Кога беше последният път, когато си облече официална рокля, високи

Кога беше последният път, когато си облече публична рокля, високи обувки, гримира се добре и от огледалото те погледна една впечатляваща жена?

Кога беше последният път, когато се почувства специфична?

На абитуриентския бал? На сватбата на най-хубавия ти другар? Преди четири години, когато беше кума?

Тук да се видиш в публична рокля може да ти се случи два пъти. На бал и на женитба. Втория път не е наложително, тъй като хората стопираха да се женят и по този начин се отхвърлиха непринудено от един паметен ден, в който да се почувстват в действителност специфични.



Нямаме обичаи за вечерни тоалети, даже актьорите излизат да вземат премиите си Аскеер с обичайните дънки и сякаш артистичните си тениски.

Нямаме заведения за хранене (или са доста малко), в които вечерния тоалет да е наложително облекло. Мислим си, че формалните рокли са единствено за Кроазет и Кодак Тиатър.

А в действителност се тормозим. Притесняваме се от това прословуто „ какво ще кажат хората “. А те, хората, с присъщия си просташки нрав ще кажат „ тая пък какво се е нагласила “.



Чувала съм го даже тук-там, на които е наложително да си публично облечен. Чувала съм го на министър председатели, на балетни постановки, на приеми, на които участват посланици.

Сякаш не желаеме да признаем значимостта на събитието, като че ли появявайки се с дънки, заявяваме „ еех, аз съм вряла и кипяла в светския живот, тия тука ли ще ме впечатлят “.



А в действителност би трябвало да го създадем за самите себе си. Да си обърнем внимание, да запомним мига, да се забавляваме, да излезем от спортно-елегантното ежедневие, което постоянно е единствено спортно, по запалянковски, и да отпразнуваме един ден от живота си.

Без значение дали има мотив или не. А в действителност мотив постоянно има.

Нужно е единствено малко възторг и предпочитание да се почувстваш специфичен.

Автор: Estrella