че тези вложения се употребяват по метод, който да донесе най-голяма изгода на пациента. Именно по тази причина е належащо провеждането на избрани здравни политики, свързани с фактора качество на услугата. Давам образец. Да се направи статистика кои лечебни заведения се оправят най-добре във връзка с резултатите, които реализират в интерес на пациента. Това минава през данни, през електронно опазване на здравето. А това е нещо, което у нас е в първичен стадий на въвеждане. Но да се върна на въпроса. Ако обществените заплащания за медикаменти преди години са били 30%, в този момент са 23% с включено Данък добавена стойност. А в България Данък добавена стойност е с една от най-високите ставки, когато приказваме за медикаменти. Ако съпоставим нещата с останалите страни от Европейски Съюз, там обществените разноски за медикаменти са приблизително към 300 евро на човек на година. А у нас, в България, даже и в случай че се съпоставим със страни от Източна Европа като Чехия, Словения, Унгария и така нататък, изоставаме 3 пъти, те сме на равнища от към 100 евро. Разбира се, това зависи и от икономическите благоприятни условия на страната. Но е реалност и друго, че вложението на спомагателни средства в лекарствена помощ доста могат да подобрят лекуването на обособени болести. И ще дам следния образец. CAR-T лечението за лекуване на злокачествени болести на кръвта, а в последно време и на солидни тумори, бележи съществени триумфи в Западна Европа и някои страни от Източна, да вземем за пример Чехия. Но тя към момента не е налична в България. Терапията няма по какъв начин да се закупи от болница и да се приложи. При нея става въпрос за самостоятелен метод при всеки пациент. При тази терапия имунни кафези на пациента се образоват по този начин, че да се оправят с съответното злокачествено заболяване. Успеваемостта е извънредно висока, разбирайте 96%, само че лечението още я няма в България.
- Как работи общоевропейската система против подправените медикаменти у нас?
- Всички производители на медикаменти в Европа са длъжни да слагат неповторим код на всяка съответна опаковка. И този код да бъде въведен в една европейска база данни. При разпределяне на лекарство на пациент всяка аптека би трябвало да сканира този код и системата дефинира дали опаковката е достоверна. Дали не е била отпусната преди 6 месеца на пациент в друга страна и така нататък Всяка опаковка има и отбрана срещу разрушение. Не може да бъде отворена и затворена. Така се подсигурява, че пациентът получава това, което производителят е поставил в опаковката. Също по този начин се подсигурява, че няма подправено даване.
- Една от най-разпространените неприятни практики е „ излизането “ на лекарството от болница, което по-късно стига до дистрибутор?
- Ако болничното заведение е сканирала опаковката, в случай че е маркирано в системата, че тази опаковка е отпусната на пациент, системата я засича, в случай че се появи повторно. За да се случи това, би трябвало европейското и българското законодателство да бъде приложено изцяло. Но това не е по този начин. В България към 45% от отпусканите опаковки минават през верификация в системата. Останалите се отпускат без това да бъде регистрирано от системата. Това основава благоприятни условия за злоупотреби.
- Страната ни продължава ли да изостава още повече в обществените разноски за медикаменти, като се регистрира и тежестта на Данък добавена стойност – като това са близо 17% от разноските на Националната здравноосигурителна и семействата за медикаменти. В Румъния и Естония тежестта на Данък добавена стойност в разноските за медикаменти е 8,26%, в Полша – 7,41%, в Литва и Унгария – едвам 4,76%... Какъв резултат би имало понижение на ставката?
- В Европейски Съюз единствено три страни ползват цялостна ставка на Данък добавена стойност върху медикаменти. Това са Германия, Дания и България. При всички останали страни имаме нулева или диференцирана ставка на Данък добавена стойност, както сте ревизирали. Защо? Защото лекарствените артикули са артикули с контролирана цена. Всеки детайл – цена на производител, надценка на търговец на едро, надценка на търговец на дребно, са контролирани. Ако Данък добавена стойност бъде понижено, няма по какъв начин нито един от играчите по веригата да усвоят това Данък добавена стойност и покачат своят част от цената. Намаляването на Данък добавена стойност на медикаментите непосредствено носи изгода на пациента. Правя съпоставяне с хляба и артикули, чиито цени не са контролирани. У нас това, което се случва, е, че при понижаване на Данък добавена стойност търговците по веригата го употребяват в тяхна изгода. Така работи пазарната стопанска система. Когато имаме обаче регламентирани цени, това не може да стане. Ако приемем, че ще имаме понижение на Данък добавена стойност върху медикаментите с 10%, цената за крайния консуматор ще падне с 6-7%. По отношение на НЗОК, в случай че бюджетът на каса е 1,454 милиарда лв., то Данък добавена стойност е в размер на към 250 млн. лв.. Това Данък добавена стойност лишава пациентите от този финансов запас, а с него може да се заплати още лекуване. Също по този начин това връщане на Данък добавена стойност съставлява и някакъв вид национализация, тъй като става въпрос за нашите и вашите здравни вноски, които би следвало да се разходват за здраве. Всички останали заплащания на НЗОК за медицински услуги към лечебни заведения са освободени от Данък добавена стойност. Ако бюджетът за лечебни заведения е 2,7 милиарда лв., в тях няма Данък добавена стойност.
- Търговията с ваксини ли е най-процъфтяващият фармацевтичен бизнес в последните години. Визирам и коронавирус пандемията?
- По отношение на формалния имунизационен календар обществените разноски всяка година са към 40-50 млн. лв.. Тази инвестиция обаче се връща като здравни изгоди в пъти. Инвестицията е една от най-хубавите в опазването на здравето. Имаме релативно ниска стойност на имунизацията, само че изгодите от предотвратени болести са в пъти повече. Вторият сегмент са тъй наречените целесъобразни имунизации, а ресурсът за тях е към 6 млн. лв.. При тях става въпрос за папилома вирус, рак на маточната шийка, ротавирус, годишните имунизации за грип за хора над 65 години. Тук се вижда неприятна статистика, че поради коронавирус понижават и равнищата на тези ваксини. Ако на това не се обърне внимание, то след време ни чакат талази на заболявания, които от дълго време сме отписали като сериозна заплаха. Иначе за имунизациите за коронавирус се видя, че науката може бързо да откри решение, което да защищава от тежко протичане на болестта и гибел, само че мъчно убеждава хората в изгодите от това решение, изключително в страни като България, в които подправените престижи и различните обстоятелства елементарно взимат връх.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ