Когато аквариума в Сидни се подготвя да отвори врати и

Когато аквариума в Сидни се приготвя да отвори порти и да посрещне своите първи посетители, зоолозите виждат доста необичайно държание на тигровата акула. Хищникът се движи доста мудно, няма апетита от предходната седмица, когато е опустошавал всичко, което бъде пуснато като храна. Акулата не е същата и мнозина считат, че може да се приказва за някаква меланхолия. Докарана е на 17 април 1935 година и до момента в който преди се ускорява извънредно бързо в огромния аквариум, в този момент избира да се носи доста по-бавно. Блъскането по стените става рисково, а в множеството време новият питомец избира да седи на дъното.

Извикани са морски откриватели, които би трябвало да схванат какво се случва. Докато следят тигровата акула, те виждат, че придвижванията по-скоро демонстрират началото на някакво заболяване. Малко по-късно обаче блъскането по стените става още по-жестоко. След серия такива, животното най-сетне изплюва наличието на стомаха си. Когато пяната се подвига от повърхността, гостите на аквариума виждат сдъвкана човешка ръка да се движи по повърхността. Австралия е страна, в която нападенията на акули е нещо изцяло обикновено и тъкмо затова няма сюрпризирани.

Следователно през 1935 година с разкриването на тайната за неприятното въодушевление, всички стигат до заключението, че някой се е трансформирал в закуска. Пристигат служители на реда и проверяващ екип, с цел да открият още един огромен проблем. Въпросната ръка не е била сдъвкана и раздрана, а отрязана. Това подсказва, че от всички, единствено жителят на аквариума е почтен съизвършител на осъществено ликвидиране. Единственият очевидец не може да показа безусловно нищо, само че по този начин или другояче даже не би трябвало да приказва, с цел да стане ясна историята. Отпечатъците са непокътнати, а по ръката има и татуировка, която може да подскаже на кого тъкмо е принадлежала. С това стартира и следствието на едно от най-странните убийства в историята на Австралия. Жителите на Сидни са виждали акули наоколо до плажа още през лятото, само че никой не е можел да зърне такава в предпазена среда.

Бен Хобсън също е обожател на тази концепция и когато излиза на лов на риба със сина си, съумява да хване в мрежата си 1-тонова тигрова акула. След много премеждия, съумява на финала да я докара до брега и по-късно да подпише контракт с аквариума, с цел да я откара точно там. Аквариумът от дълго време желал да хване такава, само че предходните опити за улавянето ѝ приключват с неуспех. Акулата би трябвало да бъде показана на публиката на 25 април, тогава е народен празник и мнозина от жителите на Нова Зеландия и Австралия закупуват билет за аквариума в своя почивен ден. Денят се обрисува надалеч по-интересен и трогателен. Покрай аквариума има и аркадни игри, както и спектакъл с към 1400 места.

Трафикът към аквариума е толкоз огромен, че за малко се образува запушалка, която стопира хората да се движат малко по-свободно. След като цяло лято четат за нападнати хора по вестниците, в този момент могат да се срещнат от близко с този див звяр. Пред аквариума е разказано ясно, че това е морски тип, който може да победи индивида в намерено море, само че в своята клетка е изцяло безвреден. Покрай появяването на всички налични и изплюти материали, един от посетителите вижда, че от стомаха на акулата излизат парцал, плъх, птица и други странни предмети. Чия обаче е ръката и какво можем да открием от нея. Едуин Смит чете доста съществено историята в аквариума и един подробност го впечатлява доста съществено – татуировката на ръката, която е взета от аквариума.

Поставена на предмишницата, същата е на двама боксьори, които се изправят един против различен в борба. Смит незабавно се сеща, че брат му в миналото се е хвалил със същата татуировка, освен това на същото място, а също така не се е обаждал в последните няколко седмици. Шансовете точно Джим Смит да бъде погубен се покачват фрапантно в идващите часове. 45-годишният гражданин на Гладесвил, Австралия е един от мениджърите на локалните билярдни питейни заведения и има история с някои сбивания и други хулигански прояви. Джим съумява да избегне пандиза като се съгласява да бъде осведомител на полицията. До тук претекстовете за убийството са повече от ясни, само че по какъв начин се е озовал в стомаха на акулата?

Работодател на Джим е един от локалните главорези на име Реджиналд Холмс. Като един натрапен човек в средата, Холмс крие своя незаконен бизнес с заслон от търговия на лодки. С неговите скоростни моторници съумява да докара опиати и да заобикаля доста бързо пристанището на Сидни, с цел да влезе непосредствено в града и да продава. В досието му има и задоволително обвинявания за измами със застраховки. Друг правилен сътрудник в играта е Патрик Бради, който също има присъединяване в управлението на този тип незаконни търговии. Един от най-големите удари на Холмс е умишленото заличаване на застрахована скъпа яхта. Най-вероятно Джим Смит е нает да направи по този начин, че яхтата Pathfinder да потъне, а по-късно да се подаде иск за застраховката.

Малко по-късно като осведомител ще опише за случая на полицията и скоро Холмс ще би трябвало да заплати цялата стойност на застраховката. Напрежението сред двамата мъже продължава да се покачва. Скоро стартират и останалите закани в тази посока. Джими е видян последно да пие и да играе карти в заведение на Патрки Бради в Сесил Хотел в нощта на 7 април. С развиването на нощта, хората са го забелязали да се качва в автомобила на Бради и да отпътува в незнайна поска. Малко по-късно Бради е поръчал такси, с което отива до дома на Холмс. Смит към този момент е в неопределеност.

Именно братът ще се обади в полицията, когато тигровата акула изплюва най-важната улика. С помощта на новата технология за разглеждането на отпечатъците – въпреки всичко годината е 1935 – те към този момент знаят чия е ръката. Очевидно е, че Джими е станал жертва на личната си игра, а с разкриването на тялото, полицията знае и при кого тъкмо да отиде. Дори и с тази информация е мъчно да се стигне до затваряне на случая. Разследващите към момента имат потребност от следствие, което публично да потвърди, че убийството е осъществено от тези обвинени сега. Бради е доведен в ареста за обвиняване в документна машинация, които нямат нищо общо с главния случай.

Необходими са към 6 часа в разпит, с цел да го накарат да признае тъкмо това, от което имат потребност, Реджиналд Холмс да е наредил убийството на Джим Смит. Когато униформените идват пред дома на обвинения, той от дълго време е запалил най-бързата си моторница и се намира в средата на пристанището на Сидни. Високата скорост разрешава да избяга от преследвачите си. Разбира се, като всеки преследван корсар, той употребява съществени дози алкохол, като е ясно, че това няма да свърши изключително добре. В един миг даже ще спре пред група наблюдаващи, събрали се да гледат водното шоу и ще изкрещи:

„ Джими Смит е мъртъв и има единствено още един, който остава. Ако ме оставите свободен довечера, аз персонално ще го довърша. “

Докато хората го гледат въпросително, Холмс вади револвер и се самоубива, като тялото му пада във водата. В този миг всички биха декларирали, че това е краят на историята, само че не! Холмс чудотворно оживява. Куршумът предизвиква доста лека рана в главата. Ударът във водата го кара да вдигне адреналина си и да се качи назад на лодката, с цел да продължи своята задача.

Драмитичното гонене продължава още 10-20 минути и най-сетне единственият обвинен, освен това със признание, който може да получи всичката тежест на закона. За страдание е повече от ясно, че Холмс в действителност няма желание да се съобщи толкоз елементарно. Той декларира, че Бради е килърът на Смит и разказва себе си като жертва на изнудване. Според историята на Реджиналд, Бради е работил самичък и е нарязал тялото на жертвата, като работната площадка е неговият персонален дом. Голяма част от тялото е изхвърлена назад в океана, където свободните акули са се погрижили да се отърват от него. Единствено ръката е била предоставена на Реджиналд като подарък и опасност, че в случай че не спре да натиска там, където не би трябвало, той ще бъде идващият.

Отчаян от обстоятелството, че най-вероятно ще бъде хванат, той бърза да изхвърли ръката в океана, където видял по какъв начин една акула съумява да я погълне цялата. Без значение каква тъкмо е истината, проверяващите стигат до заключението, че е допустимо крайникът е да бил употребяван, откакто е хвърлен във водата. Линията на развиване на процеса също дава отговор. Според учените, когато една акула употребява храна, която заседне в нейния хранителен тракт, може да престои към 18 дни, преди да има разложение или изплюване.

Според Берт Хобсън, уловът на тигровата акула станал едвам, откакто в неговата мрежа се уловило бебе акула, което привлякло огромния див звяр. Някои даже не престават с легендата, че най-вероятно дребната акула е консумирала ръката, а след това, се е трансформирала в жертва на по-голямата. Последният въпрос е по какъв начин тъкмо акулите са съумели да стигнат до единственото доказателство. На сутринта, когато Холмс би трябвало да бъде извикан в полицията, патрулна кола го открива с три дупки в гърдите. Според управляващите това може да бъде и опит за изтеглянето на застраховката живот.

Според застрахователите, същата не важи, в случай че един клиент реши да се самоубие. Мнозина считат, че Холмс е употребявал услугите на наемен палач, с цел да може парите да стигнат до фамилията му. Патрик Броди оцелява, с цел да види своето дело за ликвидиране. Без показанията на Холмс и доказателствата за осъществяването на убийството, обвиняването няма по какъв начин да се оправи толкоз елементарно. Една ръка не е доказателство за цяло закононарушение и отбраната продължава да търси малки врати, с които да обезврежда съперника. В следствие обстановката продължава да става изключително комплицирана и най-после се стопират всички обвинявания.

Бради продължава да твърди до края на живота си – 1965 година, когато умира на 76-годишна възраст – че е изцяло почтен и няма нищо общо. Една от най-големите нелепости в този миг е, че даже акулата е убита и разрязана, с цел да търсят други човешки елементи – става известно, че такива няма. До този миг никой не може да каже какво се е случило сред тримата, само че имаме един доста значим извод – в случай че ще храните акула с месо, каквото и да е то – наложително би трябвало да е на по-малки части. До този миг казусът остава неразкрит и няма обвинявания, а даже и да има още доказателства, към този момент няма кой да бъде осъден.