Коледа се празнува на 25 декември и е едновременно свещен

Коледа се чества на 25 декември и е по едно и също време заветен набожен празник и международен културен и търговски феномен.

В продължение на две хилядолетия хората по света я означават с обичаи и практики, които са по едно и също време религиозни и всемирски по своята същина. Християните честват Коледа като годишнина от рождението на Исус от Назарет, нравствен лидер, чиито учения са в основата на тяхната вяра. Популярните традиции включват замяна на дарове, декорация на коледни елхи, посещаване на черква, шерване на ястия със фамилията и приятелите и, несъмнено, изчакване идването на Дядо Коледа.
Как се появява Коледа?
Векове преди появяването на Исус, ранните европейци чествали светлината и раждането в най-тъмните зимни дни. Много нации ги отбелязвали по време на зимното слънцестоене, когато най-лошата зима била зад тях и те можели да чакат по-дълги дни и часове слънчева светлина.

В Скандинавия чествали Юле от 21 декември, зимното слънцестоене, до януари. В знак на самопризнание за завръщането на слънцето бащите и синовете донасяли у дома огромни трупи, които подпалвали. Хората пирували, до момента в който трупите изгорят, което от време на време отнемало до 12 дни. Норвежците вярвали, че всяка искра от огъня съставлява ново прасе или теле, което ще се роди през идната година.

Краят на декември бил идеалното време за празнуване в множеството региони на Европа. По това време на годината множеството говеда бивали заклани, с цел да не се постанова да се хранят през зимата. За мнозина това било единственото време от годината, когато имали ресурс от прясно месо. Освен това множеството виновност и бира, създадени през годината, тогава към този момент били ферментирали и били подготвени за пиянство.

В Германия хората почитали езическия господ Один по време на празника в средата на зимата. Германците били ужасени от Оден, защото вярвали, че той прави нощни полети по небето, с цел да следи хората и по-късно взема решение кой ще живее или загине. Заради неговото наличие доста хора избирали да останат по домовете си.

В Рим, където зимите не били толкоз сурови като тези в далечния север, се чествал Сатурналии – празник в чест на Сатурн, богът на земеделието. Започвайки през седмицата, водеща до зимното слънцестоене и продължавайки цялостен месец, Сатурналии е хедонистично време, когато храната и напитките са в обилие и естественият римски публичен ред е извърнат с главата надолу. В продължение на месец робите ставали господари. Селяните командвали града. Никой не ранотел и учебните заведения били затворени, с цел да могат всички да се включат в заниманието.

Празнувал се и рождения ден на Митра, богът на непобедимото слънце, на 25 декември. Смятало се е, че Митра, бог-младенец, е роден от канара. За някои римляни рожденият ден на Митра бил най-свещеният ден в годината.

В ранните години на християнството Великден е бил главният празник; раждането на Исус не се е чествало. През 4 век църковните чиновници вземат решение да разгласят раждането на Исус като празник. Въпреки че някои доказателства сочат, че раждането му може да е настъпило напролет, Папа Юлий I избира 25 декември. Обикновено се счита, че църквата е избрала тази дата в опит да одобри традициите на езическия фестивал Сатурналии. Първо наименуван Празник на Рождество Христово, обичаят се популяризира в Египет през 432 година и в Англия до края на VI век.

До Средновековието християнството в по-голямата си част замества езическата вяра. На Коледа вярващите посещавали черква, а по-късно чествали буйно в сходна на карнавал атмосфера.

В Америка Коледа била оповестена за федерален празник едвам на 26 юни 1870 година

От началото на 1800 година американците построили своя лична коледна традиция, която включвала сглобяване от доста други традиции като накичване на дървета, изпращане на празнични картички и дарове.
Кой е измислил Дядо Коледа?
Легендата за Дядо Коледа може да бъде проследена до духовник на име Свети Никола, който е роден в днешна Турция към 280 година Св. Никола раздава цялото си наследено благосъстояние и пътува из провинцията, помагайки на бедните и болните, ставайки прочут като бранител на деца и моряци.

Свети Никола за пръв път навлиза в известната просвета в края на 18 век в Ню Йорк, когато холандски фамилии се събират, с цел да почетат годишнината от гибелта на „ Sint Nikolaas “ (холандското име на Свети Никола) или в резюме „ Sinter Klaas “. „ Дядо Коледа “ получава името си от това редуциране.

През 1822 година свещеник Клемент Кларк Мур написва коледно стихотворение, наречено „ Разказ за посещаване от Свети Никола “. Стихотворението изобразява Дядо Коледа като радостен човек, който лети от дом до дом на шейна, задвижвана от елени, с цел да достави играчки.

Емблематичната версия на Дядо Коледа като радостен мъж в алено с бяла брада и чувал с играчки е увековечена през 1881 година, когато политическият карикатурист Томас Наст прибягва до стихотворението на Мур, с цел да сътвори облика на Стария Свети Ник, прочут ни през днешния ден.

Рудолф, „ най-известният елен “, е плод на въображението на Робърт Л. Мей през 1939 година Копирайтърът написва стихотворение за северните елени, с цел да притегли клиенти в универсалния магазин „ Монтгомъри Уорд “.