Какво си мисли един мъж, когато започва връзка?
Когато един мъж стартира връзка, той се надява дамата, в която се е влюбил, в никакъв случай да не се трансформира .
Когато една жена стартира връзка, тя се надява да промени мъжа . Веднага вижда по какъв начин може да го моделира, с цел да стане по-добра версия на самия себе си.
Каква разлика в мисленето единствено! Защо е по този начин съгласно вас, дами? Защо мъжете се надяват вие да си останете такива? Защото когато сте влюбени, когато стартират вашите взаимоотношения, вие задоволявате неговите прочувствени потребности. За вас той е най-хубавият!
Благодарите му, оценявате най-малките му жестове, възхищавате му се , вярвате в неговите качества да съумява, слушате го с интерес. Насърчавате го да ви споделя колкото се може повече за триумфите му, за ползите му, за живота му като цяло. И тогава той се усеща признат подобен, какъвто е !
Вие не му казвате: “Защо не си по-различен? ” Приемате го в неговата целокупност и достоверност!
Но след прекосяването на сантименталния интервал, който варира от три месеца до две години, дамите се развихрят и тяхната жадност за смяна се насочва към обичания мъж. Когато стартират да ползват техниките за смяна, се сблъскват с неговият яд или равнодушие . Дори и да удвоят напъните си, резултатът ще е същият.
Пример с една другарка, чийто мъж в миг на непоносимост към нейните непрестанни дейности да го промени ѝ споделя: “Откакто сме женени 15 години, ти се опитваш да ме промениш ! Не ме обичаш и не те е грижа за мен. Няма да се трансформира, нито поради теб, нито за който и да било различен! ”
И по този начин идва прозрението, че смяната не би трябвало да е ориентирана към него. А осъзнавайки своите дефекти разбирате, че сериозна потребност от смяна имате самите вие . Вашият мъж не се нуждае от вашите оферти за рационализиране, а от вашето приемане и поощрение.
Някои си мислят, че практикуват приемане, единствено тъй като си премълчават . Те могат да не споделят нищо, само че изражението им, погледът им, дълбоките въздишки и мъчителната тишина носят обръщение, което е по-силно от думите.
Приемането не значи приемливост и примиряване с минусите. Не значи липса на искреност , да се напрягаме да имаме вяра, че сме свързани със съвършения човек. Това не значи да се оттеглим, защото сътрудникът ни не желае да се промени.
Приемане значи да виждаме и неговите слабостите, и положителните му качества . И да не забравяме, че и ние имаме своите недостатъци. Въпросът тук е къде е вашият фокус?
Изборът е ваш!
Инфо: highviewart.com
