Атанас Славов: Промените в Конституцията са в рамките на допустимите изменения от обикновено НС
Когато Народното събрание трансформира Конституцията, то е учредителна власт.
Това съобщи в предаването " Политически НЕкоректно " министърът на правораздаването Атанас Славов и посочи, че следователно Народното събрание работи в границите на главните правила на Конституцията, заложени от Великото национално заседание, само че то е учредителна власт.
Той акцентира, че с измененията в Конституцията Народното събрание е поел отговорността за развиването на България като европейска правова страна:
" Надявам се тази конституционна воля да бъде зачетена от Конституционния съд ".
Министър Славов посочи, че тези конституционни промени са изискване, с цел да може въобще да се приказва за вземане предвид с правилата за самостоятелна правосъдна власт, за отчетност и отговорност на прокуратурата:
" Сега отговорността е към този момент на учредените управляващи и на изпълнителната власт, и на Народното събрание - като елементарна законодателна власт, по подобен метод да уреди новите връзки, новите структури, че да има смисъл от тези промени. Защото те могат да бъдат обезсмислени, в случай че не бъдат планувани съответните юридически принадлежности за тяхното действително използване ".
Според Атанас Славов процедурните периоди за смяна в Конституцията са били спазени:
" Да, (срокът от) два месеца беше спазен, някои биха споделили, че на минимума, само че беше спазен.... От спазването на процедурата да черпим мотив за това до каква степен са били смислени и нужни конституционните разпореждания, не мисля, че това е пътят на размишление. Няма по какъв начин със задна дата Конституционен съд да направи пояснение на тези периоди. Няма по какъв начин при протекъл към този момент парламентарен развой друго пояснение на тези периоди да обезсмисли самите признати разпореждания ".
Той изрече съмнение, че в случай че Конституционен съд ще се произнася по същността на заложените въпроси за противоконституционност, няма да се концентрира върху процедурата.
Нямам терзания по признатите текстове, съобщи министърът на правораздаването и акцентира, че правосъдната промяна е била акцентът на неговото присъединяване в този парламентарен развой.
" Тези промени са в границите на допустимите промени на Конституцията от нормално Народно заседание, настоящо като производна учредителна власт, уповавам се и Конституционен съд в тази посока ще направи преценка ", сподели още той.
Във връзка с номинацията на ръководителя на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова за парламентарен арбитър, Атанас Славов съобщи, че преди всичко е значим да бъде запълнен съставът на Конституционен съд:
" Критериите за избор на конституционни съдии са високи професионални и нравствени качества и най-малко 15 години юридически стаж. Ако претендентите дават отговор на тези минимални критерии, те могат да бъдат определени в Конституционен съд ".
Министърът напомни, че през годините постоянно е имало представители на " политика-юридическите елити на страната ":
" Дали това е стандарт? Конституционен съд споделя, че оценката на високите нравствени и професионални качества се прави от органът, който избира. Това е едно дело от 90-те години, по отношение на преценката, направена за тогавашния парламентарен арбитър Георги Марков. Тази процедура на Конституционен съд не е изменена до този миг ".
Славов отхвърли да разяснява съответните имена на претендентите за конституционни съдии, тъй като не е редно министърът на правораздаването да се намесва в този спор, който ще се развива в Народното събрание.
Правосъдният министър изрече очакване да не се стигне до провалено от страна на президента встъпване в служба на парламентарен арбитър, като съобщи:
" Надявам се да не стигаме до сходни обстановки. Още повече, че не виждам мотив за какво да се стигне до сходна провалена гала. Ако това се случи, ще сложи доста съществени въпроси за присъединяване на президента в този вид процедури. Това, е тогава - преди 12 години (президентът Росен Плевнелиев) се прибягна до сходна процедура, значи, че не са сработили други контролни механизми в този развой. Сега процесът ще е в Народно събрание и ще е обществен, ще има опция да бъдат изчистени, в случай че има някакви сериозни въпроси и подозрения, не мисля, че би трябвало да се прибягва до сходни дейности ".
