САЩ и Великобритания смятат, че боя може да защити от ядрен взрив
Когато става въпрос за оцеляване при нуклеарен гърмеж, боята евентуално е последният тип отбрана, за който бихте мислили. Въпреки това, с появяването на нуклеарните оръжия – и с непрекъснатото нарастват на мощ им – се появява и рационалният въпрос дали самолетът, от който се пуска нуклеарната бомба, ще успее да изпревари гърмежа й. Тъй като едно от основните условия за дизайна на аероплан е лекото тегло, инженерите не могат просто да зазидат бомбардировачите в няколко метра стоманобетон и оловна изолираност. Затова те би трябвало да се съсредоточат върху някакви други благоприятни условия, с цел да подобрят оцеляването на самолета.
Ядрената детонация освобождава голямо количество сила. Докато взривната вълна е опустошителна за обекти в обсега й, топлинното лъчение от бомбата може да засегне обекти съвсем неотложно (тъй като се движи с почти скоростта на светлината) и на доста по-големи дистанции. Бомба с мощ 1 мегатон може да аргументи изгаряния втора степен от към 10 километра разстояние. Това интензивно топлинно лъчение е точно това, от което инженерите желаят да защитят самолета.
Те могат да създадат малко, с цел да го защитят от физическата ударна вълна на нуклеарния гърмеж, само че съумяват да понижат интензивната и далекобойна топлинна радиация от детонацията. За задачата на самолетите, които може вероятно да бъдат изложени на нуклеарен гърмеж, е дадена брилянтна бяла багра.
Инженерите се надяват, че това малко допълнение ще даде на самолетите и екипажите малко по-голям късмет за оцеляване. Наречена „ антисветкавично бяло “, схемата е въодушевена от изследването „ Къща в средата “ от 1953 година
Това изследване се организира на площадката за тестване на нуклеарни оръжия в Невада и изследва резултатите от Енкор – тест на нуклеарна бомба – който се организира на 8 май 1953 година, като част от интервенция Ъпшот-Нотъл. Името й, Енкор (Encore), стартира с буквата „ E “, което демонстрира, че гърмежът е бил тест за „ резултатите “ й. За задачата на площадката са построени разнообразни обекти на разнообразни дистанции от нулата, с цел да се види по какъв начин ще реагират на гърмежа.
Един от обектите, включени в този съответен тест, са дървета, само че защото тестовото място е в пустинята, 145 бора (Pinus ponderosa) би трябвало да бъдат донесени на мястото от горската работа на Съединените щати. Те са циментирани в дупки в земята, на 2 километра от гърмежа.
Проучването „ Къща в средата “ („ The House in the Middle “) се концентрира върху три къщи, които са сложени всяка в разнообразни условия. Едната е в неприятно положение, със остарели, сухи открити повърхности. Втората е в сходно положение, само че има отпадъци в двора.
27-килотонната бомба е хвърлена от B-50 Superfortress и е взривена на височина от 740 метра. Експлозията възпламенява първата къща като цялото нещо изгаря. Запалват се и боклуците и поизносените и захабени елементи на втория дом. Третата къща обаче – прясно боядисана в бяло и добре поддържана – не се възпламенява.
Проучването е снимано и превърнато в документален филм от Федералната администрация за гражданска защита, с цел да покаже на жителите какъв брой е значимо положението на дома им. Изследването обаче пренебрегва смъртоносните резултати на радиацията, тъй че документалният филм скоро е счетен за ненужен. Ефектът от бялата багра обаче не е.
И скоро по-късно бомбардировачите от всички нуклеарни сили са боядисани в бяло. Отдолу яркобялата багра в действителност работи и като допустим камуфлаж на самолета в небето, само че когато се гледа от горната страна, белият аероплан изпъква против земята. За да се оправят с това, някои самолети – изключително руските – са боядисани от горната страна в сиво.
Тъй като функциите на самолетите и методите за доставка на нуклеарни оръжия се трансформират с течение на времето, бялата багра излиза от приложимост. Освен това тя прави съвсем тъкмо противоположната работа на покритието на самолетите стелт.
