Кои са особеностите на разумната душа — сама се наблюдава,

Кои са особеностите на рационалната душа — сама се следи, проучва и прави от себе си каквото пожелае, сама прибира плода, който дава, до момента в който други прибират плода при растенията, както и при животните. И реализира личната си цел, когато пристигна краят на живота.

Често съм се учудвал, че всички най-вече обичат себе си, само че държат по-малко на личното мнение за себе си, в сравнение с непознатото.

Някой щял да ме презре. Негова работа. Моя работа е да не се окаже, че правя или приказвам нещо, заслужаващо пренебрежение. Щял да ме намрази. Негова работа.

Сократ назовава мненията на хората караконджули, които служат за плашене на децата.

Колко циничен и подправен е който споделя: „ Решил съм да съм открит с тебе. “ Какво правиш, дребосъче? Това не трябва да се споделя авансово. Ще се разбере на място. Редно е да е написано на челото, на часа да прозвучи в гласа, да проличи в очите така, както влюбеният схваща незабавно всичко по погледа на обичания. Изобщо откритият заслужен човек би трябвало да бъде като неприятно миришещия, та щом приближи и се изправи някой до него, да усети без значение дали желае или не желае. Нарочната неприкритост е като нож. Нищо по-грозно от другарството с вълци. От всичко най-много това избягвай. На достойния, открития и доброжелателния човек е изписано в погледа какъв е и незабавно се схваща.

Ти допускаш доста неточности и си като другите; и даже да се въздържиш от някои неточности, характерът ти продължава да е накривен към грешене, без значение че заради боязън, самолюбие или друго такова зло се въздържаш от сходни неточности.

Свикни с това, в което не успяваш. Ненавикнала, и лявата ръка се оправя неприятно с другото, само че държи по-добре от дясната юздата. На това е привикнала.

За съобразното с природата човек не би трябвало да упреква нито боговете, тъй като те не бъркат — по своя воля или несъзнателно, нито хората, тъй като те бъркат единствено несъзнателно. Та човек никому не би трябвало да се сърди.

Ако някой оставя в тебе усещане, че е сбъркал, попитай се: „ Сигурен ли съм, че това е неточност? “ Ако в действителност е сбъркал, кажи си: „ Навярно самичък се е укорил. “ Това е еднакво да издере с нокти личното си лице.

Да желаеш негодният човек да не бърка е все едно да желаеш смокинята да не налива със сок плода си, бебето да не плаче, конят да не цвили и всичко друго неизбежно. Какво ти е станало, че си изпаднал в такова положение? Ако си прибързан, излекувай се!

Щом не трябва, не го прави. Щом не е правилно, не го казвай. Нека самодейността е твоя!

Мъката и гневът, които изпитваме за нещо, водят до по-тежки последици от това, което ги предизвиква.

В това е здравето на живота — да се прониква във всичко и да се схваща какво е, кое е материалното в него и коя оформящата причина. От цялата си душа човек да прави обективни каузи и да приказва истината. Какво друго остава, с изключение на животът да се използува за вършенето на положително след положително, като се свързват така, че посред им да не остава даже минимум разстояние.

Колко комичен и чудноват е който се учудва на каквото и да е от нещата, протичащи се в живота!

На тия, които те питат: „ Къде си видял боговете или по какъв начин си открил, че съществуват, та ги почиташ? “, да отговориш първо, че те са забележими и за погледа, а след това, че не съм виждал душата си, само че все пак я почитам.

Хайде да схванеш към този момент, че имаш в себе си нещо по-благородно и божествено от това, което те кара да изпитваш усеща и, с една дума, те разиграва като марионетка. В какво положение е в този момент мозъкът ти? Да не би да е обзет от боязън, от съмнение, от мощно предпочитание?

Пази се както да се сърдиш на хората, по този начин и да ги ласкаеш. И едното, и другото са демонстрация на нарцисизъм и нанасят щета. Нека, когато се сърдиш, ти бъде подръка възгледът, че не сърденето е свойствено за мъжа, а кротостта и спокойствието. По-човечен и по-мъжествен, спокойният разполага с мишци, мощ и храброст, а не разсърденият и недоволният. Спокойствието е по този начин присъщо за безстрастието, както и за силата. Както тъгата и сърденето са симптом за уязвимост, тъй като и в двата случая е налице пострадване и подчинение.

Лудост е да искаш негодниците да не бъркат. Това значи човек да желае невъзможното. А е демонстрация на неблагоразумие и деспотичен манталитет да си склонен те да бъркат по отношение на другите, само че не и по отношение на тебе.

Ако си неудовлетворен от нещо, значи си не запомнил, че всичко става съгласно всеобщата природа; че непознатите неточности не те засягат, и още, че всичко ставащо постоянно е ставало и ще става по този начин и че сега става на всички места. Значи си не запомнил в какво сходство е обвързван индивидът с целия човешки жанр, в общественост не на кръвта и семето, а на мозъка. Значи си не запомнил и това, че мозъкът във всеки от нас е господ и че е пристигнал оттам; че никой не има нищо свое и че оттова са пристигнали неговата рожба и тялото, и самата му душа; че всичко е в мнението; че живеем само в сегашния миг и него само губим.

Сократ е споделил: „ Какво желаете — души на рационални същества или на лишени от разсъдък? — На рационални. — На какви рационални? Със здрав или с неспособен разсъдък? — Със здрав. — Защо тогава не го търсите? — Защото го имаме. — Тогава защо се карате и спорите? “

Което е основано, естествено се трансформира, трансформира и погива, с цел да се роди друго на негово място.

В какво телесно и душевно положение би трябвало да те завари гибелта — осъзнал краткостта на живота, бездната на вечността, зинала зад тебе и пред тебе, безсилието на всичко материално.

Из „ Към себе си “

Марк Аврелий Антонин  е римски император и мъдрец. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата положителни императори.

Марк Аврелий , философът на императорския престол, ръководи Римската империя от 161 до 180 година (от 161 до 169 година взаимно с  Луций Вер , от 169 до 177 година – еднолично, от 177 до 180 година – дружно със сина си  Комод ).

Марк Аврелий  е запомнен най-много със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него метафизичен мемоари.