Как Западният свят изостава пред Изтока и има ли изход от трайния упадък?
" Когато социално-икономическите рецесии не престават дълго, то това е разследване от крах, преди всичко, в обществото и редом с това – крах в стопанската система ", по този начин стартира най-новата научна публикация на доцент доктор Николай Крушков от Университет за национално и международно стопанство. Трудът му е оповестен в последния брой (1/2023) на списания " Стратегии на просветителната и научна политика ".
Прочетете още
Статията е на тематика " Икономика и ръководство в интервал на нескончаем крах в Западния свят (Състояние и благоприятни условия пред Западния свят) ".
Обект на проучване в сегашния труд е положението на стопанската система и обществото в Западния свят в условия на крах, подбуден от завършването на стопански цикли и разлагане в социокултурното положение на западното общество. Предметът на проучване са опциите пред ръководството в такава среда.
Основната теза на проучването стъпва на разбирането, че Западният свят е в status quo, което в обозримо бъдеще не дава учредения за вяра за конкурентно на Изтока развиване. Единните полезности в Западното общество са „ размити “ до степен, в която обичайни западни полезности към този момент не се познават от няколко следващи генерации поданици на Европа, Съединени американски щати и Англия и надлежно не се споделят от обществото в неговата целокупност.
Образованието в Западния свят стартира да губи своята пазарна значителност на първо място поради „ размитите “ полезности в обществото, само че и поради конюнктурността на образованието – поради обвързването на образованието с настоящ пазарен интерес и превръщането му в бизнес промишленост до степен, в която фундаментални познания изчезват вечно, отстъпвайки място на свръхмодерни, само че краткосрочно значими, недоосмислени теории и практики с краткотраен темперамент.
Освен „ размиването “ на полезностите и „ девалвацията “ на фундаменталното обучение сериозен фактор за упадъка е фрагментирането на западното общество. Трайното разделяне по основни въпроси в обществото поражда неустойчивост от фундаментален темперамент, която е измежду аргументите за невъзможността да се откри обединен метод за превъзмогване на упадъка.
Това положение постанова сложна оценка на положението и вероятностите пред Западния свят, откриването и осмислянето на нови цели и цели за социално-икономическо развиване, както и извеждането на сцената на стратегическото ръководство на решителни водачи и управнически екипи, които имат качествата за иницииране на фундаментална смяна.
Според проучването основните причини за настоящото положение на крах , колкото и да са всеобхватни, биха могли да бъдат структурирани в две макрогрупи: стопански аргументи и социокултурни аргументи.
Доц. доктор Крушков измежду икономическите аргументи, както беше посочено, са: неявяване на важен стопански растеж с години, техническо и софтуерно закъснение, трайна инфлация, доста детайли на стагфлация и криза. От значение за упадъка с не по-малък принос са социокултурните аргументи, измежду които: скъсването на връзките в обществото и разделянето по фундаментални въпроси на обособените публични групи, отсъствието на споделени полезности и непознаването на обичайните такива от новите генерации, търсенето на решения в Западното общество само на самостоятелно равнище, не на групово.
В научната си публикация той показва данни, които демонстрират какъв брой изостава Западния свят пред Изтока.
Показател за софтуерното ниво на Западния свят е и общият брой на поръчките за патент за изобретения в целия свят за 2021 г. Половината от топ 10 на заявителите в света са от Изтока, като общо 5-те страни от Изтока имат 2 205 411 поръчки за патент през 2021 година, до момента в който петте страни от Западния свят (включително Европа, като континент) имат общо 908 384 поръчки за патент. Съдейки по тренда (сравнение на числата от 2021 година с тези от 2020 г.), то до една-две години Изтокът ще декларира 3 пъти повече поръчки за патент от Запада.
Освен това първите пет страни, в които се регистрира резистентен растеж на Брутният вътрешен продукт, са единствено стопански системи от Изтока. Това е изразителен тренд от години, който също толкоз стабилно не попада в дневния ред на полемиките нито на Западните водачи, нито в тематиките, които обществено се разискват в Западното общество, нито намира място в прайм тайма на западните медии посредством анализите на обществено позиционираните специалисти и коментатори.
Авторът разглежда и преимуществата и минусите на „ свободната пазарна стопанска система “ и на „ плановата стопанска система “, когато ръководството е лимитирано от негативите в условия на дълготраен крах. Свободната пазарна стопанска система и демократичното ръководство – безспорните цивилизационни постижения на Западния свят, имат дефекти спрямо значително плановите стопански системи на властническите режими на Изток.
За да бъде разбрано по-детайлно неговата теза, доцент доктор Крушков прави илюстративно съпоставяне на настоящата обстановка, пред която са изправени обществените водачи на Западния свят. То преглежда сходна обстановка на микрониво с провокациите пред мениджмънта на едно дружество.
Ако представим актуалното положение на крах на микроикономическо равнище, то картината наподобява по този начин – предприятието: 1) е без задоволително чиновници, а наличните са в недоразумение посред си; 2) работи с остаряла техника и технологии, с изминал витален цикъл; 3) е със обилни отговорности към кредиторите си и по тази причина без действителна опция да се самофинансира или да получи при положителни условия външно финансиране; 4) е с висока цена на силата, тъй като локациите (от които идват газът, петролът, мазутът, въглищата, дървеният материал и други) са все по-несигурни и това оскъпява както процеса, по този начин и продукта; 5) с големи налози за промишлеността на Запад, тъй като това е солидарността; 6) с огромна част от чиновниците, които желаят да работят на 4-дневна работна седмица (практикувана в Белгия, Шотландия, Исландия, например), също по този начин от у дома (хоум-офис) и до 8 работни часа дневно, като употребяват законово обезпечени дълги годишни отпуски; и 7) с непрекъснато сменящ се мениджмънт – от време на време и всяка година.
Ако пренесем този разбор на макрониво, на равнище страна, то в исторически подтекст човечеството е очевидец на изгубването на цели империи поради дълготраен крах (например Византия или Персия) и на разпадането на огромни страни на голям брой дребни страни (като Съюз на съветските социалистически републики или Югославия например). Погледнато на макрониво, страните също изчезват, тъкмо както предприятието в такова положение, прегледано нагоре на микрониво. В условия на дълготраен крах, в случай че не се вземат съответни на положението ограничения, то евентуално единствено хората могат да се спасят: посредством попадане под управлението на новосъздадена страна на същата територия или посредством мигриране към други страни. Без каквото и да било двусмислие може да се уточни, че правилата на свободната пазарна стопанска система, а значително и демократичните правила на мандатността в ръководството на Западния свят не са в положение да дадат решения за дълъг интервал напред – решения, които да са годни или стабилно използвани дълготрайно, което обаче, парадоксално, е основно належащо на ръководството в условия на дълготраен крах. За възобновяване от положение на дълготраен крах на макрониво e належащо време, като в исторически доказаните случаи страни реализират икономическо развиване за 5 – 15 години.
В търсене на решения
Точно както упадъкът на Западния свят включва икономическа и социокултурна съставния елемент, по този начин и водачите в западното общество имат задания да рестартират и да развият както стопанската система, по този начин и да основат условия за възпитаване в единна ценностна система на обществото. Това, на собствен ред, включва условието водачите да имат както персонални, по този начин и професионални качества, отчитащи три неща: 1) способността да предизвикват промяна; 2) да имат персонални качества, измежду които: високо обучение и висок морал, както и отдаденост на хората; и 3) подобаващи професионални качества, с оглед съответните задания.
Налице е крах, при който, в случай че не се вземат стратегически решения и не стартира тяхното осъществяване в къси периоди, деиндустриализацията в западните стопански системи и свързаната с нея безработица, редом с подценяването на възпитанието и на фундаменталното обучение в западното общество, ще подтикват престъпни похищения, обществени спорове и войни. За излизане от положението на крах следва да стартира развиване на групови полезности и да се реализира обществено единение на задачите в икономическото развиване. От основно значение е осъзнаването на потребността от връщане към общите и фамилните полезности, които да основат среда на взаимно почитание и поддръжка, която, на собствен ред, да обезпечи обществено единение. Многото и комплицирани проблеми изискват публичен консенсус във от ден на ден области, което може да се реализира от общество, което осъзнава освен своите права, само че и доста свои отговорности и отговорност пред бъдещите генерации.
Пред ръководството в Западния свят стоят огромни задания, в условия на яростна конкуренция от Изтока. Излизането от положението на крах не може да стане с посвещаването на запаси във всички посоки. Необходима е приоритизация в съответни области на развиване. При това в области, които могат да бъдат развити без взаимозависимост от Изтока. Това комплицирано предизвикателство изисква координирано развиване на предпочитани браншове в стопанската система, редом с развиване на науката и образованието в същите предпочитани посоки. Такава съгласуваност на промишлеността с образованието е единствената опция за развиване на конкурентоспособност. Преди всичко тъй като разрешава зареждане на промишлеността с готови фрагменти, от една страна, и от друга – с научно-развойни резултати. Изборът и последващата съгласуваност на активността на Западните стопански системи по авансово съгласувани цели в промишлеността и в образованието следва да са съобразени с областите на основни преимущества на Западния свят пред Изтока
. Фундаменталното обучение в западното общество следва в къси периоди, с високо натоварване на учащите да развива по едно и също време необятни и задълбочени знания в науката. Приоритетното развиване на необятни експерти с фундаментални познания, само че и с дълбочина на знанието в съответна област на специализация, разрешава на такива експерти с лекост да намират връзките сред съответстващите науки, от една страна, и от друга – да са конкурентни на пазара на труда със своята полза в широчината на познанията им в промишлеността, в която са заети. Kрайно тясната специализация в образованието, която е реалност в западното общество сега, прави всяко взаимоотношение доста постепенно и скъпо, на първо място тъй като доста на брой разнообразни тесни експерти би трябвало да се произнесат даже когато са сложени несложни въпроси за решение.
На последващо място, само че не и по значение, е нуждата от незабавно централизиране на системите за ръководство и понижаване на всички паразитни институции в Западния свят, които са с дублиращи се функционалности. Това се реализира с уедряване на отговорностите, което води до понижаване на публичните разноски, от една страна, само че на първо място до съкращаването на времето и цената за взимане на решение. Това би въодушевило развиване на предприемачеството в Западния свят. Особено значително е смисъла на селекцията на водачите, които би трябвало да заемат публични длъжности. Обществените длъжности следва да са с усложнени и неотменими критерии, позволяващи единствено на най-подготвените да заемат вакантната служба.
Сред неотменимите критерии следва да е сериозното мислене на водачите, способността им да предизвикват промени, условие за съществуване на важен опит в региона, която ще ръководят. Въвеждането на систематични проби за преданост и зависимости на водачите, заемащи публични длъжности – два пъти годишно с полиграф да вземем за пример – също следва да е измежду основните ограничения за излизане от положението на дълготраен крах.
Прочетете още
Статията е на тематика " Икономика и ръководство в интервал на нескончаем крах в Западния свят (Състояние и благоприятни условия пред Западния свят) ".
Обект на проучване в сегашния труд е положението на стопанската система и обществото в Западния свят в условия на крах, подбуден от завършването на стопански цикли и разлагане в социокултурното положение на западното общество. Предметът на проучване са опциите пред ръководството в такава среда.
Основната теза на проучването стъпва на разбирането, че Западният свят е в status quo, което в обозримо бъдеще не дава учредения за вяра за конкурентно на Изтока развиване. Единните полезности в Западното общество са „ размити “ до степен, в която обичайни западни полезности към този момент не се познават от няколко следващи генерации поданици на Европа, Съединени американски щати и Англия и надлежно не се споделят от обществото в неговата целокупност.
Образованието в Западния свят стартира да губи своята пазарна значителност на първо място поради „ размитите “ полезности в обществото, само че и поради конюнктурността на образованието – поради обвързването на образованието с настоящ пазарен интерес и превръщането му в бизнес промишленост до степен, в която фундаментални познания изчезват вечно, отстъпвайки място на свръхмодерни, само че краткосрочно значими, недоосмислени теории и практики с краткотраен темперамент.
Освен „ размиването “ на полезностите и „ девалвацията “ на фундаменталното обучение сериозен фактор за упадъка е фрагментирането на западното общество. Трайното разделяне по основни въпроси в обществото поражда неустойчивост от фундаментален темперамент, която е измежду аргументите за невъзможността да се откри обединен метод за превъзмогване на упадъка.
Това положение постанова сложна оценка на положението и вероятностите пред Западния свят, откриването и осмислянето на нови цели и цели за социално-икономическо развиване, както и извеждането на сцената на стратегическото ръководство на решителни водачи и управнически екипи, които имат качествата за иницииране на фундаментална смяна.
Според проучването основните причини за настоящото положение на крах , колкото и да са всеобхватни, биха могли да бъдат структурирани в две макрогрупи: стопански аргументи и социокултурни аргументи.
Доц. доктор Крушков измежду икономическите аргументи, както беше посочено, са: неявяване на важен стопански растеж с години, техническо и софтуерно закъснение, трайна инфлация, доста детайли на стагфлация и криза. От значение за упадъка с не по-малък принос са социокултурните аргументи, измежду които: скъсването на връзките в обществото и разделянето по фундаментални въпроси на обособените публични групи, отсъствието на споделени полезности и непознаването на обичайните такива от новите генерации, търсенето на решения в Западното общество само на самостоятелно равнище, не на групово.
В научната си публикация той показва данни, които демонстрират какъв брой изостава Западния свят пред Изтока.
Показател за софтуерното ниво на Западния свят е и общият брой на поръчките за патент за изобретения в целия свят за 2021 г. Половината от топ 10 на заявителите в света са от Изтока, като общо 5-те страни от Изтока имат 2 205 411 поръчки за патент през 2021 година, до момента в който петте страни от Западния свят (включително Европа, като континент) имат общо 908 384 поръчки за патент. Съдейки по тренда (сравнение на числата от 2021 година с тези от 2020 г.), то до една-две години Изтокът ще декларира 3 пъти повече поръчки за патент от Запада.
Освен това първите пет страни, в които се регистрира резистентен растеж на Брутният вътрешен продукт, са единствено стопански системи от Изтока. Това е изразителен тренд от години, който също толкоз стабилно не попада в дневния ред на полемиките нито на Западните водачи, нито в тематиките, които обществено се разискват в Западното общество, нито намира място в прайм тайма на западните медии посредством анализите на обществено позиционираните специалисти и коментатори.
Авторът разглежда и преимуществата и минусите на „ свободната пазарна стопанска система “ и на „ плановата стопанска система “, когато ръководството е лимитирано от негативите в условия на дълготраен крах. Свободната пазарна стопанска система и демократичното ръководство – безспорните цивилизационни постижения на Западния свят, имат дефекти спрямо значително плановите стопански системи на властническите режими на Изток.
За да бъде разбрано по-детайлно неговата теза, доцент доктор Крушков прави илюстративно съпоставяне на настоящата обстановка, пред която са изправени обществените водачи на Западния свят. То преглежда сходна обстановка на микрониво с провокациите пред мениджмънта на едно дружество.
Ако представим актуалното положение на крах на микроикономическо равнище, то картината наподобява по този начин – предприятието: 1) е без задоволително чиновници, а наличните са в недоразумение посред си; 2) работи с остаряла техника и технологии, с изминал витален цикъл; 3) е със обилни отговорности към кредиторите си и по тази причина без действителна опция да се самофинансира или да получи при положителни условия външно финансиране; 4) е с висока цена на силата, тъй като локациите (от които идват газът, петролът, мазутът, въглищата, дървеният материал и други) са все по-несигурни и това оскъпява както процеса, по този начин и продукта; 5) с големи налози за промишлеността на Запад, тъй като това е солидарността; 6) с огромна част от чиновниците, които желаят да работят на 4-дневна работна седмица (практикувана в Белгия, Шотландия, Исландия, например), също по този начин от у дома (хоум-офис) и до 8 работни часа дневно, като употребяват законово обезпечени дълги годишни отпуски; и 7) с непрекъснато сменящ се мениджмънт – от време на време и всяка година.
Ако пренесем този разбор на макрониво, на равнище страна, то в исторически подтекст човечеството е очевидец на изгубването на цели империи поради дълготраен крах (например Византия или Персия) и на разпадането на огромни страни на голям брой дребни страни (като Съюз на съветските социалистически републики или Югославия например). Погледнато на макрониво, страните също изчезват, тъкмо както предприятието в такова положение, прегледано нагоре на микрониво. В условия на дълготраен крах, в случай че не се вземат съответни на положението ограничения, то евентуално единствено хората могат да се спасят: посредством попадане под управлението на новосъздадена страна на същата територия или посредством мигриране към други страни. Без каквото и да било двусмислие може да се уточни, че правилата на свободната пазарна стопанска система, а значително и демократичните правила на мандатността в ръководството на Западния свят не са в положение да дадат решения за дълъг интервал напред – решения, които да са годни или стабилно използвани дълготрайно, което обаче, парадоксално, е основно належащо на ръководството в условия на дълготраен крах. За възобновяване от положение на дълготраен крах на макрониво e належащо време, като в исторически доказаните случаи страни реализират икономическо развиване за 5 – 15 години.
В търсене на решения
Точно както упадъкът на Западния свят включва икономическа и социокултурна съставния елемент, по този начин и водачите в западното общество имат задания да рестартират и да развият както стопанската система, по този начин и да основат условия за възпитаване в единна ценностна система на обществото. Това, на собствен ред, включва условието водачите да имат както персонални, по този начин и професионални качества, отчитащи три неща: 1) способността да предизвикват промяна; 2) да имат персонални качества, измежду които: високо обучение и висок морал, както и отдаденост на хората; и 3) подобаващи професионални качества, с оглед съответните задания.
Налице е крах, при който, в случай че не се вземат стратегически решения и не стартира тяхното осъществяване в къси периоди, деиндустриализацията в западните стопански системи и свързаната с нея безработица, редом с подценяването на възпитанието и на фундаменталното обучение в западното общество, ще подтикват престъпни похищения, обществени спорове и войни. За излизане от положението на крах следва да стартира развиване на групови полезности и да се реализира обществено единение на задачите в икономическото развиване. От основно значение е осъзнаването на потребността от връщане към общите и фамилните полезности, които да основат среда на взаимно почитание и поддръжка, която, на собствен ред, да обезпечи обществено единение. Многото и комплицирани проблеми изискват публичен консенсус във от ден на ден области, което може да се реализира от общество, което осъзнава освен своите права, само че и доста свои отговорности и отговорност пред бъдещите генерации.
Пред ръководството в Западния свят стоят огромни задания, в условия на яростна конкуренция от Изтока. Излизането от положението на крах не може да стане с посвещаването на запаси във всички посоки. Необходима е приоритизация в съответни области на развиване. При това в области, които могат да бъдат развити без взаимозависимост от Изтока. Това комплицирано предизвикателство изисква координирано развиване на предпочитани браншове в стопанската система, редом с развиване на науката и образованието в същите предпочитани посоки. Такава съгласуваност на промишлеността с образованието е единствената опция за развиване на конкурентоспособност. Преди всичко тъй като разрешава зареждане на промишлеността с готови фрагменти, от една страна, и от друга – с научно-развойни резултати. Изборът и последващата съгласуваност на активността на Западните стопански системи по авансово съгласувани цели в промишлеността и в образованието следва да са съобразени с областите на основни преимущества на Западния свят пред Изтока
. Фундаменталното обучение в западното общество следва в къси периоди, с високо натоварване на учащите да развива по едно и също време необятни и задълбочени знания в науката. Приоритетното развиване на необятни експерти с фундаментални познания, само че и с дълбочина на знанието в съответна област на специализация, разрешава на такива експерти с лекост да намират връзките сред съответстващите науки, от една страна, и от друга – да са конкурентни на пазара на труда със своята полза в широчината на познанията им в промишлеността, в която са заети. Kрайно тясната специализация в образованието, която е реалност в западното общество сега, прави всяко взаимоотношение доста постепенно и скъпо, на първо място тъй като доста на брой разнообразни тесни експерти би трябвало да се произнесат даже когато са сложени несложни въпроси за решение.
На последващо място, само че не и по значение, е нуждата от незабавно централизиране на системите за ръководство и понижаване на всички паразитни институции в Западния свят, които са с дублиращи се функционалности. Това се реализира с уедряване на отговорностите, което води до понижаване на публичните разноски, от една страна, само че на първо място до съкращаването на времето и цената за взимане на решение. Това би въодушевило развиване на предприемачеството в Западния свят. Особено значително е смисъла на селекцията на водачите, които би трябвало да заемат публични длъжности. Обществените длъжности следва да са с усложнени и неотменими критерии, позволяващи единствено на най-подготвените да заемат вакантната служба.
Сред неотменимите критерии следва да е сериозното мислене на водачите, способността им да предизвикват промени, условие за съществуване на важен опит в региона, която ще ръководят. Въвеждането на систематични проби за преданост и зависимости на водачите, заемащи публични длъжности – два пъти годишно с полиграф да вземем за пример – също следва да е измежду основните ограничения за излизане от положението на дълготраен крах.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ