Тайният живот на смокините или как ядем смокини с оси
Когато стане въпрос за инцидентно усвояване на инсекти, всяко 6-годишно дете ще ви каже, че черните точки по бананите са яйца на тарантули, че всяка нощ поглъщате по три стоножки до момента в който спите, както и че смокините са цялостни с бебета оси.
С едно бързо търсене в интернет незабавно разбирате, че първите две са просто митове. При третото обаче може да попаднете на много притеснителни фотоси на смокини цялостни с инсекти.
Да, не наподобява изключително вкусно, само че няма причина да отказвате смокините към момента. Тези дребни инсекти в действителност са смокинови оси и играят основна роля в виталния цикъл на смокинята като единственият й опрашител.
Това значи, че с цел да доближи пъстър прашец от едно смокиново растение до друго, смокиновите оси би трябвало да свършат цялата работа. В подмяна на това, смокинята дава на осите единствения им източник на храна и заслон. Тази симбиоза се назовава мутуализъм. Растението и осата зависят един от различен, с цел да оцелеят.
Но какво става, когато смокините узреят и е време да ги оберем? Има ли към момента в тях оси? Да не би питателните компании да изваждат осите, преди да създадат смокините на мармалад? Или дребните деца постоянно са били прави и в действителност ядем бебетата на осите?
За да разберете по-добре алтернативата, свързаната с консумирането на смокини, първо би трябвало да погледнем към виталния цикъл на растението и насекомото. Сегашната им връзка не се е образувала за един ден – били са нужни милиони години еволюция.
Смокинята и осата имат една обща цел – размножаване. За да се случи то, растението би трябвало да показа генетичния си материал (под формата на пъстър прашец) с друго от своя тип, а пък осата има потребност от място, където ларвата й да пораства и да се храни. Може да се каже, че смокиновата оса е нещо като наемател, а смокинята е хазяинът, който взема наем под формата на пъстър прашец.
Това, което назоваваме смокиня, в действителност е повече назад съцветие, в сравнение с плод, тъй като всичките му репродуктивни елементи се намират от вътрешната страна. След като женската оса си откри смокиня, тя би трябвало да стигне до центъра й, където да снесе яйцата си. За да стигне до там, тя минава през стеснен отвор, наименуван остиол. Този проход е толкоз дребен, че осата губи крилата и антенките си, до момента в който минава през него. Щом влезе, тя не може да излезе. Но дали е на вярното място?
Смокиновите растения раждат два типа плодове – мъжки и женски. Ако женската оса влезе в мъжка смокиня, тя ще открие вътре мъжки репродуктивни елементи, които са идеални за яйцата, които ще снесе. След като се излюпят, слепите, безкрили мъжки оси прекарват остатъка от живота си копаейки тунели през смокинята. Тогава женските оси излизат през тези тунели и отлитат в търсене на друга смокиня – отнасяйки със себе си скъпия пъстър прашец.
Ако женската оса влезе в женска (ядлива) смокиня, тя в последна сметка умира от безсилие или апетит. Женските цветове имат дълго шипче, което пречи на опитите на осата да снесе яйцата си там. Тя може да почине, само че все пак е съумяла да придвижи със себе си пъстър прашец. Така фермерите се оказват с мъжки смокини, които са цялостни с яйца на оси, и женски смокини, които са цялостни със семена.
Ядливите смокини може и да не са цялостни с бебета оси, само че това не значи ли, че в тях ще има доста женски оси, починали самотно?
Повечето смокини, отглеждани с комерсиална цел, се опрашват от оси. И да, ядливите смокини се оказват с най-малко една мъртва оса в тях. Но все пак не си представяйте някакъв неприветлив плод, цялостен с инсекти. Всичко това е част от взаимно потребната връзка сред смокиновата оса и смокинята.
Когато женската оса почине в ядлива смокиня, ензимът фицин трансформира насекомото в протеини. Смокинята общо взето храносмила осата, трансформирайки я в част от зрелия плод. Хрупкавите неща в смокинята са нейните семена, а не анатомичните елементи на осата.
Фермерите желаят да сведат броя на осите в техните смокини до най-малко. Макар насекомото да е наложително за опрашването на смокинята, прекалено много оси в плода могат да доведат до свръхопрашване. Тогава смокинята се напълва с толкоз доста семена, че напряко се пръска. Това е добре за растението, само че е неприятно за фермерите. За да го предотвратят, те отделят мъжките и женските растения на огромни дистанции. Фермерите също по този начин пускат следен брой нови оси, с цел да лимитират какъв брой женски имат достъп до обещано дръвче. Така в комерсиалните смокини, които си купуваме от магазина, е имало допустимо минимум оси.
И най-после ще споменем, че няма смисъл да се паникьосвате от опцията, че може инцидентно да изядете някое насекомо. Дори с модерните пестициди, насекомите отчасти замърсяват множеството агрокултурни артикули при прибиране на реколтата и по пътя към магазина. От царевица в консерва до паста къри, от скъпо кафе до фъстъчено масло, множеството храни съдържат инсекти. По американските стандарти да вземем за пример, един доматен кетчуп от най-високо качество може да съдържа най-вече 30 яйца на плодови мушици на 100 грама.
Някои хора не одобряват каквото и да е пояснение и отхвърлят да ядат смокини единствено поради това, че вътре може да има инсекти. Осите обаче просто извършват своята значима роля в природата. Има повече от 900 типа смокинови оси и всеки от тях е виновен за опрашването на един или два типа смокини. Без тези дребни инсекти, нямаше да има смокини – и противоположното.
