Когато се превръщаме в по-чисти проводници на Божията светлина, ние

Когато се трансформираме в по-чисти проводници на Божията светлина, ние развиваме предпочитание за вероятната естетика в света. Ние, чудотворците, не сме устремени в битка против съществуващия свят, а към основаване на по-добър подобен. Това написа Мериън Уилямсън в книгата си „ Завръщане към любовта “, отдадена на Курса по чудеса.

Лекуването на признаците на казуса напълно не е лекуване на самия проблем. Ако всички се потрудим съществено, подпишем задоволително петиции и изберем нови управници, ще можем да сложим атомната бомба отвън закона. Но какво от това, в случай че не пречистим сърцата си от омразата, пита Уилямсън? Децата ни или децата на нашите деца ще основат разрушителна мощ, доста по-мощна от бомбата, в случай че не престават да носят в себе си боязън и спорове.
Всичко във физическата Вселена става част от пътуването към дебрите на страха или част от пътуването назад към любовта, според от това, по какъв начин се употребява от разсъдъка. Онова, което посвещаваме на любовта, се употребява за нейните цели. Истинската трансформация на света не е резултат на това, което вършим, а на съзнанието, с което го вършим. Кариерата ви е значима, несъмнено, както са значими и парите ви, геният ви, силата ви и вашите персонални взаимоотношения. Но те имат значение единствено до степента, в която са отдадени на Бога в услуга на Неговите цели. 
Когато надраснем незрялата суматоха към дребния Аз, ние израстваме над своя нарцисизъм и ставаме галактически зрели, написа авторката на „ Завръщане към любовта “.
Преди да открием тази галактическа зряла възраст, ние сме като деца. Тревожим се за вноските за кола, за професионалното си израстване, за пластичната хирургия, за болежките на домашните си любимци, до момента в който политическите проблеми се усилват застрашително, а озоновата дупка се уголемява с всеки минал ден. Заетостта ни с неща, които в последна сметка нямат значение, е толкоз детинска, че губим най-важната връзка с тези, които имат значение.Според Уилямсън всеки проблем, от вътрешната страна или извън, се дължи на нечие отделяне от любовта. На Земята всеки ден умират от апетит по трийсет и пет хиляди души, а няма дефицит на храна. 
Въпросът не е „ Какъв е този Бог, който разрешава да гладуват деца? ”, а „ Какви са тези хора, които оставят децата да гладуват? ” 
Уилямсън, която в „ Завръщане към любовта “ в действителност дава главните опорни точки и постулати от Курса по чудеса, написа, че всеки човек, който се трансформира в вълшебник, връща света в Божиите ръце, като умишлено избира метод на живот с повече обич. Циничното примиренческо очакване на това, да пристигна колапсът на света, ни прави част от казуса, а не негов отговор. Трябва умишлено да признаем, че за Бог “няма ред или трудност в чудесата ”. Любовта изцелява всички рани. Никой проблем не е прекомерно нищожен за Божието внимание или прекомерно огромен, с цел да се заеме с него.Ние ще се научим да се обичаме един различен, само че единствено от нас зависи дали това ще стане мъчително или хармонично.