Хроника на една предизвестена смърт: Стоманеното сърце на България затуптя преди 58 г.
Когато през март 1953 година е намерено най-голямото железорудно находище в България, малко на брой са предполагали, че това изобретение ще стане причина за поредност от решения, които ще трансформират ориста на живописния регион, закътан на южния скат на Стара планина в покрайнините на София.
И до през днешния ден за множеството хора името Кремиковци не се асоциира с дребното село, към този момент столичен квартал, а с гордостта на социалистическата металургия или стоманеното сърце на България - Металургичен комбинат " Кремиковци ".
Снимка: "Изгубената България "
В продължение на три години тогавашното Главно ръководство за геоложки и минни изследвания изследва находището в Кремиковци, вместено измежду пластове от варовици, като открива, че за мащабите на България запасите му са огромни - към 250 млн. тона при приблизително наличие на желязо от 30,2%. Освен желязна руда, то съдържа огромни количества манган, барит, олово и цинк.
След гибелта на Сталин през март 1953 година, с изключение на политическите разтърсвания, настава смяна и в концепцията за развиването на социалистическата стопанска система измежду върхушката в Москва, респективно и в източноевропейските спътници на Съюз на съветските социалистически републики, измежду които и България. Приоритетите се пренасочват от селското стопанство и леката индустрия към развиване на тежката индустрия.
Металургичният комбинат е гордостта на социалистическа България
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Въпреки дефицита на първични материали и неналичието на обилни енергийни източници, на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, извършен в интервала 2 - 6 април 1956 година, е взето решение страната ни да развива огромни промишлени предприятия в областта на металургията, машиностроенето и индустриалната химия.
Тогава е взето решение и за строителството на металургичен комбинат в Кремиковци .
"Кремиковци " обезпечава прехранване за хиляди
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Това става, макар възраженията на български и руски експерти за смесения състав на кремиковската желязна руда и неналичието на съответна технология за потреблението ѝ, както и извънредно несъответствуващото местонахождение за превоз на суровина и подготвена продукция. Властта в София обаче акцентира като мотив, че извличаните от рудата барит и олово ще са задоволителни, с цел да обезпечат рентабилността на завода – нещо, което се оказва невероятно.
Ha 19 юли 1958 година e пoдпиcaнo cпopaзyмeниe зa oĸaзвaнe oт CCCP нa тexничecĸa пoмoщ нa Бългapия в изгpaждaнeтo нa мeтaлypгичeн зaвoд и дpyги пpoмишлeни пpeдпpиятия и oбeĸти. МК " Кремиковци " e пpoeĸтиpaн нa ocнoвaтa нa тexнoлoгичeн пpoeĸт, пoлyчeн oт Москва, пpepaбoтeн и пpигoдeн cъoбpaзнo тepeнитe и тpaнcпopтнитe ycлoвия и мecтнитe инжeнepнo-cтpoитeлни cъopъжeния. Глaвeн пpoeĸтaнт нa ĸoмбинaтa e Дъpжaвният инcтитyт зa пpoeĸтиpaнe нa мeтaлypгични зaвoди нa CCCP.
През есента на 1983 година се построяват нови мощности
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Строителството на комбината стартира през 1960 година, а нa 10 oĸтoмвpи 1963 година влизa в eĸcплoaтaция пъpвaтa дoмeннa пeщ в " Kpeмиĸoвци ".
На 5 ноември персонално Тодор Живков прерязва лентата пред погледите на хиляди събрани в Софийското поле хора и декларира: " Слава на кремиковските строители, монтажници, металурзи, инженери, майстори, техници и служащи в производството. Да ни е цветущ металургичният комбинат " Кремиковци ".
Снимка: "Изгубената България "
Денят е разгласен за формален празник на металурга, а на откриването участват всички висши държавни ръководители, дипломати и тогавашният дипломат на Съюз на съветските социалистически републики у нас Николай Органов.
Заводът дава самун на 35 000 души, като огромна част от тях са привлечени от ведомствените жилища за служащите на " Кремиковци ", както и по този начин мечтаното софийско жителство.
Манифестация през 1974 година
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
През 1964 година стартира производството на металургичен агломерат, а до 1969 година – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в употреба станове и цехове за произвеждане на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
Кремиковски служащи на манифестация през 1974 година
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Пътят на България към комунизма минава през Кремиковци "
Това гласи лозунгът в един от главните цехове на металургичния цех. Оказва се обаче, че пътят е тупик, а сметките са криви, тъй като технологията, употребена в " Кремиковци " не може да се употребява за добиваната от находището руда заради ниското й наличие на желязо. Така няколко години по-късно единствено 25 % от суровината, преработвана в завода, е от рудника, а останалата част е вносна руда от Съюз на съветските социалистически републики и други страни.
Инсталация за извънпещна обработка на стомана
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Това оскъпява извънредно доста продукцията, най-много поради огромните транспортни разноски, защото блоковете стомана се транспортират до завода край София от пристанището в Бургас. Реално от самото си основаване " Кремиковци " работи на загуба, а отпусканите непрекъснато средства от държавния бюджет потъват като в дълбок бунар. Капацитетът му доста надвишава потреблението в страната, създаваният от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в това време се постанова импорт на скъпи висококачествени метали.
1 $ за стоманеното сърце на България
През 1989 година заводът се записва като Държавна компания „ Кремиковци “ със седалище в София, квартал „ Ботунец “. С Решение на Министерския съвет през 1991 година компанията се преобразува в ЕАД.
Дълговете на " Кремиковци " към този момент са големи, като комбинатът се нуждае от сериозна рационализация. Така през 1995 година заводът влиза в листата на компаниите за излекуване. Проблемите обаче са необратими и през 1999 година държавното управление на Иван Костов взема решение " Кремиковци " да бъде приватизиран. Към този миг задълженията на предприятието са в размер на 640 милиона лв..
На 31 март 2003 година една от фабриките в "Кремиковци " е взривена с няколко поредни гърмежа
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На 14 юни 1999 година, с подписа на тогавашния изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация Захари Желязков 71% от капитала на " Кремиковци " стават благосъстоятелност на софийското сдружение " Дару металс " (преименувано през октомври 2001 година на " Финметалс холдинг " ) за символичната сума от 1 $ . Държавата резервира малко над 25% от собствеността в завода, а 3% са владеене на дребни акционери.
Валентин Захариев и ръководителят на италианската компания "Марчегалия " Стено Марчегалия
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Купувачът се ангажира да влага в предприятието 300 млн. $ от 2000 година до 2005 година, а страната опрощава задължения в размер на 201 млн. лева, като по-късно с решение на Министерски съвет са отпуснати още 183 млн. лева за погасяване на борчовете към " Булгаргаз " и НЕК.
Лидерът на КСНБ доктор Желязко Христов в диалог с Валентин Захариев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Планираното обаче не се случва. Заводът не заплаща дължимите осигуровки на служащите, заплатите също се бавят с месеци.
Банкрутът
През 2005 година " Дару Металс " продава предприятието на индийския бизнесмен Прамод Митал за 110 милиона $. Година по-късно той взима облигационен заем от 325 млн. евро, а настойник на емисията е английската компания Law Debenture Trust Corporation. Заемът е със седемгодишен падеж, а договорът е подписан при извънредно строги условия и отговорности от страна на получателя на заема.
Към средата на 2008 година ситуацията е влошено дотам, че " Кремиковци " не е в положение да обслужва задълженията си и е намерено произвеждане по неплатежоспособност. На 6 август 2008 година Софийският градски съд афишира неплатежоспособността на " Кремиковци " АД. Осчетоводените отговорности на сдружението до 31 декември 2007 година са 1 629 709 000 лева
През 1999 година "Кремиковци " е приватизиран
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Налице са всички белези на прогресивно утежняване на икономическото положение на комбината, изразяващо се в увеличение на пасивите с всяка минала година , понижаване на рентабилността на предприятието, на проектираната индустриална мощ и голям размер на задълженията. Всички тези обстоятелства свидетелстват за дейности на ръководството на дружеството-длъжник, които несъмнено не водят до сполучливо развиване на предприятието ", се показва в правосъдното решение.
Три месеца по-късно - 9 ноември 2008 година, е изключена последната работеща пещ - Трета доменна.
И до през днешния ден за множеството хора името Кремиковци не се асоциира с дребното село, към този момент столичен квартал, а с гордостта на социалистическата металургия или стоманеното сърце на България - Металургичен комбинат " Кремиковци ".
Снимка: "Изгубената България " В продължение на три години тогавашното Главно ръководство за геоложки и минни изследвания изследва находището в Кремиковци, вместено измежду пластове от варовици, като открива, че за мащабите на България запасите му са огромни - към 250 млн. тона при приблизително наличие на желязо от 30,2%. Освен желязна руда, то съдържа огромни количества манган, барит, олово и цинк.
След гибелта на Сталин през март 1953 година, с изключение на политическите разтърсвания, настава смяна и в концепцията за развиването на социалистическата стопанска система измежду върхушката в Москва, респективно и в източноевропейските спътници на Съюз на съветските социалистически републики, измежду които и България. Приоритетите се пренасочват от селското стопанство и леката индустрия към развиване на тежката индустрия.
Металургичният комбинат е гордостта на социалистическа България
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Въпреки дефицита на първични материали и неналичието на обилни енергийни източници, на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, извършен в интервала 2 - 6 април 1956 година, е взето решение страната ни да развива огромни промишлени предприятия в областта на металургията, машиностроенето и индустриалната химия.
Тогава е взето решение и за строителството на металургичен комбинат в Кремиковци .
"Кремиковци " обезпечава прехранване за хиляди
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Това става, макар възраженията на български и руски експерти за смесения състав на кремиковската желязна руда и неналичието на съответна технология за потреблението ѝ, както и извънредно несъответствуващото местонахождение за превоз на суровина и подготвена продукция. Властта в София обаче акцентира като мотив, че извличаните от рудата барит и олово ще са задоволителни, с цел да обезпечат рентабилността на завода – нещо, което се оказва невероятно.
Ha 19 юли 1958 година e пoдпиcaнo cпopaзyмeниe зa oĸaзвaнe oт CCCP нa тexничecĸa пoмoщ нa Бългapия в изгpaждaнeтo нa мeтaлypгичeн зaвoд и дpyги пpoмишлeни пpeдпpиятия и oбeĸти. МК " Кремиковци " e пpoeĸтиpaн нa ocнoвaтa нa тexнoлoгичeн пpoeĸт, пoлyчeн oт Москва, пpepaбoтeн и пpигoдeн cъoбpaзнo тepeнитe и тpaнcпopтнитe ycлoвия и мecтнитe инжeнepнo-cтpoитeлни cъopъжeния. Глaвeн пpoeĸтaнт нa ĸoмбинaтa e Дъpжaвният инcтитyт зa пpoeĸтиpaнe нa мeтaлypгични зaвoди нa CCCP.
През есента на 1983 година се построяват нови мощности
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Строителството на комбината стартира през 1960 година, а нa 10 oĸтoмвpи 1963 година влизa в eĸcплoaтaция пъpвaтa дoмeннa пeщ в " Kpeмиĸoвци ".
На 5 ноември персонално Тодор Живков прерязва лентата пред погледите на хиляди събрани в Софийското поле хора и декларира: " Слава на кремиковските строители, монтажници, металурзи, инженери, майстори, техници и служащи в производството. Да ни е цветущ металургичният комбинат " Кремиковци ".
Снимка: "Изгубената България " Денят е разгласен за формален празник на металурга, а на откриването участват всички висши държавни ръководители, дипломати и тогавашният дипломат на Съюз на съветските социалистически републики у нас Николай Органов.
Заводът дава самун на 35 000 души, като огромна част от тях са привлечени от ведомствените жилища за служащите на " Кремиковци ", както и по този начин мечтаното софийско жителство.
Манифестация през 1974 година
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
През 1964 година стартира производството на металургичен агломерат, а до 1969 година – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в употреба станове и цехове за произвеждане на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
Кремиковски служащи на манифестация през 1974 година
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Пътят на България към комунизма минава през Кремиковци "
Това гласи лозунгът в един от главните цехове на металургичния цех. Оказва се обаче, че пътят е тупик, а сметките са криви, тъй като технологията, употребена в " Кремиковци " не може да се употребява за добиваната от находището руда заради ниското й наличие на желязо. Така няколко години по-късно единствено 25 % от суровината, преработвана в завода, е от рудника, а останалата част е вносна руда от Съюз на съветските социалистически републики и други страни.
Инсталация за извънпещна обработка на стомана
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Това оскъпява извънредно доста продукцията, най-много поради огромните транспортни разноски, защото блоковете стомана се транспортират до завода край София от пристанището в Бургас. Реално от самото си основаване " Кремиковци " работи на загуба, а отпусканите непрекъснато средства от държавния бюджет потъват като в дълбок бунар. Капацитетът му доста надвишава потреблението в страната, създаваният от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в това време се постанова импорт на скъпи висококачествени метали.
1 $ за стоманеното сърце на България
През 1989 година заводът се записва като Държавна компания „ Кремиковци “ със седалище в София, квартал „ Ботунец “. С Решение на Министерския съвет през 1991 година компанията се преобразува в ЕАД.
Дълговете на " Кремиковци " към този момент са големи, като комбинатът се нуждае от сериозна рационализация. Така през 1995 година заводът влиза в листата на компаниите за излекуване. Проблемите обаче са необратими и през 1999 година държавното управление на Иван Костов взема решение " Кремиковци " да бъде приватизиран. Към този миг задълженията на предприятието са в размер на 640 милиона лв..
На 31 март 2003 година една от фабриките в "Кремиковци " е взривена с няколко поредни гърмежа
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На 14 юни 1999 година, с подписа на тогавашния изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация Захари Желязков 71% от капитала на " Кремиковци " стават благосъстоятелност на софийското сдружение " Дару металс " (преименувано през октомври 2001 година на " Финметалс холдинг " ) за символичната сума от 1 $ . Държавата резервира малко над 25% от собствеността в завода, а 3% са владеене на дребни акционери.
Валентин Захариев и ръководителят на италианската компания "Марчегалия " Стено Марчегалия
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Купувачът се ангажира да влага в предприятието 300 млн. $ от 2000 година до 2005 година, а страната опрощава задължения в размер на 201 млн. лева, като по-късно с решение на Министерски съвет са отпуснати още 183 млн. лева за погасяване на борчовете към " Булгаргаз " и НЕК.
Лидерът на КСНБ доктор Желязко Христов в диалог с Валентин Захариев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Планираното обаче не се случва. Заводът не заплаща дължимите осигуровки на служащите, заплатите също се бавят с месеци.
Банкрутът
През 2005 година " Дару Металс " продава предприятието на индийския бизнесмен Прамод Митал за 110 милиона $. Година по-късно той взима облигационен заем от 325 млн. евро, а настойник на емисията е английската компания Law Debenture Trust Corporation. Заемът е със седемгодишен падеж, а договорът е подписан при извънредно строги условия и отговорности от страна на получателя на заема.
Към средата на 2008 година ситуацията е влошено дотам, че " Кремиковци " не е в положение да обслужва задълженията си и е намерено произвеждане по неплатежоспособност. На 6 август 2008 година Софийският градски съд афишира неплатежоспособността на " Кремиковци " АД. Осчетоводените отговорности на сдружението до 31 декември 2007 година са 1 629 709 000 лева
През 1999 година "Кремиковци " е приватизиран
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Налице са всички белези на прогресивно утежняване на икономическото положение на комбината, изразяващо се в увеличение на пасивите с всяка минала година , понижаване на рентабилността на предприятието, на проектираната индустриална мощ и голям размер на задълженията. Всички тези обстоятелства свидетелстват за дейности на ръководството на дружеството-длъжник, които несъмнено не водят до сполучливо развиване на предприятието ", се показва в правосъдното решение.
Три месеца по-късно - 9 ноември 2008 година, е изключена последната работеща пещ - Трета доменна.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ