Фойерверк на 850 години от свръхнова взриви умовете на учените
Когато умиращите звезди експлодират като свръхнови, те нормално изхвърлят безредна мрежа от прахуляк и газ. Но ново изображение на останките на свръхнова наподобява изцяло друго - като че ли централната му звезда е провокирала галактически фойерверки. Това е най-необичайният излишък, който откривателите в миналото са откривали, и може да уточни необичаен вид свръхнова, който астрономите от дълго време се борят да обяснят, написа списание Nature
„ Работя върху остатъци от свръхнови в продължение на 30 години и в никакъв случай не съм виждал нещо сходно “, споделя Робърт Фесен, астроном от Dartmouth College в Хановер, Ню Хемпшир, който снима остатъка в края на предходната година. Той рапортува своите констатации на среща на Американското астрономическо сдружение на 12 януари и ги разгласява във към момента нерецензирана публикация на същия ден.
" Фойерверк " на 850 години
През 2013 година астрономът фен Дана Пачик откри обекта в архивирани изображения от широкообхватния инфрачервен откривател на НАСА. През идващото десетилетие няколко екипа изследваха остатъка, прочут като Pa 30, само че резултатите ставаха все по-объркващи.
Василий Гварамадзе, астроном от Московския държавен университет „ Ломоносов “ в Русия, и сътрудниците му откриха извънредно необикновена звезда през 2019 година в мъртвата точка на Pa 302. Тази звезда имаше температура на повърхността от почти 200 000 келвина, със звезден вятър, движещ се на открито при 16 000 километра в секунда - почти 5% от скоростта на светлината. „ Звездите просто нямат ветрове със скорост 16 000 километра в секунда “, споделя Фесен. Скорости от 4000 километра в секунда не са нечувани, споделя той, само че 16 000 са диви.
Pa 30 още веднъж беше обект на интриги през 2021 година, когато Андреас Ритер, астроном от университета в Хонконг, и сътрудниците му предложиха, че остатъкът е разследване от свръхнова, която освети небето преди близо 850 години, през 1181 година Китайски и японски астрономи следиха обекта към шест месеца, преди да избледнее.
По време на проучването на Pa 30, Ритър и сътрудниците му означават, че емисионният набор на остатъка съдържа избрана линия, обвързвана с детайла сяра. Заинтригувани, групата на Фесен по-късно изобрази остатъка с оптичен филтър, който е сензитивен към тази линия, употребявайки 2,4-метровия телескоп Хилтнер в обсерваторията Мичиган-Дартмут-MIT в Кит Пийк, Аризона.
Данните, които събраха, освен помогнаха да се удостовери, че Pa 30 в действителност е това, което е останало от свръхновата, следена през 1181 година, само че също по този начин дадоха изображение на остатъка, което не наподобява на никоя друга. Съдържа стотици фини влакна, излъчващи се на открито. Обикновено откривателите чакат останките от свръхнови да наподобяват като мъглявината Рак - която наподобява по-малко на рак, а повече на морска анемона, с гладка област в центъра на овална маса от влакна, сходни на пипала. Те също по този начин нормално наподобяват като Tycho Supernova, която наподобява като сфера от разбъркани възли.
Но Pa 30 относително прави „ просто необикновено изображение “, споделя Саураб Джа, астроном от университета Рутгерс в Пискатауей, Ню Джърси.
„ Никога не съм виждал нещо сходно преди. Наистина е умопомрачително. “
Зомбита звезди
През 2021 година Ритър и сътрудниците му спекулираха, че това е рядка детонация на свръхнова, класифицирана като вид Iax3.
Нормална свръхнова от вид Ia поражда, когато бяло джудже изсмуква материал от съпътстваща звезда, като в последна сметка става толкоз солидна, че към този момент не може да издържи спомагателната тежест и се разрушава на пух и прахуляк, разпръсквайки вътрешностите си из цялата вселена. Но в свръхнова от вид Iax звездата някак оцелява. „ Често назоваваме тези зомбита звезди “, споделя Джа.
Въпреки че теоретиците са създали доста вероятни механизми за пояснение на свръхнови от вид Iax, Ритър и сътрудниците му считат, че две бели джуджета са се блъснали дружно, с цел да произведат фойерверки на Pa 30. Това е ясно от количеството сяра в остатъка, който е непряк артикул от детонация на бяло джудже, и неналичието на по-леки детайли, които бихте видели от по-масивни звезди.
Тези редки детонации нормално се случват в далечни галактики, което ги прави сложни за проучване. Но Pa 30 (ако в действителност е вид Iax) е единствено на 2,3 килопарсека - което значи, че бъдещите наблюдения ще хвърлят повече светлина върху този необикновен вид свръхнова.
Fesen към този момент е кандидатствал за наблюдаване на времето както на галактическия телескоп Хъбъл, по този начин и на по-новия галактически телескоп Джеймс Уеб (JWST). „ Мисля, че оптичното изображение, което беше направено, дава единствено намек за това по какъв начин в действителност наподобява “, споделя Фесен. „ Но изображението на JWST ще бъде просто необикновено. “
„ Работя върху остатъци от свръхнови в продължение на 30 години и в никакъв случай не съм виждал нещо сходно “, споделя Робърт Фесен, астроном от Dartmouth College в Хановер, Ню Хемпшир, който снима остатъка в края на предходната година. Той рапортува своите констатации на среща на Американското астрономическо сдружение на 12 януари и ги разгласява във към момента нерецензирана публикация на същия ден.
" Фойерверк " на 850 години
През 2013 година астрономът фен Дана Пачик откри обекта в архивирани изображения от широкообхватния инфрачервен откривател на НАСА. През идващото десетилетие няколко екипа изследваха остатъка, прочут като Pa 30, само че резултатите ставаха все по-объркващи.
Василий Гварамадзе, астроном от Московския държавен университет „ Ломоносов “ в Русия, и сътрудниците му откриха извънредно необикновена звезда през 2019 година в мъртвата точка на Pa 302. Тази звезда имаше температура на повърхността от почти 200 000 келвина, със звезден вятър, движещ се на открито при 16 000 километра в секунда - почти 5% от скоростта на светлината. „ Звездите просто нямат ветрове със скорост 16 000 километра в секунда “, споделя Фесен. Скорости от 4000 километра в секунда не са нечувани, споделя той, само че 16 000 са диви.
Pa 30 още веднъж беше обект на интриги през 2021 година, когато Андреас Ритер, астроном от университета в Хонконг, и сътрудниците му предложиха, че остатъкът е разследване от свръхнова, която освети небето преди близо 850 години, през 1181 година Китайски и японски астрономи следиха обекта към шест месеца, преди да избледнее.
По време на проучването на Pa 30, Ритър и сътрудниците му означават, че емисионният набор на остатъка съдържа избрана линия, обвързвана с детайла сяра. Заинтригувани, групата на Фесен по-късно изобрази остатъка с оптичен филтър, който е сензитивен към тази линия, употребявайки 2,4-метровия телескоп Хилтнер в обсерваторията Мичиган-Дартмут-MIT в Кит Пийк, Аризона.
Данните, които събраха, освен помогнаха да се удостовери, че Pa 30 в действителност е това, което е останало от свръхновата, следена през 1181 година, само че също по този начин дадоха изображение на остатъка, което не наподобява на никоя друга. Съдържа стотици фини влакна, излъчващи се на открито. Обикновено откривателите чакат останките от свръхнови да наподобяват като мъглявината Рак - която наподобява по-малко на рак, а повече на морска анемона, с гладка област в центъра на овална маса от влакна, сходни на пипала. Те също по този начин нормално наподобяват като Tycho Supernova, която наподобява като сфера от разбъркани възли.
Но Pa 30 относително прави „ просто необикновено изображение “, споделя Саураб Джа, астроном от университета Рутгерс в Пискатауей, Ню Джърси.
„ Никога не съм виждал нещо сходно преди. Наистина е умопомрачително. “
Зомбита звезди
През 2021 година Ритър и сътрудниците му спекулираха, че това е рядка детонация на свръхнова, класифицирана като вид Iax3.
Нормална свръхнова от вид Ia поражда, когато бяло джудже изсмуква материал от съпътстваща звезда, като в последна сметка става толкоз солидна, че към този момент не може да издържи спомагателната тежест и се разрушава на пух и прахуляк, разпръсквайки вътрешностите си из цялата вселена. Но в свръхнова от вид Iax звездата някак оцелява. „ Често назоваваме тези зомбита звезди “, споделя Джа.
Въпреки че теоретиците са създали доста вероятни механизми за пояснение на свръхнови от вид Iax, Ритър и сътрудниците му считат, че две бели джуджета са се блъснали дружно, с цел да произведат фойерверки на Pa 30. Това е ясно от количеството сяра в остатъка, който е непряк артикул от детонация на бяло джудже, и неналичието на по-леки детайли, които бихте видели от по-масивни звезди.
Тези редки детонации нормално се случват в далечни галактики, което ги прави сложни за проучване. Но Pa 30 (ако в действителност е вид Iax) е единствено на 2,3 килопарсека - което значи, че бъдещите наблюдения ще хвърлят повече светлина върху този необикновен вид свръхнова.
Fesen към този момент е кандидатствал за наблюдаване на времето както на галактическия телескоп Хъбъл, по този начин и на по-новия галактически телескоп Джеймс Уеб (JWST). „ Мисля, че оптичното изображение, което беше направено, дава единствено намек за това по какъв начин в действителност наподобява “, споделя Фесен. „ Но изображението на JWST ще бъде просто необикновено. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ