Когато през юни 2003 година ръководителите на държавите от ЕС

Когато през юни 2003 година ръководителите на страните от Европейски Съюз се срещнаха в гръцкия курорт Порто Карас, те имаха огромни проекти във връзка с Западните Балкани. В заключителния документ от срещата присъединението на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, (Северна) Македония, Черна гора и Сърбия бе подкрепено абсолютно. Това заричане обаче не е изпълнено и до през днешния ден - 20 години по-късно.

Същевременно бе взето историческото решение Украйна и Молдова публично да бъдат поканени за кандидатки за европейско участие.

Междусъседски разногласия

Една от аргументите присъединението на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз да се бави толкоз е, че прилежащите страни, които към този момент са част от Общността, постоянно употребяват двустранни проблеми, с цел да възпират присъединителния развой. България слага македонския език под въпрос и упорства за споменаването на българското малцинство в северномакедонската конституция. А преди този момент Гърция след траяла с десетилетия обсада наложи промяната на името на Македония - тя да бъде назовавана Северна Македония, с цел да се разграничава от гръцката провинция Македония.

Хърватия също се пробва да реши двустранните си проблеми със Сърбия, Черна гора и с Босна и Херцеговина, като употребява статута си на членка, който ѝ разрешава да насочва закани за несъгласие.

Одобрението към Европейски Съюз спада трагично

Продължителното отсрочване на доближаването с Европейски Съюз оставя дълбоки следи, изключително в Сърбия - най-голямата и стратегически най-важната страна в района. Представително изследване от лятото на 2023 сподели, че единствено 44 % от сърбите подкрепят присъединяването на страната към Европейски Съюз, 47 на 100 са срещу. Друго изследване от юни 2023 сочи, че едвам 23 % от сърбите поддържат условието на Брюксел тяхната страна като кандидатка за участие в Европейски Съюз да поддържа глобите против Русия. 42 на 100 на собствен ред споделят, че страната им би трябвало да се стреми към положителни връзки с Русия, даже това да направи европейското участие невероятно.

Миналата година немският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон направиха огромна стъпка напред в името на компромиса в продължаващия с десетилетия спор сред Сърбия и нейната някогашна провинция Косово. Европейската комисия също употребява цялата си политическа тежест, с цел да посредничи сред двете страни. Върховният представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел даже съобщи след договарянията " Имаме договорка ". Но се оказа тъкмо противоположното - конфликтът сред двете страни ескалира и се стигна до опасност от въоръжени стълкновения.

Дефицит на народна власт и на промени

Две десетилетия по-късно потребностите от промени в страните от Западните Балкани са все по този начин годни. Цензурирани и централизирани медии, инструментализирани на правораздаването, разрушение на самостоятелните държавни институции, корупция в трагично огромни размери и проведена престъпност. И в същото: как би могъл Европейски Съюз да се опълчи на тези нередности, щом в неговите лични редици са факт опитите за затваряне на устата на медиите, на правораздаването и на опозицията, какъвто е казусът да вземем за пример с Полша и Унгария?

Далеч не е инцидентно, че унгарският министър председател Виктор Орбан си е избрал Западните Балкани и изключително Сърбия за сътрудници. Всевластният сръбски президент Александър Вучич въобще не крие доколко се възхищава от стила на ръководство на унгарския министър председател Орбан. Двамата водачи поддържат извънредно тесни контакти в последните две години. Вучич чака от Унгария да спомага за понижаване на натиска от Брюксел за промени в правораздаването. Орбан на собствен ред пък чака от Сърбия да го подкрепи за превръщането му в основен състезател в района.

Несблъдналото се доближаване на страните от Западните Балкани с Брюксел се замества от конференции с разнообразни имена - като да вземем за пример годишната среща на " Берлинския развой " или " Приятели на Западните Балкани "  по самодейност на Австрия.