Когато балансът е нарушен настъпва криза. Целта на кризата е

Когато салдото е нарушен настава рецесия. Целта на рецесията е да ни докара до осъзнаване на това, че ние вървим по неправилен път и че е пристигнало време да вземем вярната посока.

(„ Ternura ” by Oswaldo Guayasamín)

Кризата – това е опция да се възвърне равновесието

Природата се стреми към равновесие и прави всичко, с цел да стабилизира всички свои елементи. Да разгледаме, да вземем за пример, какво се случва при изригване на вулкан. Вътрешното налягане в недрата на земната кора пораства до тогава, до момента в който външната обвивка на Земята не може повече да го уравновесява. Възниква положение на дисбаланс на неживото равнище, което се позволява посредством вулканично изригване, с помощта на което налягането се стабилизира. Така работи природата, уравновесявайки това, което демонстрира своята разбалансираност.

На човешко равнище, обаче, достигането на равновесие е съчетано с осъзнато присъединяване в процеса. Оттук излиза наяве: до момента в който ние не осъзнаем обстоятелството, че егоистичното отношение към близък нанася щета на самите нас и на целия свят, нещо не би трябвало да се желае от нас. Вместо това, природата ни оказва помощ, сигнализирайки за основания дисбаланс и по този начин ни води към точката на световната рецесия в процеса на егоистичното развиване.

Целта на рецесията е да ни докара до осъзнаване на това, че ние вървим по неправилен път и че е пристигнало време да вземем вярната посока. Кризата не е наказване, тя е призвана да ни устреми към съвършенството. Честно казано, в света изобщо няма санкции, та нали ние не сме отговорни, че сме основани егоисти. Трябва да помним, че индивидът, като материал, чиято същина е желанието за наслади, е кадърен да се движи, да прогресира и да работи, единствено в резултат на нужда от нещо или дефицит на нещо. Ние действаме, изхождайки само от ненапълнено предпочитание и се движим само по посока на бъдещото му напълване. Когато изпитваме недостиг на нещо, когато ни обгръща незадоволство, ние страдаме и започваме да търсим решение на казуса. Такава е схемата на нашето развиване и напредване. Немският мъдрец Артур Шопенхауер разказва това по този начин: „ На пръв взор, хората са устремени напред, обаче, в реалност ги подтикват откъм гърба ”. 

Кризата – това е откриване на „ недъзите ”, които изначално и предумишлено са били заложени в човешката природа, с цел да ни се даде опция сами да ги «поправим» и посредством това деяние, да преминем на по-високо равнище. В предишното, преди стотици хиляди години, човечеството е било некомпетентно да разбере повода за своите премеждия. Но през днешния ден ние сме задоволително узрели, а, затова, можем да осъзнаем повода и да забележим, че страданията ни устремяват към придобиване на алтруизъм, към придобиване на свойството обич и отдаване, присъщо на самата природа. Природата към този момент може да „ попита ” днешния човек: „ Правилно ли реагираш на това, което ти е предадено? ” Нали в този момент, дружно с следващото злополучие, природата предава на индивида също и осъзнаването на неговите аргументи.

Досега природата се отнасяше към индивида задоволително просто, пробуждайки в него тези или тези стремежи и с тяхна помощ, подтиквайки го към развиване. В резултат на това, напредването на индивида се характеризираше с неизброими вариации в такива области, като социум, просвета, обучение, просвета и техника. Но ненадейно ние се оказахме в задънена улица и забавяме ход, с цел да проучваме самите себе си. Фактически, от този миг ние придобихме способността да учим своите стремежи – освен това, в този момент ние сме длъжни да вършим това. Невъзможно е и отсега нататък да развиваме съзнанието си само по направление на това, по какъв начин най-добре да задействаме нашите стремежи. Дошло е време да помислим за желанията като такива и да ги разгледаме в профил: „ Аз съм човек. Аз имам стремежи. Какво върша с тях и в името на какво? ” Всеки от нас би трябвало да се огледа в профил и да се опита да произнесе умозаключение за самия себе си.

В реалност, силата на природата е неизменима в своята самоотдаденост. Природата ни оказва непрекъснат напън, за, да реализираме равновесие с нея. Единственият фактор, който се трансформира и пораства, според заложената в него стратегия, това е скрития в нас нарцисизъм. Именно растящото сред него и силата на природата несъгласие, непрестанно усилва несъответствието, който ние усещаме във тип на напън, дискомфорт, премеждия и рецесии. Размахът на тези отрицателни феномени зависи от степента на създалото се неравновесие. Оттук излиза наяве, за какво в предишното възприятието на страдалчество и безпокойствие е било по-слабо и за какво то пораства от ден дневно.

По подобен метод ние сами, съгласно своя дисбаланс с природата, дефинираме величината на страданието или щастието, което ще изпитваме. С други думи, ние сме деструктивни детайли на единна интегрална система – точно това е повода за страданието, точно тук е коренът на всички затруднения и рецесии.

Свързвайки всички спешни феномени на самостоятелно и на световно равнище с фактора на систематичния дисбаланс, с човешкия нарцисизъм, ние ще съумеем да се придвижим към решение на казуса. Когато бедствията се съпровождат с схващане на повода, която ги е провокирала, когато в тях се наблюдава задачата, това ги прави ефикасни. Те се трансформират в сила за придвижването напред. В подобен случай, рецесията – това не е присъда, а по-прогресивен стадий от развиването на човечеството, демонстриращ се първоначално като отричане на настоящия стадий. Само в случай че изменим своето отношение и осъзнаване, в случай че по различен метод се вгледаме в ставащото с нас, то ще забележим, че обстановката, която през днешния ден ни се коства спешна, в действителност съставлява скъпа опция за издигане.

Източник: Международна Академия по Кабала
Картини: „ Ternura ” by Oswaldo Guayasamín, Ojos de Café