Св. мъченик Акакий Серски
Когато излязла заръка от римския император Максимилиан (305-311 г.) да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове, началниците на полковете повиквали при себе си всички служещи в тяхното ведомство, с цел да узнаят има ли сред тях християни. В един полк стотникът с висок глас декларирал на началника, че той от детинство е християнин и нява да се отхвърли от вярата си. Всички усилия да го склонят да се отхвърли останали напразни. Тогава го свързали и отправили при воеводата Вивиан. Този християнин се казвал Акакий.
На увещанията на воеводата, Акакий дал отговор с твърдо изповядване на вярата си. " Аз ще заповядам грубо да те мъчак - споделил воеводата, - в случай че не послушаш царската заръка и не се поклониш на нашите богове, по чиято благосклонност царете царуват и спечелилите тържествуват. Нима ти мислиш, че си по-умен от всички ни? Вразуми се и престани на вятъра да се надяваш на индивида, именуван Христос, Който по закон бил наказан и разпнат! "
- Ти се заблуждаваш - дал отговор Акакий - и тежко грешиш, като казваш, че по благосклонност на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ. А що се отнася до моето очакване на Иисуса Христа, Когото ти наричаш човек, то цнай, че Господ наи Иисус Христос е Син Божи. Той поради нашето избавление пристигнал на земята, станал човек и непринудено претърпял кръстна гибел. Но това ти ще схванеш единствено тогава, когато станеш християнин.
- А по какъв начин твоят Бог не санкционира смъртно царете, които му се противят - попитал воеводата, - в случай че Той е всесилен?
- По това точно би трябвало да познаете Неговата мощ и доброта - дал отговор Акакий. - Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, с цел да могат вярващите в него да правят своя героизъм.
Воеводата се учудил на разсъдъка на християнина и го запитал дали се е учил.
- Не - дал отговор той, - аз умея да чета единствено молебствия. Но Бог оказва помощ на Своите раби. От самото начало за проповядване на Своето слово Той не избрал ни знатни, ни богати люде, ни учени и мъдри философи, а люде елементарни и неучени, небогати риболовци, с цел да може Неговато непостижима мощ и премъдрост да се прояви в тяхната отпадналост - тях ги ръководел и научавал Светия Дух.
- Остави безполезното празнословие - споделил воеводата - и ми кажи: ще се покориш на царската заръка и ще се поклониш ли на боговете?
- Както по-рано ти отговорих, по този начин и в този момент ти споделям: Аз съм християнин и на идоли не придавам жертва!
- Жал ми е за твоята младост, тъй като виждам, че не си на повече от 25 години, и не бих желал да те мъча. Но ти ше ме принудиш към това, в случай че не се откажеш от своето безумство.
- Не безумство, а здравомислие е да останеш правилен на Бога, Който до момента ме е пазил посредством Своето състрадание - дал отговор християнинът.
Воеводата дълго увещавал Акакия и се стараел да промени неговите убеждения. Но младият християнин, просвещаван от Светия Дух, му отговарял с мъдрост и непоколебима неотстъпчивост. Воеводата заповядал грубо да го бият, като споделил: " Да забележим, ще му помогне ли Бог! " Кръвта на мъченика се леела под тежките удари, само че той единствено повтарял: " Спасителю Христи, помогни на твоя преклонен раб! Господи Боже, не ме оставяй! " - и търпеливо понесъл изтезанията. Като го видял притеснен и оцветен от кръв, воеводата му споделил: " Ще се поклониш ли в този момент на боговете? "
- Не! - дал отговор мъченикът. - Аз имам Господ, Който ме укрепява. Преди изтезанието ме смущаваше прочут срах. Но когато започнах да пострадвам, Господ ме укрепи посредством Своята помощ, и аз съм подготвен всичко да понеса, като твърдо се надявам на моя Бог.
Разгневеният воевода заповядал да усилят още повече мъченията на Акакий, само че с нище не можал да победи вярата му и да го склони да се отхвърли от Христа. След изтезанието той бил затворен в тюрма. Една седмица по-късно воеводата получил заръка от началника си да дойде в гр. Византион и да докара със себе си нарушителите, с цел да бъдат съдени. Воеводата взел и Акакия дружно с другите. Изнемогващият от рани, от дълъг път и от жадност страдалец с вопли зовял Господа, като Го молел за помощ; и ненадейно се чули от небето думите: " Бъди неустрашим, Акакий! " Тия думи чули и някои от спътниците на Акакий, които паднали пред нозете му и го молили да ги научи на закона Христов.
- Аз сам съм човек необразован и неучен - казвал им мъченикът. - Но помня това, на което са ме научи свещеникът.
И поучавал своите спътници на Онова, което знаел за Христа, и някои то тях повярвали. На другия ден след идването на пандизчиите в гр. Византион воеводата заповядал на тъмничния жандарм да заключи Акакий настрана във вътрешна тюрма, да го окове във вериги и няколко дни да не му дава храна. С апетит и жадност той мислел да пречупи волята му и да го принуди да се отхвърли от вярата си. Заповедите на воеводата били изпълнени, само че през прозореца на вътрешната тюрма другите пандизчии видели, че мястото, където е затворен Акакий, е огряно от чудна светлина, че ангели измиват и превързват раните му и му оферират храна и пиво. Те споделили това на стражаря, който видял същото, само че като влезнал в тъмницата, намерил Акакий да стои самичък.
След една седмица Акакий бил извикан на съд. Като го видял здрав и жизнен, воеводата почнал да мъмри стражаря, че той за пари е пускал при пандизчията родственици и другари, които му донасяли всичко нужно. И стражарят и всички пандизчии разказали на воеводата за чудните гости, които всяка нощ се явявали в тъмницата, където е затворен мъченикът. Воеводата предал още веднъж акакий на жестоки изтезания. Но когато всичко се оказало на вятъра, той решил да го изпрати на тракийския шеф Флакин. Той му написал писмо, в което обяснил, че не бил в положение да склони тоя боец да извърши царската воля, и по тази причина го праща при директния собствен шеф, който има по-голяма власт. Тракийският шеф затворил Акакий в тюрма, само че по ходатайството на жена си, която била християнка, не го подложил на мъчения. Като прочел в писмото на воеводата сведенията за страданията на Акакий, тракийският шеф схванал, че е невероятно да го склони да се отхвърли от Христа и го осъдил на гибел. Флакин бил толкоз изумен от непоколебимата устойчивост на мъченика при страшните премеждия, че даже строго укорил Вивиана, че е подложил на такива мъчения един римски офицер, а не го е осъдил и предал неотложно на свърт.
Изведен вън от град, на избраното за смъртно наказване място, Акакий застанал на колене и извикал: " Слава на Тебе, Боже! Благословено да бъде името Ти, Господи, загдето мене, недостойния, Ти удостои с достойнството да се назовавам страдалец Христов! " Светият страдалец бил посечен с меч на 8 май 303 година. Християните благоговейно погребали тялото му.
На увещанията на воеводата, Акакий дал отговор с твърдо изповядване на вярата си. " Аз ще заповядам грубо да те мъчак - споделил воеводата, - в случай че не послушаш царската заръка и не се поклониш на нашите богове, по чиято благосклонност царете царуват и спечелилите тържествуват. Нима ти мислиш, че си по-умен от всички ни? Вразуми се и престани на вятъра да се надяваш на индивида, именуван Христос, Който по закон бил наказан и разпнат! "
- Ти се заблуждаваш - дал отговор Акакий - и тежко грешиш, като казваш, че по благосклонност на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ. А що се отнася до моето очакване на Иисуса Христа, Когото ти наричаш човек, то цнай, че Господ наи Иисус Христос е Син Божи. Той поради нашето избавление пристигнал на земята, станал човек и непринудено претърпял кръстна гибел. Но това ти ще схванеш единствено тогава, когато станеш християнин.
- А по какъв начин твоят Бог не санкционира смъртно царете, които му се противят - попитал воеводата, - в случай че Той е всесилен?
- По това точно би трябвало да познаете Неговата мощ и доброта - дал отговор Акакий. - Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, с цел да могат вярващите в него да правят своя героизъм.
Воеводата се учудил на разсъдъка на християнина и го запитал дали се е учил.
- Не - дал отговор той, - аз умея да чета единствено молебствия. Но Бог оказва помощ на Своите раби. От самото начало за проповядване на Своето слово Той не избрал ни знатни, ни богати люде, ни учени и мъдри философи, а люде елементарни и неучени, небогати риболовци, с цел да може Неговато непостижима мощ и премъдрост да се прояви в тяхната отпадналост - тях ги ръководел и научавал Светия Дух.
- Остави безполезното празнословие - споделил воеводата - и ми кажи: ще се покориш на царската заръка и ще се поклониш ли на боговете?
- Както по-рано ти отговорих, по този начин и в този момент ти споделям: Аз съм християнин и на идоли не придавам жертва!
- Жал ми е за твоята младост, тъй като виждам, че не си на повече от 25 години, и не бих желал да те мъча. Но ти ше ме принудиш към това, в случай че не се откажеш от своето безумство.
- Не безумство, а здравомислие е да останеш правилен на Бога, Който до момента ме е пазил посредством Своето състрадание - дал отговор християнинът.
Воеводата дълго увещавал Акакия и се стараел да промени неговите убеждения. Но младият християнин, просвещаван от Светия Дух, му отговарял с мъдрост и непоколебима неотстъпчивост. Воеводата заповядал грубо да го бият, като споделил: " Да забележим, ще му помогне ли Бог! " Кръвта на мъченика се леела под тежките удари, само че той единствено повтарял: " Спасителю Христи, помогни на твоя преклонен раб! Господи Боже, не ме оставяй! " - и търпеливо понесъл изтезанията. Като го видял притеснен и оцветен от кръв, воеводата му споделил: " Ще се поклониш ли в този момент на боговете? "
- Не! - дал отговор мъченикът. - Аз имам Господ, Който ме укрепява. Преди изтезанието ме смущаваше прочут срах. Но когато започнах да пострадвам, Господ ме укрепи посредством Своята помощ, и аз съм подготвен всичко да понеса, като твърдо се надявам на моя Бог.
Разгневеният воевода заповядал да усилят още повече мъченията на Акакий, само че с нище не можал да победи вярата му и да го склони да се отхвърли от Христа. След изтезанието той бил затворен в тюрма. Една седмица по-късно воеводата получил заръка от началника си да дойде в гр. Византион и да докара със себе си нарушителите, с цел да бъдат съдени. Воеводата взел и Акакия дружно с другите. Изнемогващият от рани, от дълъг път и от жадност страдалец с вопли зовял Господа, като Го молел за помощ; и ненадейно се чули от небето думите: " Бъди неустрашим, Акакий! " Тия думи чули и някои от спътниците на Акакий, които паднали пред нозете му и го молили да ги научи на закона Христов.
- Аз сам съм човек необразован и неучен - казвал им мъченикът. - Но помня това, на което са ме научи свещеникът.
И поучавал своите спътници на Онова, което знаел за Христа, и някои то тях повярвали. На другия ден след идването на пандизчиите в гр. Византион воеводата заповядал на тъмничния жандарм да заключи Акакий настрана във вътрешна тюрма, да го окове във вериги и няколко дни да не му дава храна. С апетит и жадност той мислел да пречупи волята му и да го принуди да се отхвърли от вярата си. Заповедите на воеводата били изпълнени, само че през прозореца на вътрешната тюрма другите пандизчии видели, че мястото, където е затворен Акакий, е огряно от чудна светлина, че ангели измиват и превързват раните му и му оферират храна и пиво. Те споделили това на стражаря, който видял същото, само че като влезнал в тъмницата, намерил Акакий да стои самичък.
След една седмица Акакий бил извикан на съд. Като го видял здрав и жизнен, воеводата почнал да мъмри стражаря, че той за пари е пускал при пандизчията родственици и другари, които му донасяли всичко нужно. И стражарят и всички пандизчии разказали на воеводата за чудните гости, които всяка нощ се явявали в тъмницата, където е затворен мъченикът. Воеводата предал още веднъж акакий на жестоки изтезания. Но когато всичко се оказало на вятъра, той решил да го изпрати на тракийския шеф Флакин. Той му написал писмо, в което обяснил, че не бил в положение да склони тоя боец да извърши царската воля, и по тази причина го праща при директния собствен шеф, който има по-голяма власт. Тракийският шеф затворил Акакий в тюрма, само че по ходатайството на жена си, която била християнка, не го подложил на мъчения. Като прочел в писмото на воеводата сведенията за страданията на Акакий, тракийският шеф схванал, че е невероятно да го склони да се отхвърли от Христа и го осъдил на гибел. Флакин бил толкоз изумен от непоколебимата устойчивост на мъченика при страшните премеждия, че даже строго укорил Вивиана, че е подложил на такива мъчения един римски офицер, а не го е осъдил и предал неотложно на свърт.
Изведен вън от град, на избраното за смъртно наказване място, Акакий застанал на колене и извикал: " Слава на Тебе, Боже! Благословено да бъде името Ти, Господи, загдето мене, недостойния, Ти удостои с достойнството да се назовавам страдалец Христов! " Светият страдалец бил посечен с меч на 8 май 303 година. Християните благоговейно погребали тялото му.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ