Когато попитали Гьорг Елсер защо се е опитал да убие

Атентаторът, който щеше да спаси 2 милиарда души

Когато попитали Гьорг Елсер за какво се е опитал да убие Хитлер, той към този момент имал доста специфичен отговор. В неговата галактика, работническата партия почнала постепенно и несъмнено да приготвя идната международна война – прогназата се оказала вярна. През 2003 година този човек даже е овековечен на пощенска марка с един единствен и изцяло задоволителен откъс „ Исках да предотвратя война! “. Може би няма потребност да се споделя повече от това, само че ето и цялата история. Йохан Гьорг Елсер е роден на 4 януари 1903 година. Никой не го запомнил с неговия талантлив разсъдък, а с трудолюбието му.

На 14-годишна възраст почнал да работи като дърводелец с татко си. През 1919 година към този момент изработвал мебели и през 1925 година имал друга специалност във фабрика за часовници. През 30-те години на предишния век към този момент бил в Швейцария и обединявал двете си кариери, разработвайки панелите за огромните стенни часовници. През 1936 година към този момент бил във фабрика на нацистите и тъй като имал достъп до всичко, изключително до гърмящи детайли, с които по-късно ще приготви убийството на фюрера.

Снимка: By Unknown – Narodowe Archiwum Cyfrowe, Sygnatura: 2-12179, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22322521

Както доста други трудещи се хора, Елсер в никакъв случай не е проявявал интерес към политиката. През 20-те години е бил част от Борците на Червения фронт – комунистическа партия в Германия. Мнозина биха замислили някоя скрита идеология, само че той самият се включил, тъй като партията му намирала участия и можел да свири със своите другари. Мотивиращите фактори съумели да завоюват доста врагове и един от тях бил точно Елсер.

Междувремнно до ушите на всички останали стартират да доближават новините, че работническата партия въпреки всичко се възползва от насъбраните богатства, игнорирайки останалите поданици. Още от 1933 година е видян по какъв начин отхвърля да дава нацисткия привет и даже не слушал наложителните радио речи на Фюрера. Търпението на работливия човек почнало да се изчерпва много съществено и по тази причина решил, че е време да отстрани следващият деспот, който страната му избира. В разпита на Гестапо споделя, че единственото решение било да се отстранен хората на управителни позиции, в случай че се надява да промени историята към малко по-добро.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-R97512 / Unknown / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5368800

Започнал да чертае проекта на убийството и осъзнал, че има потребност освен от концепция, само че и от характерни данни за местоположението на своята цел. За огромна наслада на всеки 8 ноември Хитлер пътувал до Мюнхен, с цел да даде тирада в именитата механа, откъдето потегля похода през 1923 година. Като традиционалист, Адолф даже не осъзнавал каква сериозна неточност прави. Освен това над сцената участвала доста сериозна носеща колона, която поддържала голям балкон.

По калкулации на атентатора, сериозен експлозив можел освен да ликвидира Хитлер, само че и огромна част от министрите му. Атентите обаче не се случват от през днешния ден за на следващия ден. Изисквала се сериозна подготовка и тя щяла да отнеме повече от години. За това време Гьорг изнасял методично експлозиви и детонатори от завода си. Преди това в никакъв случай не е задигал даже болт от завода. През април 1939 година последвало ново странствуване за по-детайлен разбор, както и инспекция на размерите на залата. Последната фаза била обвързана с създаването на бомбите. В началото на август почнал да твори и също така решил, че ще посещава колкото се може повече заведението, с цел да може да го запомнят и свикнат с неговото наличие. В определният ден щял да се скрие в склада на горния етаж, когато заведението затвори и стартира да инсталира своята бомба в носещата колона.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-E12329 / Wagner / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5362727

Работата изисквала време и за почти 3 нощи съумял да смъкна единствено дървените интериорни детайли. След това започвал да дълбае по-сериозна дупка, употребявайки чук и длето. В други моменти се възползвал от минаващите коли, които били малко по-шумни от нормално. Щом идвало време да завърши работа, хващал метлата и доста деликатно почиствал всичко към себе си. Имайки поради всички фактори, индивидът работил повече от 35 вечери.

В последната вечер сложил бомбата и нагласил таймерите. За да редуцира титкакането от часовниците, сложил и съществено количество корк, с което никой да не разбере, че има нови инсталирани технологии в структурата на кръчмата. Освен това знаел доста добре, че речите стартират в 8 часа и 30 минути вечерта, приказвал към час и половина и по тази причина настроил бомбата да гръмне тъкмо 9 часа и 20 минути – средата на речта. До този миг всичко вървяло прелестно за него, само че от този миг нататък обстановката се трансформирала фрапантно. И до през днешния ден историята назовава всичко това „ шансът на дявола “.

Принципно проектите на Хитлер били да се прибере незабавно след речта със аероплан в Берлин. Поради влошените метеорологични условия, неговите подчинени предложили да хване влака и да се прибере по този метод.
Ето за какво на 8 ноември речта завършва тъкмо в 9 часа и 7 минути вечерта. Нямало време за диалози с всички останали. Сцената се изпразнила и липсвали всички по-важни лица от партията. Междувременно Елсер не чакал речта, не чакал и новината, а пътувал с трен до Констанц, където пешком щял да премине границата.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-E12329 / Wagner / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5362727

Опитал се да употребява нощната прегръдка за прикритие и вместо това попаднал на граничната полиция. Преди това, осъзнавайки, че партията може да упрекна различен за делата му, изпраща даже писмо, с което споделя какво тъкмо е направил и по какъв начин е работил. С този тип признания излиза наяве, че той самият подписва своята смъртна присъда. Не стига това, само че и една от сервитьорките го разпознава като по-скорошен клиент. Часовниците са проследени, че идват напълно от неговата фабрика. И нищо към този момент не върви по проект.

Осъден е на 15 ноември същата година и за похлупак си навлича гнева на Хитлер, който декларира, че това не е просто независима единица, а сътрудник на английското държавно управление. Пренасочен е в Берлин, където би трябвало да беседва със самия Химлер. След това прекарва една цяла година в мъчения, тъй като никой не желае да повярва, че е работил независимо. По подигравка на ориста неговият максимален зложелател ще се самоубие единствено 4 седмици по-късно. Неговото дело остава мистичност чак до 1999 година и историята му е открита и разказана от Хелмут Г. Хаасис.