Когато говорим за големи индустриални катастрофи, няма как да не

Когато приказваме за огромни индустриални произшествия, няма по какъв начин да не се сетим за големият гърмеж в Бейрут, при който 2750 тона амониев нитрат станаха причина за тотално заличаване на огромна част от инфраструктурата на града в региона на пристанището, както и за стотиците отнети животи.

На процедура, това не е първата значима злополука, с присъединяване на рисковото вещество. През 1947 година в Тексас Сити на 16 април в пристанището на града, в залива Галвестън се е случило сходно злощастие. Запознати настояват, че това е била най-смъртоносната индустриална повреда в историята на Съединените щати и една от най -големите в историята неядрените детонации.

На 16 април 1947 година се развихря пожар на борда на записания във Франция транспортен съд Грандкамп, дебаркирал в пристанището. Заради пожара се взривил рисковият му товар от към 2300 тона амониев нитрат. Задействала се смъртоносна верижна реакция от пожари и детонации по  околните кораби и близки уреди, в които се съхранявал нефт.  В последна сметка гърмежът на амониевия нитрат убива повече от 560 души, в това число всички пожарникари от пожарната на Тексас Сити, без един.

Бедствието е последвано от първото дело по колективен иск против държавното управление на Съединени американски щати, от името на 8 485 жертви.

Грандкамп бил неотдавна реконструираният 133-метров транспортен съд Либърти. Оригиналното му име било Бенджамин Р. Къртис. Заедно с амониевата селитра, доста постоянно срещан товар в намерено море, корабът превозвал и муниции за стрелково оръжие, машини и бали сезал. Друг транспортен съд, Хай Флайър, дебаркирал на пристанището на към 200 м от Грандкамп. Хай Флейър превозвал в допълнение 872 тона амониев нитрат и 1600 тона сяра. Амониевият нитрат в двата кораба и торът в прилежащия склад били предопределени за експорт за аграрни производители в Европа. Грандкамп дошъл от Хюстън, където пристанищната администрация не разрешавала товаренето на амониев нитрат.

На 16 април 1947 година, към 8:00 ч. сутринта, в товарния отсек на Грандкамп е видян пушек, до момента в който корабът към момента дебаркирал. През идващия час опитите за потушаване или управление на огъня били несполучливи, защото всеки опит за гасене предизвиквал алено зарево.

Малко преди 9:00 ч. капитанът заповядал на хората си да пуснат пара в трюма. Това бил прочут способ, при който парата се употребява за гасене на пожари, с цел да се резервира товара. Това не било по никакъв начин дейно, защото амониевият нитрат е окислител и обезврежда свойства на парата да гаси огъня. Парата евентуално е съдействала за увеличаване на пожара, трансформирайки амониевия нитрат в азотен оксид, като в същото време усилва така и така мощната топлота в трюма на кораба.

Огънят привлякъл голям брой фенове по бреговата линия, които вярвали, че са на безвредно разстояние. В последна сметка налягането на парата вътре в кораба избило люковете и на открито излязъл жълто-оранжев пушек. Този цвят е характерен за изпаренията на азотния диоксид. Необичайният цвят на дима привлякъл още повече наблюдаващи. Те си спомнят, че водата към акостиралия транспортен съд кипяла от горещината, а пръскащата вода, докосвайки корпуса, се изпарявала във въздуха. Товарът и палубата почнали да се издуват от повишаването на налягането на парата вътре.

В 9:12 ч. корабът се взривил, причинявайки огромни опустошения и вреди в цялото пристанище. Адският гърмеж провокирал вълна, която се усетила на към 160 км от бреговата линия на Тексас. Взривът изравнил със земята близо 1000 здания на сушата. Експлозията унищожила заводът на Monsanto Chemical Company и довела до запалване на рафинерии и химически резервоари, ситуирани на първа линия. Падащите бали пламнал връв от корабния товар съдействали в допълнение за огромните вреди. Два самолета, които се употребявали за разглеждане на забележителности, летящи наоколо, били свалени. На 16 благи от гърмежа половината от прозорците в Галвестън били изпотрошени. Експлозията вдигнала във въздуха съвсем 5760 тона от корабната стомана, една част даже със свръхзвукова скорост.

Според формалните данни жертвите доближават 567, включително всички членове на екипажа, останали на борда на Grandcamp. Всички, като се изключи един член на 28-членната доброволна пожарна работа в Тексас Сити, починали при първичната детонация на доковете, до момента в който се борели с пожара на кораба. Тъй като в Тексас Сити бушували пожари, помощта от други региони не съумяла да доближи до мястото на бедствието.

Първият гърмеж запалил амониевия нитрат в близкия товарен транспортен съд Хай Флайър. С часове екипажите се опитвали да отрежат котвата на кораба, с цел да го реалокират, само че без триумф. Повече от 5 часа пушек излизал от трюма и към 15 часа след детонациите на борда на Грандкампл, Хай Флайър експлодирал, разрушавайки акостиралия наоколо Уилсън Б. Кийн, убивайки още двама души и увеличавайки вредите на пристанището и по другите кораби с летящи шрапнели и пламнал материал. Едно от витлата на Хай Флайър било взривено и след това намерено на близо една миля във вътрешността в океана. Сега е част от мемориален парк и се намира покрай котвата на Грандкамп. Витлото е напукано на няколко места и от едното острие липсва огромно парче.

Причината за първичния пожар на борда на Грандкамп в никакъв случай не била открита. Може да е почнало от изхвърлена цигара предходния ден, което значи, че корабният товар е тлеел през цялата нощ, а пожарът е бил открит сутринта в деня на детонацията.

Катастрофата в Тексас Сити разумно се смята за най-тежката индустриална повреда в американската история. Свидетелите съпоставят обстановката със относително скорошните картини на въздушната офанзива на Бари през 1943 година и голямата съсипия след стартирането на атомната бомба в Нагасаки.

От починалите са разпознати 405 тела, а 63 в никакъв случай не са били разпознати. Останките им се намират в мемориално гробище в северната част на Тексас Сити покрай езерото Мойсей. 113 души се считат за безследно изчезнали, защото не са били открити елементи, които биха могли да бъдат разпознати. В това число влизат пожарникарите, които са били на борда на Grandcamp, когато е експлодирал. Съществуват спекулации, че има още стотици убити, само че не са влезнали в статистиките като посетителите на моряците, незаконни служащи и техните фамилии и незаписаните пасажери. Но имало и някои оживели измежду хората, намиращи се на към 21 метра от пристанището. Телата на жертвите бързо напълнили локалната морга. Някои от телата били оставени в постройката на локалната гимназия за идентифициране от фамилиите или приятелите.

Повече от 5000 души били ранени, а 1784 признати в 21 регионални лечебни заведения. Повече от 500 къщи били унищожени и стотици развалени, оставяйки 2000 индивида без дом. Морското пристанище било унищожено и доста предприятия били разрушени или изгорени. Над 1100 транспортни средства са развалени и 362 товарни вагона са унищожени. Имуществените вреди се пресмятат на 100 милиона $, еквивалентни на 1,1 милиарда $ в този момент.

Бедствието притегля вниманието на националните медии, като оферти за помощ идват от цялата страна. Били основани няколко фонда за събиране на дарения. В рамките на дни след бедствието огромни компании, изгубили уреди при детонациите, оповестили проектите си за възобновяване в Тексас Сити и в някои случаи за разширение на активността си. Някои компании приложили  политики за задържане на всички почасови служащи, които преди този момент са работили в разрушените уреди, с проекти да ги употребяват при възобновяване. Оценките на разноските за индустриална реорганизация се изчислявали на почти 100 милиона щатски $ или 1,15 милиарда $ през днешния ден.

Автор: Десислава Михалева