Благой Блангев: Ботевистите са най-големият капитал на Ботев Пловдив, всичко друго е преходно
Когато всеки последовател на Ботев (Пловдив) чуе името Благой Блангев, в съзнананието му незабавно изплуват спомените за стоманения ляв бранител на отбора от 80-те години на XX век. Израснал с жълто-черната концепция, Благо играеше със сърце и душа за обичания си клуб, и бе чудовище за всяко дясно крило.
Блангев е част от един от най-големите тимове на Ботев в историята, с който стана втори в България и четири пъти бронзов медалист и подвигна Купата на страната. В Европа Благой взе участие при популярните победи над Барселона и Байерн.
В изявление за Благой Блангев приказва за сегашното на Ботев и посочва повода, поради която не гледа домакинските му мачове от трибуните.
Г-н Блангев, по какъв начин видяхте Ботев против Арда?
Изиграхме доста положително първо полувреме, в което трябваше да водим с повече от два гола. Всичко им се получаваше на момчета. Играха с лекост, играха верен футбол, сътвориха и задоволително голови положени. 2:0 обаче си е подъл резулат и след техния инцидентен гол и аления картон за нас, се наложи да треперим половин час.
Как ще коментирате постъпката на Неделев, който си хвърли капитанската лента на тревата при промяната?
След аления картон трябваше да излезе нападателен футболист. Тошко несъмнено е бил обиден, че той е замененият и най-вероятно си е споделил: Защо тъкмо аз? Гневът му е предизвикал и неразумната реакция, само че хубаво е, че си овладя нервите след това и преди да седне на пейката, подаде ръка на треньора.
Виждали сме огромни звезди да си хвърлят и фланелките в сходни случаи?
Дали фланелката, дали лентата, е все едно. Никой не трябва да го прави, още по-малко тези, които са образец за подражателство на ботевистите, защото фланелката и лентата са знаци на нашия популярен клуб, чието име играчите пазят на терена.
Доволен ли сте от старта на Ботев в шампионата?
У дома сме безгрешни, само че на непознат терен сме напълно друг тим и неслучайно загубихме 7 точки от 9 вероятни. Ботев би трябвало да побеждава и посетител, не да се задоволява единствено с равенства, в случай че желае да прогресира.
Така или другояче Ботев към този момент е втори и дава поръчка за нещо огромно този сезон?
Нормално е да се преследват по-високи цели, откакто всичко в клуба е изрядно. Има финансиране, има организация, вземат се и чужденци, на които се дават едни от огромните за футболните ни стандарти заплати.
Ще успее ли родният Ви клуб да влезе в топ 6?
С изключение на Лудогорец и ЦСКА, аз не виждам различен тим в елита да е по-добър нашия. Но задачата не би трябвало да е единствено влизане в Топ 6, а и колкото се може по-високо класиране. Защо не и класиране за Европа.
Какво мислите за чужденците на „ канарчетата “?
Няма да е пресилено, в случай че кажа, че някои от тях са измежду най-хубавите легионери при майсторите. Но това не прави болката ми по-малка.
Болката от кое?
Болката, че в титулярния състав няма ботевисти. В 11-те е единствено Неделев, само че откакто той влезе в представителния отбор, се изредиха няколко генерации юноши, а не виждам наши фрагменти в главния състав. Това е разочароващо, тъй като Ботев е успявал постоянно, когато е разчитал на ботевисти.
Но има и едно футболно предписание, че когато тимът върви, съставът не се бута.
Това ми го казвате поради резултатите и класирането на тима сега, а аз приказвам по принцип за последните години. Да, вземат се момчета от школата, някои от тях стартират и да играят, само че след време се оказва по този начин, че фрагментите ни стоят най-вече на пейката, влизат като запаси или са титуляри в леки мачове.
Коя е повода – липса на доверие или самообладание към тях, или липса на качества?
Качествата ги изключвам, тъй като съм гледал генерации деца и юноши на Ботев напоследък. Ние имаме перспективни момчета, само че никой от тях в този момент не е в Ботев. А тези, които са в отбора, са нещо като помощни футболисти. Докато не се върнем към корените си – да разчитаме постоянно на наши юноши, Ботев няма да е същият. Защото ботевистите са най-големият капитал на Ботев. Всичко друго е преходно – ръководители, треньори, играчи от други клубове или чужбина и така нататък
Г-н Блангев, за какво не идвате на стадиона, а гледате Ботев по малкия екран?
Как да пристигам, откакто няма обикновено почитание към нас, които сме си дали живота за клуба. Ще Ви дам и образци. Когато се събрахме на тържеството по случай 30 години от успеха над Байерн, с изненада открих, че в клубния магазин въз основата ни има фланелка с подпис на Неделев, само че не и на Георги Славков и Чико Дерменджиев, Светла им памет, на Георги Попов. Разбирам, че днешното потомство живее с актуалните си идоли, само че историята на Ботев би трябвало да се помни от всички. Преди 5-6 години пък Антим Пехливанов, неповторимият ни централен нападател, го назначиха за надзирател на стадиона и след два месеца го изгониха. Георги Попов-Тумби не го пуснаха да влезе на мач, тъй като не го познаха. Ей такива неща ме нервират и не мога да ги приема.
Никой от Ботев ли не Ви е канил на мачове, на празници или по други мотиви?
Нямам спомен за подобен жест скоро към съумели ветерани, които не работят за Ботев в този момент. За последно почитание към нас е посочил някогашният треньор на клуба Николай Костов. Той ни канеше постоянно на стадиона, играехме мачове на дребни порти, след това си говорехме и общувахме на по чаша кафе или пиво.
Спират ли Ви още ентусиасти по улиците?
Спират ме и чувството е неповторимо. Не единствено ме стопират, само че и ме заговарят. Питат ме по какъв начин съм със здравето, какво мисля за Ботев. Щом хората не са ни не запомнили, съзнавам какво сме постигнали и това е най-голямата премия за мен.
А коя е най-голямата Ви фантазия, обвързвана с Ботев?
Не са една, а цели три. Да видя отборa още веднъж медалист и участник в Европа, и да стъпя колкото се може по-скоро на актуализирания ни стадион. Той е моят дом, там израснах, там разбрах какво значи да се води война за идеята „ Ботев “. Винаги ще помня по какъв начин като деца ни водеха групово на мачове на мъжете. Имах картички на множеството футболисти и знаех имената на всички по-известни играчи на Ботев и какво са постигнали в кариерите си.
Блангев е част от един от най-големите тимове на Ботев в историята, с който стана втори в България и четири пъти бронзов медалист и подвигна Купата на страната. В Европа Благой взе участие при популярните победи над Барселона и Байерн.
В изявление за Благой Блангев приказва за сегашното на Ботев и посочва повода, поради която не гледа домакинските му мачове от трибуните.
Г-н Блангев, по какъв начин видяхте Ботев против Арда?
Изиграхме доста положително първо полувреме, в което трябваше да водим с повече от два гола. Всичко им се получаваше на момчета. Играха с лекост, играха верен футбол, сътвориха и задоволително голови положени. 2:0 обаче си е подъл резулат и след техния инцидентен гол и аления картон за нас, се наложи да треперим половин час.
Как ще коментирате постъпката на Неделев, който си хвърли капитанската лента на тревата при промяната?
След аления картон трябваше да излезе нападателен футболист. Тошко несъмнено е бил обиден, че той е замененият и най-вероятно си е споделил: Защо тъкмо аз? Гневът му е предизвикал и неразумната реакция, само че хубаво е, че си овладя нервите след това и преди да седне на пейката, подаде ръка на треньора.
Виждали сме огромни звезди да си хвърлят и фланелките в сходни случаи?
Дали фланелката, дали лентата, е все едно. Никой не трябва да го прави, още по-малко тези, които са образец за подражателство на ботевистите, защото фланелката и лентата са знаци на нашия популярен клуб, чието име играчите пазят на терена.
Доволен ли сте от старта на Ботев в шампионата?
У дома сме безгрешни, само че на непознат терен сме напълно друг тим и неслучайно загубихме 7 точки от 9 вероятни. Ботев би трябвало да побеждава и посетител, не да се задоволява единствено с равенства, в случай че желае да прогресира.
Така или другояче Ботев към този момент е втори и дава поръчка за нещо огромно този сезон?
Нормално е да се преследват по-високи цели, откакто всичко в клуба е изрядно. Има финансиране, има организация, вземат се и чужденци, на които се дават едни от огромните за футболните ни стандарти заплати.
Ще успее ли родният Ви клуб да влезе в топ 6?
С изключение на Лудогорец и ЦСКА, аз не виждам различен тим в елита да е по-добър нашия. Но задачата не би трябвало да е единствено влизане в Топ 6, а и колкото се може по-високо класиране. Защо не и класиране за Европа.
Какво мислите за чужденците на „ канарчетата “?
Няма да е пресилено, в случай че кажа, че някои от тях са измежду най-хубавите легионери при майсторите. Но това не прави болката ми по-малка.
Болката от кое?
Болката, че в титулярния състав няма ботевисти. В 11-те е единствено Неделев, само че откакто той влезе в представителния отбор, се изредиха няколко генерации юноши, а не виждам наши фрагменти в главния състав. Това е разочароващо, тъй като Ботев е успявал постоянно, когато е разчитал на ботевисти.
Но има и едно футболно предписание, че когато тимът върви, съставът не се бута.
Това ми го казвате поради резултатите и класирането на тима сега, а аз приказвам по принцип за последните години. Да, вземат се момчета от школата, някои от тях стартират и да играят, само че след време се оказва по този начин, че фрагментите ни стоят най-вече на пейката, влизат като запаси или са титуляри в леки мачове.
Коя е повода – липса на доверие или самообладание към тях, или липса на качества?
Качествата ги изключвам, тъй като съм гледал генерации деца и юноши на Ботев напоследък. Ние имаме перспективни момчета, само че никой от тях в този момент не е в Ботев. А тези, които са в отбора, са нещо като помощни футболисти. Докато не се върнем към корените си – да разчитаме постоянно на наши юноши, Ботев няма да е същият. Защото ботевистите са най-големият капитал на Ботев. Всичко друго е преходно – ръководители, треньори, играчи от други клубове или чужбина и така нататък
Г-н Блангев, за какво не идвате на стадиона, а гледате Ботев по малкия екран?
Как да пристигам, откакто няма обикновено почитание към нас, които сме си дали живота за клуба. Ще Ви дам и образци. Когато се събрахме на тържеството по случай 30 години от успеха над Байерн, с изненада открих, че в клубния магазин въз основата ни има фланелка с подпис на Неделев, само че не и на Георги Славков и Чико Дерменджиев, Светла им памет, на Георги Попов. Разбирам, че днешното потомство живее с актуалните си идоли, само че историята на Ботев би трябвало да се помни от всички. Преди 5-6 години пък Антим Пехливанов, неповторимият ни централен нападател, го назначиха за надзирател на стадиона и след два месеца го изгониха. Георги Попов-Тумби не го пуснаха да влезе на мач, тъй като не го познаха. Ей такива неща ме нервират и не мога да ги приема.
Никой от Ботев ли не Ви е канил на мачове, на празници или по други мотиви?
Нямам спомен за подобен жест скоро към съумели ветерани, които не работят за Ботев в този момент. За последно почитание към нас е посочил някогашният треньор на клуба Николай Костов. Той ни канеше постоянно на стадиона, играехме мачове на дребни порти, след това си говорехме и общувахме на по чаша кафе или пиво.
Спират ли Ви още ентусиасти по улиците?
Спират ме и чувството е неповторимо. Не единствено ме стопират, само че и ме заговарят. Питат ме по какъв начин съм със здравето, какво мисля за Ботев. Щом хората не са ни не запомнили, съзнавам какво сме постигнали и това е най-голямата премия за мен.
А коя е най-голямата Ви фантазия, обвързвана с Ботев?
Не са една, а цели три. Да видя отборa още веднъж медалист и участник в Европа, и да стъпя колкото се може по-скоро на актуализирания ни стадион. Той е моят дом, там израснах, там разбрах какво значи да се води война за идеята „ Ботев “. Винаги ще помня по какъв начин като деца ни водеха групово на мачове на мъжете. Имах картички на множеството футболисти и знаех имената на всички по-известни играчи на Ботев и какво са постигнали в кариерите си.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ