ВенЗи – да намериш себе си
Когато един младеж има чувство за своето развиване, когато вероятността му не е обвързвана единствено със основаването на една-единствена ария, която да го изстреля краткотрайно до такава степен, че да не може да откри противоположния път, тогава той печели и почитание. ВенЗи е еквивалент на това изложение. Арсеналът, с който разполага, включва освен усмивката му, обаче не мога да не призная, че през една огромна част от срещата ни го гледах в идеално белите зъби. А той не се усмихваше непрестанно. Сериозните диалози изискват по-различно отношение. Факт. Но у ВенЗи има точност. Това е точната дума. Прецизност в количества за разпределяне.
Кога ти се е налагало да си изкуствен?
Най-често на по-официални събития, където се съблюдава дрескод, етикет на това къде да стои вилицата и лъжицата, под какъв подгъв да е ръкавът на ризата, какви ръбове да имат панталонът и сакото. Това не че не е обикновено, само че без помощ не мога да се оправя. Тогава се обръщам към експерти. Но не го усещам като доста естествено. Може би единствено в такива случаи не ми е удобно – когато става дума за неща, които не върша в всекидневието си. Усещам се скован и вдървен и до момента в който се отпусна, минава надалеч повече време.
Това по кое време ти се случва? Избягвам хора, които ме карат да се усещам неестествено.Когато отивам на церемонии, награждавания… Интересувам се освен какво се случва в България. Все отново ние взимаме образец от западния свят, който е доста по-напред. Даже там към този момент се постанова такава мода да си натурален, даже и на такова огромно събитие, тъй като почитателите те одобряват като теб самия. Когато не си себе си, не можеш да се изразиш както би трябвало, не можеш да покажеш цялостния си капацитет и това доста проличава.
Попадаш ли на хора, които те предизвикат в тази посока?
От известно време си натрапвам хигиена на взаимоотношенията. Избягвам хора, които ме карат да се усещам неестествено. Мога да си го разреша, популярност Богу. И се усещам доста по-добре, тъй като хората, които изискват от теб да не си себе си, доста постоянно имат свои проблеми, които пробват да проектират върху теб. Оставям ги с проблемите им и се отдръпвам.
Какво наложи тази смяна?
Опитът, тъй като другояче не се усещам благополучен. А истината е, че в последна сметка най-важното е човек да е благополучен. Когато не е по този начин, то проличава. Когато теглиш чертата какво си спечелил и какво си изгубил, в случай че си бил благополучен, си спечелил.
Какво може да те направи трагичен?
Несправедливостта във всяко едно нейно измерение. Затова се пробвам посредством творчеството си, посредством гласността, която ми е дадена, да адресирам послания – без значение дали става въпрос за принуждение над деца, над животни, фамилно принуждение, неистини, манипулации… Всички знаем, че това не е обикновено, само че някои хора си затварят очите за него.
Животът не е справедлив…
Така е, само че има една мисъл на Едмънт Бърг, която гласи, че „ Това, което е нужно на злото да господства на земята, е положителните хора да не вършат нищо по въпроса “.
Значи ние сме тези, които би трябвало да вършим „ нещо “.
Всеки един от нас поотделно.
Завърши ли я тази тонрежисура в Нов български университет най-сетне?
Колкото и жалко да звучи, сега имам по-важни неща, имам цели. Ще се стигне и до такава степен, само че съм оставил образованието да си почива. Мой обичан преподавател по пространствена звучност, доцент Кусев, споделя, че „ университетът ни научи на това по какъв начин и от кое място да си набираме нужната информация, с цел да се самообразоваме “. За да можеш напълно да овладееш една материя, не са задоволителни лекцийките, изпитчетата в края на всеки учебен срок или шестиците, които трупаш в студентската си брошура. Изисква се доста повече – отдаденост, би трябвало да започнеш да живееш с това, което искаш да научиш. А то е повече от един университет.
Говориш за учене. А те интересува още нещо, по-различно – фотографията.
Фотографията ми е любителска. Започнах с телефон, само че забелязах, че имам взор над елементи, над избрани вероятности. Харесва ми и се възпламених извънредно доста. Изкуствата не са надалеч едно от друго и желая да прибавя и фотографията към торбичката си с умения, въпреки и на непрофесионално равнище. За да можеш напълно да овладееш една материя, не са задоволителни лекцийките, изпитчетата в края на всеки учебен срок или шестиците, които трупаш в студентската си брошура. Изисква се доста повече. Какво искаш да снимаш?
Всичко, което ме въодушевява, тъй като съумявам да намирам музи съвсем във всичко. Много желая това, което виждам, първо да го запечатвам на фотография, а по-късно да го споделям и с други хора – в пътувания, в почивки, пред блока…
Зад блока…
Зад блока… Навсякъде.
Ама би трябвало единствено с фотоапарат да вървиш.
Да, по тази причина съм си взел дребен уред, поставям го на врата и е на всички места с мен.
Ти си от младите известни хора в музиката, които са учили музика в продължение на няколко години. Доколко усещаш, че това, че си учил музика, е имало смисъл?
Имало е смисъл, тъй като всеки един, който се занимава с музика, има саморасъл гений, който би трябвало да се развие, с цел да се овладее изкуството. Трябва да се учи, тъй като солфежът и пианото ми помогнаха да озаптя своя гений, „ да го яхна и да си яздим с него към изгрева “. Ако нямаш пътни знаци, се губиш доста елементарно. Затова обикновената доктрина на музиката е наложителна. Полагат се основите, след което градиш себе си. И както се споделя (тук имаме една добра новина), постоянно можеш да продължиш да учиш, без значение дали си станал най-известният артист или певица, без значение дали си се потвърдил като актьор и реализатор. Неотдавна слушах едно изявление на Мик Джагър, който споделя, че цялостен живот обикаля, пее, цялостни десетки хиляди зали, намира се с милиони хора, само че на 65 години идва моментът, в който взема решение да учи солфеж.
Кога ти се е налагало да си изкуствен?
Най-често на по-официални събития, където се съблюдава дрескод, етикет на това къде да стои вилицата и лъжицата, под какъв подгъв да е ръкавът на ризата, какви ръбове да имат панталонът и сакото. Това не че не е обикновено, само че без помощ не мога да се оправя. Тогава се обръщам към експерти. Но не го усещам като доста естествено. Може би единствено в такива случаи не ми е удобно – когато става дума за неща, които не върша в всекидневието си. Усещам се скован и вдървен и до момента в който се отпусна, минава надалеч повече време.
Това по кое време ти се случва? Избягвам хора, които ме карат да се усещам неестествено.Когато отивам на церемонии, награждавания… Интересувам се освен какво се случва в България. Все отново ние взимаме образец от западния свят, който е доста по-напред. Даже там към този момент се постанова такава мода да си натурален, даже и на такова огромно събитие, тъй като почитателите те одобряват като теб самия. Когато не си себе си, не можеш да се изразиш както би трябвало, не можеш да покажеш цялостния си капацитет и това доста проличава.
Попадаш ли на хора, които те предизвикат в тази посока?
От известно време си натрапвам хигиена на взаимоотношенията. Избягвам хора, които ме карат да се усещам неестествено. Мога да си го разреша, популярност Богу. И се усещам доста по-добре, тъй като хората, които изискват от теб да не си себе си, доста постоянно имат свои проблеми, които пробват да проектират върху теб. Оставям ги с проблемите им и се отдръпвам.
Какво наложи тази смяна?
Опитът, тъй като другояче не се усещам благополучен. А истината е, че в последна сметка най-важното е човек да е благополучен. Когато не е по този начин, то проличава. Когато теглиш чертата какво си спечелил и какво си изгубил, в случай че си бил благополучен, си спечелил.
Какво може да те направи трагичен?
Несправедливостта във всяко едно нейно измерение. Затова се пробвам посредством творчеството си, посредством гласността, която ми е дадена, да адресирам послания – без значение дали става въпрос за принуждение над деца, над животни, фамилно принуждение, неистини, манипулации… Всички знаем, че това не е обикновено, само че някои хора си затварят очите за него.
Животът не е справедлив…
Така е, само че има една мисъл на Едмънт Бърг, която гласи, че „ Това, което е нужно на злото да господства на земята, е положителните хора да не вършат нищо по въпроса “.
Значи ние сме тези, които би трябвало да вършим „ нещо “.
Всеки един от нас поотделно.
Завърши ли я тази тонрежисура в Нов български университет най-сетне?
Колкото и жалко да звучи, сега имам по-важни неща, имам цели. Ще се стигне и до такава степен, само че съм оставил образованието да си почива. Мой обичан преподавател по пространствена звучност, доцент Кусев, споделя, че „ университетът ни научи на това по какъв начин и от кое място да си набираме нужната информация, с цел да се самообразоваме “. За да можеш напълно да овладееш една материя, не са задоволителни лекцийките, изпитчетата в края на всеки учебен срок или шестиците, които трупаш в студентската си брошура. Изисква се доста повече – отдаденост, би трябвало да започнеш да живееш с това, което искаш да научиш. А то е повече от един университет.
Говориш за учене. А те интересува още нещо, по-различно – фотографията.
Фотографията ми е любителска. Започнах с телефон, само че забелязах, че имам взор над елементи, над избрани вероятности. Харесва ми и се възпламених извънредно доста. Изкуствата не са надалеч едно от друго и желая да прибавя и фотографията към торбичката си с умения, въпреки и на непрофесионално равнище. За да можеш напълно да овладееш една материя, не са задоволителни лекцийките, изпитчетата в края на всеки учебен срок или шестиците, които трупаш в студентската си брошура. Изисква се доста повече. Какво искаш да снимаш?
Всичко, което ме въодушевява, тъй като съумявам да намирам музи съвсем във всичко. Много желая това, което виждам, първо да го запечатвам на фотография, а по-късно да го споделям и с други хора – в пътувания, в почивки, пред блока…
Зад блока…
Зад блока… Навсякъде.
Ама би трябвало единствено с фотоапарат да вървиш.
Да, по тази причина съм си взел дребен уред, поставям го на врата и е на всички места с мен.
Ти си от младите известни хора в музиката, които са учили музика в продължение на няколко години. Доколко усещаш, че това, че си учил музика, е имало смисъл?
Имало е смисъл, тъй като всеки един, който се занимава с музика, има саморасъл гений, който би трябвало да се развие, с цел да се овладее изкуството. Трябва да се учи, тъй като солфежът и пианото ми помогнаха да озаптя своя гений, „ да го яхна и да си яздим с него към изгрева “. Ако нямаш пътни знаци, се губиш доста елементарно. Затова обикновената доктрина на музиката е наложителна. Полагат се основите, след което градиш себе си. И както се споделя (тук имаме една добра новина), постоянно можеш да продължиш да учиш, без значение дали си станал най-известният артист или певица, без значение дали си се потвърдил като актьор и реализатор. Неотдавна слушах едно изявление на Мик Джагър, който споделя, че цялостен живот обикаля, пее, цялостни десетки хиляди зали, намира се с милиони хора, само че на 65 години идва моментът, в който взема решение да учи солфеж.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ