Кокоши яйца, радиоапарат със запечатани с восък копчета-част от историите на радиото ни
Кокоши яйца, радиоприемник със запечатани с восък копчета-част от историите на радиото ни
Две кокоши яйца са част от музейната експозиция за историята на радиото в България „ Проф. Д-р Веселин Димитров “. Оказа се, че българските кокоши яйца имат директна връзка с радиоисторията на България.
Това описаха пред БГНЕС уредниците тук, което е единствено една дребна част от забавните и любопитни истории, които крие историята за родното радио, събрана в експозиция в постройката на Факултета по публицистика на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Знаете ли, че в един интервал от историята, властта е запечатвала копчетата на радиото с червен восък, с цел да не могат да се въртят? Защо, може да разберете, в случай че идете да видите експозицията, събрана в постройката на ФЖМК на „ Московска “ 49. Музейната експозиция тук съхранява историята на българското радио и дава опция на всички да се срещнат с да я видят и да се допрян до нея. – и със съхранена техника, и със фотоси. Тук има неповторими експонати, като първи микрофони на публичното „ Родно радио ”, радиоприемници и други С част от експонатите е построено аналогово радиостудио, в което всеки клиент може да се сложи на мястото на радиоводещ или звукорежисьор да вземем за пример. Музейна експозиция за история на радиото извърши 20 години на 27 октомври.
Края на 1929 година за първи път проехтява в ефир „ Родно радио “, което след пробния интервал, от средата на 1930 година стартира да работи. Първите думи, които прозвучали в радиоефира на България са: Ало, ало, Радио София. Така съобщили в нашия ефир, че се появява българско радио. Историята на радиото в България ни описа Захари Миленков, който е един от уредниците тук. Мъжът е безапелационен, че тази история е забавна и доста поучителна. „ Радиото в България потегля първо като публично - от общественици – хората, които отделят свои средства, благоприятни условия и вършат първото „ Родно радио “, както са го кръстили. То работи 4 години, по-късно материалната му база е национализирана “, изяснява Миленков и добавя, че по този начин се повява държавното радио „ София “. Самият той е работил доста години в националното радио и още тогава стартира лека-полека да събира материали, фотоси, мемоари за историята на радиото. Когато минава да работи във Факултета по публицистика съумяват с сътрудници да открият музея. Тук се гордеят, че всички експонати са дарения – от Софийският университет, от ФЖМК, Националното радио. Много ги радва, че имат дарения от доста жители от София и страната, които вместо да ги продадат, са ги дарили безкористно.
И в този момент на въпроса за кокошите яйца и за какво имат такова значение за радиото, както и тъй като се запечатвали с червен восък радиоапаратите в един интервал от историята. Захари Миленков ни разкри това. Восъкът е, тъй като по време на Втората международна война нашите управляващи са се стараели да лимитират българското население да не слуша противников радиостанции и са задължили всеки, който има радиоапарат да го занесе в полицията и там го запечатват, по този начин е било до края на войната.
За кокошите яйца пък оказа се историята е доста забавна. „ Когато страната взима решение и афишира конкурс за народен мощен предавател, се явяват няколко компании, печели унгарска. Тогава немската страна за става зад своята компания „ Телефункен “ и споделя: Ако не дадете на нея да направи националния предавател, то тогава ние няма да купуваме вашите кокоши яйца. А България изнасяла милиони кокоши яйца в Германия и това е било съществено перо в бюджета на страната. И тогава вършат ново жури единствено от икономисти и споделят: Печели „ Телефункен “, описа Миленков.
Какви истории крие още музейната експозиция, може да разбере всеки, който пристигна тук. Входът е свободен. „ Могат да дойдат всички хора, които имат интерес към радиото като такова, към неговата история, към забавните експонати, които демонстрираме тук и да научат неща, които няма от къде да узнаят. Нито ги има в Интернет, нито пък са оповестени в обособени книги. За историята на радиото изявления има основно до 1944г. Следващият интервал чака своите откриватели “, описа Антоанета Радославова – историк на музиката в радиото, която също е организатор в музея. За в този момент, заради липса на задоволително експозиционна повърхност, Музеят споделя за историята на радиото ни до към 1990 година. /БГНЕС
Две кокоши яйца са част от музейната експозиция за историята на радиото в България „ Проф. Д-р Веселин Димитров “. Оказа се, че българските кокоши яйца имат директна връзка с радиоисторията на България.
Това описаха пред БГНЕС уредниците тук, което е единствено една дребна част от забавните и любопитни истории, които крие историята за родното радио, събрана в експозиция в постройката на Факултета по публицистика на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Знаете ли, че в един интервал от историята, властта е запечатвала копчетата на радиото с червен восък, с цел да не могат да се въртят? Защо, може да разберете, в случай че идете да видите експозицията, събрана в постройката на ФЖМК на „ Московска “ 49. Музейната експозиция тук съхранява историята на българското радио и дава опция на всички да се срещнат с да я видят и да се допрян до нея. – и със съхранена техника, и със фотоси. Тук има неповторими експонати, като първи микрофони на публичното „ Родно радио ”, радиоприемници и други С част от експонатите е построено аналогово радиостудио, в което всеки клиент може да се сложи на мястото на радиоводещ или звукорежисьор да вземем за пример. Музейна експозиция за история на радиото извърши 20 години на 27 октомври.
Края на 1929 година за първи път проехтява в ефир „ Родно радио “, което след пробния интервал, от средата на 1930 година стартира да работи. Първите думи, които прозвучали в радиоефира на България са: Ало, ало, Радио София. Така съобщили в нашия ефир, че се появява българско радио. Историята на радиото в България ни описа Захари Миленков, който е един от уредниците тук. Мъжът е безапелационен, че тази история е забавна и доста поучителна. „ Радиото в България потегля първо като публично - от общественици – хората, които отделят свои средства, благоприятни условия и вършат първото „ Родно радио “, както са го кръстили. То работи 4 години, по-късно материалната му база е национализирана “, изяснява Миленков и добавя, че по този начин се повява държавното радио „ София “. Самият той е работил доста години в националното радио и още тогава стартира лека-полека да събира материали, фотоси, мемоари за историята на радиото. Когато минава да работи във Факултета по публицистика съумяват с сътрудници да открият музея. Тук се гордеят, че всички експонати са дарения – от Софийският университет, от ФЖМК, Националното радио. Много ги радва, че имат дарения от доста жители от София и страната, които вместо да ги продадат, са ги дарили безкористно.
И в този момент на въпроса за кокошите яйца и за какво имат такова значение за радиото, както и тъй като се запечатвали с червен восък радиоапаратите в един интервал от историята. Захари Миленков ни разкри това. Восъкът е, тъй като по време на Втората международна война нашите управляващи са се стараели да лимитират българското население да не слуша противников радиостанции и са задължили всеки, който има радиоапарат да го занесе в полицията и там го запечатват, по този начин е било до края на войната.
За кокошите яйца пък оказа се историята е доста забавна. „ Когато страната взима решение и афишира конкурс за народен мощен предавател, се явяват няколко компании, печели унгарска. Тогава немската страна за става зад своята компания „ Телефункен “ и споделя: Ако не дадете на нея да направи националния предавател, то тогава ние няма да купуваме вашите кокоши яйца. А България изнасяла милиони кокоши яйца в Германия и това е било съществено перо в бюджета на страната. И тогава вършат ново жури единствено от икономисти и споделят: Печели „ Телефункен “, описа Миленков.
Какви истории крие още музейната експозиция, може да разбере всеки, който пристигна тук. Входът е свободен. „ Могат да дойдат всички хора, които имат интерес към радиото като такова, към неговата история, към забавните експонати, които демонстрираме тук и да научат неща, които няма от къде да узнаят. Нито ги има в Интернет, нито пък са оповестени в обособени книги. За историята на радиото изявления има основно до 1944г. Следващият интервал чака своите откриватели “, описа Антоанета Радославова – историк на музиката в радиото, която също е организатор в музея. За в този момент, заради липса на задоволително експозиционна повърхност, Музеят споделя за историята на радиото ни до към 1990 година. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ