Кога можем да наричаме една госпожица? „Когато сме сигурни, че

Кога можем да назоваваме една девойка? „ Когато сме сигурни, че е неомъжена “, дава отговор простичко топъл женски глас на телефона за езикови информации и съвещания към Института за български език „ Професор Любомир Андрейчин “.

Защо обаче фамилното състояние би трябвало дефинира по какъв начин да се обръщаме към дамите? Мъжът е „ господин “ от раждането до гибелта си, а на дамата е предопределено да претърпи метаморфозата от „ девойка “ до „ госпожа “. И в случай че реши да прекара живота си необвързана, тя безусловно получава етикета „ остаряла мома “, при който обръщението „ девойка “ не е учтива форма, а учтива засегнатост.

Все повече страни отстраняват думата, тъй като е дискриминативна. Семейното състояние на мъжа в никакъв случай не се разяснява – за обществото той е пълностоен субект даже когато е самичък, неслучайно няма мъжки аналог на „ остаряла мома “ с отрицателна конотация, да вземем за пример „ остарял ерген “. Мъжът е ерген даже и на 65. Жената е остаряла мома даже и на 35. Векове наред тя е била определяна и възприемана посредством фамилния си статус, а не посредством своите персонални качества и умения – като прибавка на мъжа, а не като негов равносилен сътрудник. И въпреки в живота от дълго време да са разрушени, в езика те не еволюират. Или най-малко в българския.

Родна тирада... само че без жанр

„ В учтивото говорене по-рядко се среща обръщението „ девойка “, само че май няма документ, който да е регламентирал премахването на тази форма “, разясняват от Института за български език. Дори и експертите не знаят по какъв начин тъкмо е вярно да се обръщаме към дамите у нас. Темата е повдигана неведнъж през годините, само че като доста проблеми в България и този е остава единствено като лепкава дъвка в нечия уста, която просто се изплюва, откакто е изгубила усета си. И даже понякога тематиката да се предъвква, най-после не произлиза действително деяние.

Затова дамите (за следващ път) са взели нещата в свои ръце и са почнали да модулират езика по свое лично предпочитание. Неслучайно през последните години доста специалности изгубиха своите женски родове – към този момент няма лекарки, адвокатки, журналистки, тъй като дамите в тези сфери желаят да се приравнят с мъжете даже и да е единствено на вербално равнище. Женските форми са непокътнати единствено за феминизираните специалности като учителки, стюардеси, фризьорки, чистачки. Често на женската форма се натъртва с подигравка – като че ли родът кара специалността да олеква.

Тенденцията се следи и в международен аспект, по тази причина още през 2008 година Европейският парламент одобри многоезични насоки по отношение на неутралния по отношение на пола език. Целта е „ потреблението на неутрален към половете и приобщаващ език на всички публични езици “. Подобни ограничения обаче нямаше да бъдат нужни, в случай че дамите бяха одобрявани наедно с мъжете.

Унифицирането на обръщението икономисва редица конфузни диалози – когато се обърнеш към млада дама с „ госпожице “, а тя гордо съобщи, че към този момент е ". Или пък когато кажеш „ госпожа “ на дама, която е неомъжена, разведена, има сериозен сътрудник без брак или просто не си пада по мъже. Защо въобще би трябвало да се интересуваме от персоналния живот на дамите, с цел да знаем по какъв начин да приказваме с тях?

Светът е за д(в)ама

Някои българи са намерили остроумен метод да избягат от определенията най-малко в трето лице –вместо „ госпожа “ и „ девойка “ употребяват „ дама “. И до момента в който у нас учтивото говорене е въпрос на предвидливост, развитите страни от дълго време са подхванали правни стъпки, с които да подсигуряват комфорта на дамите и техния персонален живот в ежедневната тирада.

Продължава на идната страница...