Той имал само два Майбаха - Белчо и Сивушка
" Колите на някои зърнопроизводители стартират от " Бентли ", а други не слизат по-долу от S-класа и " Ауди " осмица ".
Това бяха думите на Бойко Борисов, когато през 2011 година зърнопроизводителите изкараха техниката си по пътищата в 20 области на България, недоволни от забавени държавни заплащания.
10 години по-късно Красимир Каракачанов отново се възмущаваше, че някои производители на зърно имали цели острови, до момента в който се показват за бедстващи фермери.
Днес вицът за клетия земеделец от Добруджа, който имал единствено два Майбаха - " Белчо " и " Сивушка " - остава все по този начин настоящ.
Същите хора през днешния ден заплашват да изведат " 1 милион души " на митинг против властта, единствено тъй като възбраната за импорт на украинско жито и слънчоглед беше анулирана от кабинета " Денков ".
За информация: към 2021 година всички хора, непрекъснато заети в бранш " Земеделие " са към 295 000.
С по-ниски разноски и постоянни дотации от Европейски Съюз и държавния бюджет, зърнопроизводството " роди " мултимилионери на фона на упадъка в други браншове като отглеждане на животни, произвеждане на плодове и зеленчуци или произвеждане с висока добавена стойност на модифицирани артикули, а не хранителни първични материали.
Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията разгласява данни, съгласно които към 70% от селскостопанските еврофондове отиват в към 100 от най-големите фамилии на зърнопроизводители.
Още към 1000 са по-малките зърнопроизводители, които също декларират протестна подготвеност против ръководството.
Една от аргументите е политиката на Европейски Съюз за субсидиране съгласно размера на обработваната повърхност. Това имаше положителен резултат при присъединението към съюза - подтиква окрупняването на земеделските стопанства и модернизирането на техниката.
То обаче докара и до такива изкривявания на пазара и контрола върху земята (включително - политически надзор върху локалните хора), че през 2014 година Европейски Съюз се принуди да наложи ограничаващи ограничения - таван върху директните помощи, до 300 000 евро на година.
" Българските „ зърнари “, обаче се приспособиха и раздробиха „ бизнеса “. След 2015 година няма да видите " зърнарска компания " с 30 млн. евро дотация като бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана незаконна група). За да се вмести в тавана от 300 хиляди евро, " зърнарят " би трябвало да направи 100 компании - надлежно със притежатели, счетоводители, възможни наети лица и така нататък От 2015 година с сътрудници слагаме тази тематика на даващите парите, само че си царува тишина ", написа Безлов в обявата си.
През 2021 година Държавна фирма " Земеделие " беше да разгласява данни за най-големите получатели на безплатни средства от европейските аграрни фондове за интервала от 2007 година нататък.
От справката се видя, че отпред стоят няколко еднолични търговци и акционерни сдружения, свързани със зърнопроизводството.
Какъв е общият резултат от тази политика?
По данни на Асен Василев - единствено за 2021 година приходите на зърнопроизводителите са били към 8 милиарда лева, а заявената облага - 1,862 милиарда лева
Войната и освобождението на вноса на украинско зърно в Европейски Съюз през 2022 година обаче не са попречили нито на търговията, нито на облагата на българския бранш.
През 2022 година общите доходи от произвеждане на зърнени култури е стигнал съвсем 10 милиарда лева, а заявената облага е 2,5 милиарда лева - възползвайки се от пика в международните цени на пшеница и слънчоглед поради рецесията в една от най-големите държави-производители.
По данни на " Капитал " за 2022 година:
Едноличен търговец " Светослав Илчовски " е с максимален растеж на доходи (317%) и марж на облагата (46%);Светлозар Дичевски обработва към 1 млн. декара земя - лична и наета - през няколко свързани сдружения в холдинга " Октопод инвест " " Златия агро " - максимален самостоятелен адресат на аграрни агросубсидии с над 9 млн. лева за 2021, се подрежда втори по рентабилност;Всички в топ 20 по доходи през 2022 година, като се изключи 1 компания, са търговци или производители на зърно, слънчоглед или свързани продукти;Най-големият търговец на зърно " Севан " стига до близо 1 милиарда лева годишни доходи през 2022.
През пролетта на 2022 година цената на звук пшеница стига минава над 400 евро, a a година по-късно към този момент е под 250 евро.
Забраната за импорт от Украйна, която продължи от април до септември 2023 година не докара до предстоящото осъществяване на българското произвеждане, чиято себестойност също нарастна заради паралелния скок в разноските за електрическа енергия, горива, торове и други
Вместо това тя е свалила приходите от Данък добавена стойност с съвсем 150 млн. лева, по данните на Министерството на финансите.
При това - производителите на олио се оплакаха от липса на суровина, а най-големият преработвател " Олива " беше заставен да затвори краткотрайно.
Производителите в България настояват, че предложили стоката си на 30% загуба (според Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите), само че все пак не намирали купувачи.
Преработвателите обаче споделят, че имат потребност от повече първични материали, в сравнение с локалните производители въобще могат да обезпечат. Затова и поддържаха освобождението на вноса от Украйна.
Това бяха думите на Бойко Борисов, когато през 2011 година зърнопроизводителите изкараха техниката си по пътищата в 20 области на България, недоволни от забавени държавни заплащания.
10 години по-късно Красимир Каракачанов отново се възмущаваше, че някои производители на зърно имали цели острови, до момента в който се показват за бедстващи фермери.
Днес вицът за клетия земеделец от Добруджа, който имал единствено два Майбаха - " Белчо " и " Сивушка " - остава все по този начин настоящ.
Същите хора през днешния ден заплашват да изведат " 1 милион души " на митинг против властта, единствено тъй като възбраната за импорт на украинско жито и слънчоглед беше анулирана от кабинета " Денков ".
За информация: към 2021 година всички хора, непрекъснато заети в бранш " Земеделие " са към 295 000.
С по-ниски разноски и постоянни дотации от Европейски Съюз и държавния бюджет, зърнопроизводството " роди " мултимилионери на фона на упадъка в други браншове като отглеждане на животни, произвеждане на плодове и зеленчуци или произвеждане с висока добавена стойност на модифицирани артикули, а не хранителни първични материали.
Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията разгласява данни, съгласно които към 70% от селскостопанските еврофондове отиват в към 100 от най-големите фамилии на зърнопроизводители.
Още към 1000 са по-малките зърнопроизводители, които също декларират протестна подготвеност против ръководството.
Една от аргументите е политиката на Европейски Съюз за субсидиране съгласно размера на обработваната повърхност. Това имаше положителен резултат при присъединението към съюза - подтиква окрупняването на земеделските стопанства и модернизирането на техниката.
То обаче докара и до такива изкривявания на пазара и контрола върху земята (включително - политически надзор върху локалните хора), че през 2014 година Европейски Съюз се принуди да наложи ограничаващи ограничения - таван върху директните помощи, до 300 000 евро на година.
" Българските „ зърнари “, обаче се приспособиха и раздробиха „ бизнеса “. След 2015 година няма да видите " зърнарска компания " с 30 млн. евро дотация като бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана незаконна група). За да се вмести в тавана от 300 хиляди евро, " зърнарят " би трябвало да направи 100 компании - надлежно със притежатели, счетоводители, възможни наети лица и така нататък От 2015 година с сътрудници слагаме тази тематика на даващите парите, само че си царува тишина ", написа Безлов в обявата си.
През 2021 година Държавна фирма " Земеделие " беше да разгласява данни за най-големите получатели на безплатни средства от европейските аграрни фондове за интервала от 2007 година нататък.
От справката се видя, че отпред стоят няколко еднолични търговци и акционерни сдружения, свързани със зърнопроизводството.
Какъв е общият резултат от тази политика?
По данни на Асен Василев - единствено за 2021 година приходите на зърнопроизводителите са били към 8 милиарда лева, а заявената облага - 1,862 милиарда лева
Войната и освобождението на вноса на украинско зърно в Европейски Съюз през 2022 година обаче не са попречили нито на търговията, нито на облагата на българския бранш.
През 2022 година общите доходи от произвеждане на зърнени култури е стигнал съвсем 10 милиарда лева, а заявената облага е 2,5 милиарда лева - възползвайки се от пика в международните цени на пшеница и слънчоглед поради рецесията в една от най-големите държави-производители.
По данни на " Капитал " за 2022 година:
Едноличен търговец " Светослав Илчовски " е с максимален растеж на доходи (317%) и марж на облагата (46%);Светлозар Дичевски обработва към 1 млн. декара земя - лична и наета - през няколко свързани сдружения в холдинга " Октопод инвест " " Златия агро " - максимален самостоятелен адресат на аграрни агросубсидии с над 9 млн. лева за 2021, се подрежда втори по рентабилност;Всички в топ 20 по доходи през 2022 година, като се изключи 1 компания, са търговци или производители на зърно, слънчоглед или свързани продукти;Най-големият търговец на зърно " Севан " стига до близо 1 милиарда лева годишни доходи през 2022.
През пролетта на 2022 година цената на звук пшеница стига минава над 400 евро, a a година по-късно към този момент е под 250 евро.
Забраната за импорт от Украйна, която продължи от април до септември 2023 година не докара до предстоящото осъществяване на българското произвеждане, чиято себестойност също нарастна заради паралелния скок в разноските за електрическа енергия, горива, торове и други
Вместо това тя е свалила приходите от Данък добавена стойност с съвсем 150 млн. лева, по данните на Министерството на финансите.
При това - производителите на олио се оплакаха от липса на суровина, а най-големият преработвател " Олива " беше заставен да затвори краткотрайно.
Производителите в България настояват, че предложили стоката си на 30% загуба (според Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите), само че все пак не намирали купувачи.
Преработвателите обаче споделят, че имат потребност от повече първични материали, в сравнение с локалните производители въобще могат да обезпечат. Затова и поддържаха освобождението на вноса от Украйна.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ