Усмивките в офиса са най-добрата инвестиция
Кое идва първо - триумфът или щастието? Увеличението на заплата носи наслада единствено първоначално
Може би всеки човек на света желае да има работа или даже кариера, които да му донесат благополучие и благоденствие. Да си благополучен обаче за доста от нас е обвързвано с това първо да реализираме триумф в службата, да спечелим пари и популярност, на второто държим изключително доста в днешния свят на властващи медии. И откакто сме съумели в работата можем да забием флага на върха и да кажем, че сме изкачили кривата на щастието. Има специалисти обаче, които ни убеждават, че би трябвало да преобърнем целите - първо щастието, а след това триумфа.
--> Какво е триумфът? А какво е щастието?
Какво желаеме да реализираме, за са сме сполучливи? За множеството хора това значи да са относително добре финансово, да получават
справедливо самопризнание за своите достижения
да изпитват наслаждение от работата си и вследствие на това да станат по-щастливи. Това несъмнено са рационални цели, а към тях може да се прибавят още доста други, изключително в случай че човек е упорит и работлив. Логиката тук е, че станеш ли сполучлив в работата, няма метод да не станеш и благополучен.
Според харвардския проф. Артър Брукс обаче такова разбиране е неправилно. Брукс, който е учител по ръководство и залага доста на логиката на психиката, счита, че преследването на триумфа има своята цена, която в последна сметка може да понижи щастието, в случай че не и въобще да го унищожи. Свидетелство за това са един куп хора, които в търсене на триумфа са стигнали единствено до такава степен да бъдат не запомнили задачата в живота си възрастни работохолици.
Брукс не поучава да избираме сред триумфа и щастието, а е уверен, че все пак можем да реализираме и двете. Но би трябвало да обърнем нещата. Вместо да се опитваме първо да реализираме триумф и да се надяваме, че той ще ни донесе благополучие, би трябвало да стартираме работейки върху щастието, а то ще ни даде сили да стигнем и до триумфа.
Какво демонстрират данните?
В своя публикация за сп. " Атлантик " проф. Артър Брукс демонстрира с изследвания измежду работещи, че триумфът и щастието нормално са право пропорционални. Например в листата на " Форчън " на 100-те най-хубави за работа компании последните са отбелязали приблизително 14% нарастване на цената на акциите всяка година от 1998 до 2005, спрямо 6% приблизително за целия пазар. Служителите, които се усещат чути, уважавани и интелектуално подтиквани на работното място също порастват като дял от личния състав с повишаване на пазарната стойност на компанията, в която работят. Последното се вижда в резултати от допитвания на " Галъп ".
Това съответствие кара мнозина да заключат, че причинно-следствената връзка е " от триумфа към щастието ". Дори персоналният ни опит демонстрира, че хората мощно имат вяра, че нарастването на заплатата, изключително в случай че тя към този момент е с " порядъчен " размер, ще има огромен и дългогодишен резултат върху удовлетворението им от работата. Тук обаче данните стартират да се разминават с упованията. Големият растеж на заплатата има единствено дребен и временен резултат върху благосъстоянието. Ако упованието за по-висока заплата ни усъвършенства настроението всекидневно за избран интервал от време, този интервал изтича, а всяка последваща добавка към заплащането към този момент не е обвързвана с кой знае каква наслада. В случай, че изразим това с числа, да кажем, че
удовлетвореността от работата ни е 6 от 10
- не е неприятно, само че може да е по-добре. Ако шефът удвои заплатата ни, това ще ни докара до 6,5 или 7, а по-късно ще падне назад до към 6. Може би това не е най-хубавата тактика, която да ни помогне да обикнем работата си.
А и горното даже не взема поради цената, която нарасналият триумф в работата може да има върху цялостното задоволство от живота. През 2016 година психолози измерили триумфа в кариерата, като помолили 990 експерти с висше обучение, работещи на цялостен работен ден, да сравнят своите кариерни достижения с тези на другите. Станало ясно, че хората като цяло се радват на парите и статуса, произлизащи от относителния триумф. Успехът единствено по себе си обаче не води до цялостно задоволство. Той индиректно понижава задоволството от живота, защото лимитира свободното ни време, носи ни повече стрес, скапва общественото ни другарство и прочие косвени фактори.
Яйцето или кокошката?
Много по-силни и по-положителни резултати се появяват, когато откривателите извърнат реда на нещата, разглеждайки не резултата на триумфа върху щастието, а въздействието на щастието върху триумфа. Проучвания, осъществени от началото на сегашния век демонстрират същинската причинно-следствена връзка - щастието води до триумф в доста сфери на живота, в това число фамилни взаимоотношения, другарство, здраве, приходи и харесване на работата.
Според Брукс едно от обясненията може да е, че щастието ни прави по-привлекателни, тъй че сме възнаградени от другите. Другият вид е щастието да ни прави по-продуктивни. Но което и от двете да е правилно, сметката излиза. Ако сте сервитьор в заведение да вземем за пример, може би не главен, само че значим, източник на приход за вас са бакшишите от клиентите. В случай, че сте по-позитивни, че изглеждате щастливи, хората ви намират за по-привлекателни и на драго сърце ви оставят по-голям бакшиш. В един опит на психолози пък било пробвано друго. Хора взели участие във времево лимитирано решение на аритметична задача и тест по математика. Изследователите открили, че субектите, на които авансово е бил показан фрагмент от комедиен филм, са били с към 12% по-продуктивни при задачата и теста от останалите.
Продуктивността даже зависела от това какъв брой занимателен е фрагментът
Независимо дали сте чиновник или шеф, по-добрата инвестиция би била да увеличите щастието на работното място и в живота, вместо просто да се пробвате да увеличите индикаторите за триумф, безапелационен е проф. Артър Брукс.
Какво да вършим с работата?
Първото нещо, което би трябвало да помним е, че щастието изисква баланс. Без значение какъв брой харесваме заниманието си, несъразмерната работа ще се трансформира в спънка за благополучието. През 2020 година откриватели, проучващи 414 ирански банкови чиновници, открили, че работохоличното държание, включващо неща като перфекционизъм и пристрастяване към работата, води до непочтителност на работното място. Същото държание също така утежнява качеството на фамилния живот. Формулата тук, става известно, е: Това че на работното място намирам задоволство, въпреки и на висока цена, не ме прави по-добър човек в фамилията.
Трябва да се пазим от работохолизма в себе си и да мислим за приятелите и фамилията си, които страдат от него. Но също толкоз значимо е, че работодателите не трябва да предизвикват несъразмерната работа - което евентуално ще изисква старания и внимание от тяхна страна, защото проучванията демонстрират, че ръководителите нормално подценяват казуса на чиновниците си с реализиране на богатство.
Веднъж взели под надзор количеството работа, би трябвало да се заемем с различен значим аспект - щастието в работата изисква
чувство за смисъл и цел
Двете основни характерности на смислената работа са извоюваният триумф и работата в интерес на другите. Заслуженият триумф допуска възприятие за достижение и самопризнание за добре свършената работа, до момента в който подпомагането на другите изисква познаване на тези хора, които се възползват от резултата от нашата работа. Много проучвания демонстрират значимостта на тези работни аспекти.
Кои работещи са най-щастливи?
Най-голямо наслаждение има при хората, работещи в областта на услугите. Според изследване от 2016 година на американската компания " Пю " съразмерно повече служащи в нестопански и държавни браншове, т.е. работа, която нормално е насочена към това да служиш на хората, споделят, че работата им дава възприятие за еднаквост. Много по-малка в това отношение е удовлетвореността на служащите в частния бранш. Което не значи, че незабавно би трябвало да хукнем към първото разкрило се свободно работно място в държавната администрация да вземем за пример. Връзка сред създаденото от нас и добруването на другите хора можем да открием във всяка една специалност.
Дори в случай че ни е мъчно да забележим кой има изгода, защото хората, до чиято орис се допираме с работата си, са доста надалеч или са свързани с резултата от нея индиректно, дано се опитаме да погледнем малко по-наблизо - може би даже на прилежащото бюро. Винаги можем да се насладим на резултата от работата като оказваме помощ на сътрудниците си. Има ясни доказателства, че поддръжката, която даваме на другарите си по специалност може да помогне за облекчение на отрицателните страсти в работно време.
В последна сметка, макар че триумфът и щастието са свързани, алхимията е най-вече еднопосочна - а не по метода, по който множеството от нас си мислят. Да работим върху триумфа си, с цел да станем по-щастливи в най-хубавия случай е неефективно и може да ни донесе злощастие. Но работата върху нашето благополучие ни дава най-хубавия късмет да получим и двете.
Бягство от действителността
Дори в случай че всичко това има смисъл за нас, въпреки всичко може да открием, че изпадаме в остарели привички - да търсим благополучие посредством триумф в работата. Проф. Брукс признава, че също се отпуска от време на време и съвсем се трансформира в съвършения работохолик. Но преди да го допусне нормално препрочита една брошура на Франц Кафка от 1922 година " Художник на глада ". Историята споделя за мъж, който гладува в клетка, с цел да изкарва прехраната си като странстващ карнавален акт. Той е захласнат от работата си и като перфекционист търси това, което назовава " безупречното недояждане ". Като един същински художник, този занаятчия на гладуването се гордее с триумфа си, макар че постоянно е тъмен и, както написа Кафка, " в случай че някой добросърдечен човек, който го съжалява, в миналото изиска да му изясни, че тъгата му евентуално идва от гладуването муЕ художникът на глада дава отговор с изблик на гняв ".
С течение на времето неговото " изкуство " става непопулярно. Художникът се пробва да гладува по-дълго от всеки път, обезверено търсейки метод да съживи кариерата си. Вместо това е изцяло пренебрегнат и седи самичък в клетката си. В последна сметка художникът на глада умира от апетит. В поврат на абсурдизъм основният воин признава тъкмо преди да издъхне, че единствената причина, заради която се е занимавал с изкуството си, е, че не може да откри никаква храна, която да му хареса. Така че не търсете триумфа непременно, а първо си осигурете най-малко малко благополучие. То ще ви постави аления килим към триумфа. Ще видите.
Може би всеки човек на света желае да има работа или даже кариера, които да му донесат благополучие и благоденствие. Да си благополучен обаче за доста от нас е обвързвано с това първо да реализираме триумф в службата, да спечелим пари и популярност, на второто държим изключително доста в днешния свят на властващи медии. И откакто сме съумели в работата можем да забием флага на върха и да кажем, че сме изкачили кривата на щастието. Има специалисти обаче, които ни убеждават, че би трябвало да преобърнем целите - първо щастието, а след това триумфа. --> Какво е триумфът? А какво е щастието?
Какво желаеме да реализираме, за са сме сполучливи? За множеството хора това значи да са относително добре финансово, да получават
справедливо самопризнание за своите достижения
да изпитват наслаждение от работата си и вследствие на това да станат по-щастливи. Това несъмнено са рационални цели, а към тях може да се прибавят още доста други, изключително в случай че човек е упорит и работлив. Логиката тук е, че станеш ли сполучлив в работата, няма метод да не станеш и благополучен.
Според харвардския проф. Артър Брукс обаче такова разбиране е неправилно. Брукс, който е учител по ръководство и залага доста на логиката на психиката, счита, че преследването на триумфа има своята цена, която в последна сметка може да понижи щастието, в случай че не и въобще да го унищожи. Свидетелство за това са един куп хора, които в търсене на триумфа са стигнали единствено до такава степен да бъдат не запомнили задачата в живота си възрастни работохолици.
Брукс не поучава да избираме сред триумфа и щастието, а е уверен, че все пак можем да реализираме и двете. Но би трябвало да обърнем нещата. Вместо да се опитваме първо да реализираме триумф и да се надяваме, че той ще ни донесе благополучие, би трябвало да стартираме работейки върху щастието, а то ще ни даде сили да стигнем и до триумфа.
Какво демонстрират данните?
В своя публикация за сп. " Атлантик " проф. Артър Брукс демонстрира с изследвания измежду работещи, че триумфът и щастието нормално са право пропорционални. Например в листата на " Форчън " на 100-те най-хубави за работа компании последните са отбелязали приблизително 14% нарастване на цената на акциите всяка година от 1998 до 2005, спрямо 6% приблизително за целия пазар. Служителите, които се усещат чути, уважавани и интелектуално подтиквани на работното място също порастват като дял от личния състав с повишаване на пазарната стойност на компанията, в която работят. Последното се вижда в резултати от допитвания на " Галъп ".
Това съответствие кара мнозина да заключат, че причинно-следствената връзка е " от триумфа към щастието ". Дори персоналният ни опит демонстрира, че хората мощно имат вяра, че нарастването на заплатата, изключително в случай че тя към този момент е с " порядъчен " размер, ще има огромен и дългогодишен резултат върху удовлетворението им от работата. Тук обаче данните стартират да се разминават с упованията. Големият растеж на заплатата има единствено дребен и временен резултат върху благосъстоянието. Ако упованието за по-висока заплата ни усъвършенства настроението всекидневно за избран интервал от време, този интервал изтича, а всяка последваща добавка към заплащането към този момент не е обвързвана с кой знае каква наслада. В случай, че изразим това с числа, да кажем, че
удовлетвореността от работата ни е 6 от 10
- не е неприятно, само че може да е по-добре. Ако шефът удвои заплатата ни, това ще ни докара до 6,5 или 7, а по-късно ще падне назад до към 6. Може би това не е най-хубавата тактика, която да ни помогне да обикнем работата си.
А и горното даже не взема поради цената, която нарасналият триумф в работата може да има върху цялостното задоволство от живота. През 2016 година психолози измерили триумфа в кариерата, като помолили 990 експерти с висше обучение, работещи на цялостен работен ден, да сравнят своите кариерни достижения с тези на другите. Станало ясно, че хората като цяло се радват на парите и статуса, произлизащи от относителния триумф. Успехът единствено по себе си обаче не води до цялостно задоволство. Той индиректно понижава задоволството от живота, защото лимитира свободното ни време, носи ни повече стрес, скапва общественото ни другарство и прочие косвени фактори.
Яйцето или кокошката?
Много по-силни и по-положителни резултати се появяват, когато откривателите извърнат реда на нещата, разглеждайки не резултата на триумфа върху щастието, а въздействието на щастието върху триумфа. Проучвания, осъществени от началото на сегашния век демонстрират същинската причинно-следствена връзка - щастието води до триумф в доста сфери на живота, в това число фамилни взаимоотношения, другарство, здраве, приходи и харесване на работата.
Според Брукс едно от обясненията може да е, че щастието ни прави по-привлекателни, тъй че сме възнаградени от другите. Другият вид е щастието да ни прави по-продуктивни. Но което и от двете да е правилно, сметката излиза. Ако сте сервитьор в заведение да вземем за пример, може би не главен, само че значим, източник на приход за вас са бакшишите от клиентите. В случай, че сте по-позитивни, че изглеждате щастливи, хората ви намират за по-привлекателни и на драго сърце ви оставят по-голям бакшиш. В един опит на психолози пък било пробвано друго. Хора взели участие във времево лимитирано решение на аритметична задача и тест по математика. Изследователите открили, че субектите, на които авансово е бил показан фрагмент от комедиен филм, са били с към 12% по-продуктивни при задачата и теста от останалите.
Продуктивността даже зависела от това какъв брой занимателен е фрагментът
Независимо дали сте чиновник или шеф, по-добрата инвестиция би била да увеличите щастието на работното място и в живота, вместо просто да се пробвате да увеличите индикаторите за триумф, безапелационен е проф. Артър Брукс.
Какво да вършим с работата?
Първото нещо, което би трябвало да помним е, че щастието изисква баланс. Без значение какъв брой харесваме заниманието си, несъразмерната работа ще се трансформира в спънка за благополучието. През 2020 година откриватели, проучващи 414 ирански банкови чиновници, открили, че работохоличното държание, включващо неща като перфекционизъм и пристрастяване към работата, води до непочтителност на работното място. Същото държание също така утежнява качеството на фамилния живот. Формулата тук, става известно, е: Това че на работното място намирам задоволство, въпреки и на висока цена, не ме прави по-добър човек в фамилията.
Трябва да се пазим от работохолизма в себе си и да мислим за приятелите и фамилията си, които страдат от него. Но също толкоз значимо е, че работодателите не трябва да предизвикват несъразмерната работа - което евентуално ще изисква старания и внимание от тяхна страна, защото проучванията демонстрират, че ръководителите нормално подценяват казуса на чиновниците си с реализиране на богатство.
Веднъж взели под надзор количеството работа, би трябвало да се заемем с различен значим аспект - щастието в работата изисква
чувство за смисъл и цел
Двете основни характерности на смислената работа са извоюваният триумф и работата в интерес на другите. Заслуженият триумф допуска възприятие за достижение и самопризнание за добре свършената работа, до момента в който подпомагането на другите изисква познаване на тези хора, които се възползват от резултата от нашата работа. Много проучвания демонстрират значимостта на тези работни аспекти.
Кои работещи са най-щастливи?
Най-голямо наслаждение има при хората, работещи в областта на услугите. Според изследване от 2016 година на американската компания " Пю " съразмерно повече служащи в нестопански и държавни браншове, т.е. работа, която нормално е насочена към това да служиш на хората, споделят, че работата им дава възприятие за еднаквост. Много по-малка в това отношение е удовлетвореността на служащите в частния бранш. Което не значи, че незабавно би трябвало да хукнем към първото разкрило се свободно работно място в държавната администрация да вземем за пример. Връзка сред създаденото от нас и добруването на другите хора можем да открием във всяка една специалност.
Дори в случай че ни е мъчно да забележим кой има изгода, защото хората, до чиято орис се допираме с работата си, са доста надалеч или са свързани с резултата от нея индиректно, дано се опитаме да погледнем малко по-наблизо - може би даже на прилежащото бюро. Винаги можем да се насладим на резултата от работата като оказваме помощ на сътрудниците си. Има ясни доказателства, че поддръжката, която даваме на другарите си по специалност може да помогне за облекчение на отрицателните страсти в работно време.
В последна сметка, макар че триумфът и щастието са свързани, алхимията е най-вече еднопосочна - а не по метода, по който множеството от нас си мислят. Да работим върху триумфа си, с цел да станем по-щастливи в най-хубавия случай е неефективно и може да ни донесе злощастие. Но работата върху нашето благополучие ни дава най-хубавия късмет да получим и двете.
Бягство от действителността
Дори в случай че всичко това има смисъл за нас, въпреки всичко може да открием, че изпадаме в остарели привички - да търсим благополучие посредством триумф в работата. Проф. Брукс признава, че също се отпуска от време на време и съвсем се трансформира в съвършения работохолик. Но преди да го допусне нормално препрочита една брошура на Франц Кафка от 1922 година " Художник на глада ". Историята споделя за мъж, който гладува в клетка, с цел да изкарва прехраната си като странстващ карнавален акт. Той е захласнат от работата си и като перфекционист търси това, което назовава " безупречното недояждане ". Като един същински художник, този занаятчия на гладуването се гордее с триумфа си, макар че постоянно е тъмен и, както написа Кафка, " в случай че някой добросърдечен човек, който го съжалява, в миналото изиска да му изясни, че тъгата му евентуално идва от гладуването муЕ художникът на глада дава отговор с изблик на гняв ".
С течение на времето неговото " изкуство " става непопулярно. Художникът се пробва да гладува по-дълго от всеки път, обезверено търсейки метод да съживи кариерата си. Вместо това е изцяло пренебрегнат и седи самичък в клетката си. В последна сметка художникът на глада умира от апетит. В поврат на абсурдизъм основният воин признава тъкмо преди да издъхне, че единствената причина, заради която се е занимавал с изкуството си, е, че не може да откри никаква храна, която да му хареса. Така че не търсете триумфа непременно, а първо си осигурете най-малко малко благополучие. То ще ви постави аления килим към триумфа. Ще видите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ