Ограничаването на хазартните реклами прилича повече на предизборна маневра, отколкото на качествена регулация
Когато през 2017 година Миглена Кунева даде обещание да увеличи учителските заплати при едно пролетно посещение на синдиката на преподавателите, Бойко Борисов реагира гневно и сподели да дава обещание сходни неща, когато е намерила пари да финансира осъществяването на обещанията си. Малцина си давахме сметка, че министър председателят в обединението с останките от Реформаторския блок възнамеряваше да изплагиатства концепцията й единствено шест месеца по-късно и залагайки нарастване на учителските заплати в няколко поредни бюджета, считано от този за 2018 година, с което се трансформира в воин на съсловието и до през днешния ден.
На това припомнят и днешните планове на ръководещите да лимитират рекламите на хазарт единствено няколко седмици, откакто сходни оферти внесоха от „ Възраждане “. „ Очевидно значимо е освен какво се приема, само че и кой го предлага би споделил повърхностният политически анализатор “. Тук обаче залогът е доста по-голям, а самият хазартен въпрос е надалеч по-многопластов, и би трябвало да се вземат поради ужасно доста фактори преди да се предложи сполучливата регулация.
На първо място би трябвало да се знае, че в хазарта отиват необикновено доста пари. Дори за дребна страна като България самоуверено може да се допуска по косвени доказателства като приходите от облагане, да вземем за пример, които обгръщат единствено легалния бранш, че за залози у нас се пръскат най-малко по четири, а най-вероятно и по пет лв. на всеки 100, основани от стопанската система. Подобно равнище на преразпределение надвишава събирането на доходи от подоходен налог и налог облага взет дружно. Надхвърля и постъпленията от облагане на акцизите и всъщност са пари с доста по-различен статут от всички останали. Ако човек дава пари за нещо, той най-често получава нещо отсреща. При залозите хората получават страст и неспокойствие дали ще си получат даденото умножено, или ще изгубят.
Затова преди да се отговори на въпроса по какъв начин да се популяризира хазарта, би трябвало като общество да наем каква роля чакаме той да играе. Добрата вест е, че България е измежду най-напредналите страни в производството на технологии за залагания и това не отрежда огромен късмет парите въпреки всичко да останат тук, въпреки и с преразпределена благосъстоятелност. Тревожната вест е, че това е бранш, постигнал необикновено високо софтуерно равнище. Подобно на финтех фирмите и банките, онлайн букмейкъри и казина имат лични системи за личностна идентификация, тъй че човек да може да се записва и персонифицира непосредствено. Желанието на операторите да улеснят хората с при да се разделят с тях води до основаването на виртуална и спомагателна действителност, която основава напълно нови чувства. Физическите казина оферират безвъзмезден алкохол, с който човек може да замъгли съзнанието си, само че да продължи да залага, към този момент надалеч не толкоз дейно. Край Свиленград сега се строят хотелски комплекси с петцифрен потенциал от кревати с цел да притеглят клиенти от Турция, а градът сходно на Лас Вегас има капацитет да стане един от най-богатите точно с помощта на вложенията за развиване на хазарта в региона.
Миналия февруари за повторно в живота си влязох в казино с концепцията да залагам (първият беше през 2005 година). С другари си поставихме предел за загуби до 20 лв.. Със залози по 20 стотинки съвсем неотложно направих 20 лв., т.е. многократно умножих залога си с единична облага, като в изумлението си извиках. В този миг половин дузина от другите играчи се струпаха да видят на коя игра и коя машина е паднала облагата. Огледах се и видях, че с изключение на с двамата другари, които бяхме пристигнали да приключим ергенския запой, останалите бяха там, възлагайки житейските си очаквания на тези машинки. И един от съучениците ми от прогимназията, намиращ се там без значение от нас, съвсем в несвяст от опиянението, продължаваше да залага.
Когато се търси регулация на хазарта въпросът е освен до рекламирането, само че и до това на кого се разрешава да залага. Ограничението човек да не бъде допускан в случай че преди този момент се е записал в листата на Национална агенция за приходите, работи единствено във физическите казина. Реално той може, и мнозина го вършат, да продължи да залага през свои другари онлайн. За проучване е и връзката сред хазарта и проституцията като най-бърз и елементарен източник за пристрастените дами да си набират нови пари за залагане.
Може да се разсъждава каква би трябвало да бъде ролята на страната като хазартен оператор. Затова по какъв начин Симеон Дянков позволи Държавната лотария да се съсипе, първо вливайки я в тотализатора, и най-после дефинитивно да се спре, отваряйки път за частните лотарии, от чието облагане страната пропусна да събере половин милиард за пет години през втората половина на предишното десетилетие.
Днес в отбрана на хазарта скачат спортните клубове, медии, актьори – хора от всички сфери които претендират, че страната би трябвало да ги поддържа само че или не го прави, или не го прави задоволително. Освен, че тотализаторът отчислява за спорта, частните оператори обличат цели младежки и аматьорски тимове, национални тимове, поемат организацията на събития, все с мисълта, че ще се нареждат по-близо до публиката и евентуалните клиенти. Това с изключение на явно на повърхността прави настоящ въпроса вярно ли е хората на изкуството и спортните звезди, които би трябвало да са образец и да въплъщават полезности, да с застъпват за корпоративни ползи (ако ще го вършат, дано излагат причини, а не да пробутват търговски послания, ползвайки известността си като залог за доверието, което получават), или страната би могла да заеме по-голяма роля. Било то посредством лични игри, или посредством доста повишение на облагането, тъй че в последна сметка същите пари да стигат до спорта и изкуствата само че през бюджета, а не през компании, които целят да придобият въздействие върху обществени процеси.
Нивото на вложения в технологии при мащаба на пазара, който операторите доближават, прави капиталовложенията микроскопични спрямо оборотите и едно повишение на облагането сигурно може да бъде понесено, тъй като възвращаемостта на капитала ще остане висока.
Към това няма по какъв начин да не прибавим и обстоятелството, че през днешния ден хазартните оператори са едни от най-могъщите рекламодатели в страната. Когато прохождах като публицист основните ни редактори ни предупреждаваха да внимаваме с банките и мобилните оператори, тъй като са най-големите рекламодатели. Днес букмейкърите са преди всичко и това е мотив за сериозен размисъл в какви зависимости изпадат медиите ни по отношение на букмейкърите.
Тази тематика би трябвало да обхване и обстоятелството, че не може възбраната да влезе в действие незабавно и да наруши договорни съглашения, върху които малките екрани, спортни организации и други структури са формирали годишните си бюджети. И в случай че заради ограничавания изгубят тези средства, може да не съумеят да наваксат загубата. Това не значи отвод от ограничавания, само че търсене на верните ограничавания и те да влязат в действие най-малко от началото на идната година с цел да могат всички подвластни от тези промени да се приготвят.
Всичко това изисква към хазарта най-сетне да се подходи с аналитичност. Ако до 2020 година съвсем всички промени целяха да опазят лидерската позиция на бизнес, свързани с Васил Божков, през днешния ден хазартът няма персонификация, а е разпределен сред компании, постоянно с непознати за обществото притежатели. Те заплащат за реклами на самия бизнес и за цялостно безмълвие на медиите, когато става въпрос за лицата зад тези компании, техните облаги, устройството на бизнс моделите им.
Твърдението, че ограничението на рекламите би тласнало хората към сивия бранш, е противоречиво, доколкото казината и онлайн уеб страниците ще продължат да съществуват и хората ще са оптимално улеснени да залагат там, а не да вървят по изби да хвърлят зарове. Това обаче също може да се оцени като се стъпи на емпиричния опит и изследванията в страни с по-напреднало законодателство, които наблюдават и връзката сред измененията в него с резултатите за обществото. Между двете крайности – цялостната независимост в Англия и цялостните ограничавания в Италия и Белгия, България би трябвало да откри своя модел и най-сетне да създаде компактно, обхватно и качествено законодателство.
В този смисъл можем да се надяваме, че след 20 години ръководителят на бюджетната комисия Йордан Цонев от Движение за права и свободи, който има основна роля в огромна част от измененията на хазартното законодателство до момента, най-сетне ще се е поучил от грешките си и няма да предложи следващото недоносче.
Между другото, сещам се за още един исторически образец. Последната редакция на закона за Хазарта от времето на Симеон Дянков толкоз нахално ограничаваше залозите отвън една-две компании, чиито притежател през днешния ден е обвинен, че даже самите ГЕРБ не посмяха да приложат закона, а завещаха казуса на кабинета „ Орешарски “.
Изхождайки от всичко това умерено можем да предположим, че и сегашните рестриктивни промени ще се окажат предпоследни. Докато настъпи време да влязат в действие към този момент ще има нов парламент, а водещите политически сили може да са намерили спонсори за акциите всред хазартните оператори и да са събрали задължения за безкритичност от медиите, които зависят от хазартни реклами. След това днешните рестрикции може се смекчат, с пояснение, че е има по- задълбочено вглеждане и най-после ще се окаже, че през днешния ден следим следващия спектакъл.
