Защо това цвете е наречено „коледна звезда“
„ Коледна звезда " е името, обещано на растение в Мексико, чието научно название е Еuphorbia pulcherrima, дума, която на латински значи „ най-красивата ". Наричат го още „ овчарска звезда ". Растението постоянно се употребява за украса на празници, най-много свързани с празнуването на Коледа и Бъдни вечер.
Това растение има тъмнозелени листа, като най-горните, наречени прицветници, могат да са с разнообразни цветове, които наподобяват на венчелистчета.
Тези листа нормално са червени, макар че има и жълти, бели и розови екземпляри.
В реалност цветът на това растение е доста дребен, жълт на цвят и е предпазен сред листата му.
В северното полукълбо цъфти през ноември и декември. Това растение не се употребява за консумация, защото поглъщането на листата му може да аргументи повръщане и съществени стомашни разстройства.
Родината на коледната звезда е Централна Америка - Мексико и Гватемала.
Мешиките употребявали това растение в ритуали като знак на непорочност и нов живот за мъртвите воини, починали във война, защото се свързва с аления цвят на кръвта. Всъщност, листата му се употребяват и като естествено багрило при направата на разнообразни тъкани.
Оригиналната дума, употребена за означаване на това растение, е „ куетлашочитл ", което на езика науатл значи „ сухо цвете ", макар че има и други вероятни преводи, които го разпознават като „ кожено цвете ".
От колонизацията на Америка това растение стартира да се употребява като детайл от християнската декорация по време на Коледа заради пурпурния цвят на листата му.
Една мексиканска легенда споделя, че оскъдно момиче било доста тъжно, че не може да занесе подарък на Младенеца - традиция, съгласно която на литургията в среднощ, когато стартира новия ден, се носи подарък в олтара за новородения Исус. В този миг детето чуло глас, който му подсказвал да занесе това, което му е на сърце, без значение от неговата стойност. Момичето набрало нежните зелени клончета с изящни тънки листенца на върха, които с доста обич отнесло пред олтара в среднощ. И както се срамувало, че няма захаросани бонбони и сладкиши видяло по какъв начин зелените листа се обагрят в ослепителен червен цвят, стоплени от вярата и любовта му към новородения млад Бог. Така в Мексико цветето се трансформира в знак на любовта към Бог и вярата в него.
През XIX век стартира да се популяризира и на други места с помощта на Джоел Робърт Пойнсет, първият американски дипломат в Мексико, който по време на свое посещаване в щата Гереро, едно от местата, където пораства и цъфти в обилие храста, го вижда и отнася от него в Съединени американски щати. Всъщност, в Съединени американски щати и в някои страни в Европа това растение се назовава „ поинсетия " в негова чест.
В момента декоративното му потребление е доста необятно публикувано и е обвързвано с коледния сезон заради цвета и интервала на разцвет в северното полукълбо, който съответствува с Коледа.
Цветето на коледната звезда се употребява в градинарството. В истинската си форма на шубрак може да доближи четири метра височина, на става известен в света на цветарството като саксийно декоративно цвете.
Това растение има тъмнозелени листа, като най-горните, наречени прицветници, могат да са с разнообразни цветове, които наподобяват на венчелистчета.
Тези листа нормално са червени, макар че има и жълти, бели и розови екземпляри.
В реалност цветът на това растение е доста дребен, жълт на цвят и е предпазен сред листата му.
В северното полукълбо цъфти през ноември и декември. Това растение не се употребява за консумация, защото поглъщането на листата му може да аргументи повръщане и съществени стомашни разстройства.
Родината на коледната звезда е Централна Америка - Мексико и Гватемала.
Мешиките употребявали това растение в ритуали като знак на непорочност и нов живот за мъртвите воини, починали във война, защото се свързва с аления цвят на кръвта. Всъщност, листата му се употребяват и като естествено багрило при направата на разнообразни тъкани.
Оригиналната дума, употребена за означаване на това растение, е „ куетлашочитл ", което на езика науатл значи „ сухо цвете ", макар че има и други вероятни преводи, които го разпознават като „ кожено цвете ".
От колонизацията на Америка това растение стартира да се употребява като детайл от християнската декорация по време на Коледа заради пурпурния цвят на листата му.
Една мексиканска легенда споделя, че оскъдно момиче било доста тъжно, че не може да занесе подарък на Младенеца - традиция, съгласно която на литургията в среднощ, когато стартира новия ден, се носи подарък в олтара за новородения Исус. В този миг детето чуло глас, който му подсказвал да занесе това, което му е на сърце, без значение от неговата стойност. Момичето набрало нежните зелени клончета с изящни тънки листенца на върха, които с доста обич отнесло пред олтара в среднощ. И както се срамувало, че няма захаросани бонбони и сладкиши видяло по какъв начин зелените листа се обагрят в ослепителен червен цвят, стоплени от вярата и любовта му към новородения млад Бог. Така в Мексико цветето се трансформира в знак на любовта към Бог и вярата в него.
През XIX век стартира да се популяризира и на други места с помощта на Джоел Робърт Пойнсет, първият американски дипломат в Мексико, който по време на свое посещаване в щата Гереро, едно от местата, където пораства и цъфти в обилие храста, го вижда и отнася от него в Съединени американски щати. Всъщност, в Съединени американски щати и в някои страни в Европа това растение се назовава „ поинсетия " в негова чест.
В момента декоративното му потребление е доста необятно публикувано и е обвързвано с коледния сезон заради цвета и интервала на разцвет в северното полукълбо, който съответствува с Коледа.
Цветето на коледната звезда се употребява в градинарството. В истинската си форма на шубрак може да доближи четири метра височина, на става известен в света на цветарството като саксийно декоративно цвете.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ