Музикални хроники: Как измислицата за фалшивата смърт на Елвис се превърна в една от най-известните конспиративни теории
Когато Краля на рокендрола умира едвам на 42 години на 16 август 1977-а, милиони почитатели са потресени, унищожени и жадни за отговори.
Как? Защо? Какво е довело до гибелта на техния любим? След години на корист с медикаменти и влошено здравословно положение, именитият американец умира в своето имение „ Грейсленд “, а като първична причина се показва сърдечен арест.
Гейл Брюър-Джорджо е писателка с пет оповестени книги, три от които са особено за „ фалшифицираната “ гибел на Елвис. Но значимият подробност тук е, че нейният първи разказ разказва същата история, само че с различен персонаж – става въпрос за артист от Юга на име Орион, фалшифицирал своята гибел, с цел да избяга от бремето на живота под светлината на прожекторите.
По същото време се подвизава един напълно същински реализатор с псевдонима Орион, който наподобява и звучи сходно с Елвис Пресли и постоянно носи маска на концертите си. Затова мнозина вземат решение, че книгата на авторката загатва за огромната интрига и в действителност Елвис е почнал да се изявява още веднъж след гибелта си, само че маскиран и под непознато име.
Разбира се, тези догадки се оказват цялостна дивотия и по-късно излиза наяве, че под маската си Орион е незнаен реализатор с същинско име Джими Елис. Но объркването продължава и някои песни на Орион са приписани на Елвис, а известното телевизионно шоу Good Morning America дори изследва проблема, като прави съпоставяне сред гласовете на двамата артисти.
Джими Елис пък не пропуща да се възползва от непредвидената популярност и издава ария под същинското си име, озаглавена I’m Not Trying To Be Like Elvis ( “Не се пробвам да бъда като Елвис ”), както и цялостен албум, в който пее шлагери на музикалната легенда.
Гейл Брюър-Джорджо упорства, че не познава същинския Орион и не е била наясно, че той носи маска. Подозренията въпреки всичко остават, само че по този начин или другояче, романът не се продава добре. Впоследствие тя е преименувана на „ Жив ли е Елвис? “, с цел да се трансформира в финален еквивалент на най-смехотворните кликбейтове в актуалното интернет пространство.
Този ход проработва и писателката гостува в известни излъчвания, дискутирайки с водещи като Лари Кинг и Опра Уинфри тайната си доктрина. Според Брюър-Джорджо, Пресли е вербуван от ФБР през 1976 година, с цел да се внедри в незаконната организация „ Братството “, формирана от група рекетьори. Тази небивалица е въодушевена от действителна среща на Пресли с президента на Съединени американски щати Ричард Никсън. Великият артист, твърди конспираторката, е подобен огромен родолюбец, че би се отказал от славата и рокендрол живота си, с цел да разбие престъпната група и да прекара остатъка от живота си прикрит по стратегия за отбрана на очевидците.
Теорията е задоволително неуместна сама по себе си, само че около нея се раждат още няколко сходни, описващи разнообразни налудничави аргументи Пресли да се престори на починал. Знаем, че множеството тайни теории са по някакъв метод любопитни и даже занимателни, само че заплахите и отрицателните последствия от тях не трябва да се подценяват.
Слухът набира задоволително известност, с цел да провокира държавно следствие и да отсрочи основаването на възпоменателна пощенска марка с лика на Елвис. Разбира се, това е дреболия, само че има и нещо по-сериозно: сходни теории от време на време засенчват същинското завещание, оставено от изпълнителя в музикалната история.
Конспирациите също по този начин дават популярност на откровени шарлатани – които злоупотребяват освен с наивността на част от аудиторията, само че в тази ситуация и с голямата обич към една незабравима персона. В тези години Елвис Пресли се радва на най-фанатизираните почитатели, на които могат да съперничат единствено тези на „ Бийтълс “. 80 000 от феновете му се събират пред „ Грейсленд “ по време на погребението и дори се стига до драматичен случай, когато кола се врязва в тълпата и убива двама души.
Единственият действителен спор към случилото се на 16 август 1977 година е по отношение на същинската причина за гибелта. В началото правосъдният доктор показва като причина инфаркт и прецизира, че „ опиатите не са изиграли роля за гибелта на Пресли “ – само че това е просто метод да се заобиколи фактът, че в тялото му са открити наркотични субстанции. Става дума най-вече за кодеин, който той е получил от зъболекаря си.
Проблемът е, че изказванията, че гибелта му е фалшифицирана в действителност отвличат вниманието от една колкото тъжна, толкоз и поучителна история – за великия музикант със унищожен живот в резултат на рискови вещества.
А който не помни предишното си е жертван да повтори остарели неточности и в музикалната промишленост имаме прекалено много образци. Докторите, изписващи прекомерно доста медикаменти на свои пациенти, играят роля при гибелта на величия като Майкъл Джексън, Принс, Том Пети и евентуално Тейлър Хоукинс от Foo Fighters, въпреки че в образеца с последния следствието продължава.
И това е основната причина през днешния ден към момента да приказваме за хора като Гейл Брюър-Джорджо.
