Проучване на „Насока“: ГЕРБ-СДС води пред ПП-ДБ. БСП с последен шанс за НС, може да бие рекорд
Коалициите на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и ГЕРБ-СДС са с изравнени сили в битката за първото място, само че с значимо изискване. Това сочи изследване на отделилата се от „ Екзакта “ социологическа организация „ Насока “ показана от уеб страницата на „ Булевард България “ на Асен Григоров.
От изследването излиза наяве, че изходът от този дуел ще се реши от един основен фактор – способността на водачите на ПП-ДБ да активизират релативно огромния си запас от гласоподаватели, които към момента се двоумят дали да гласоподават на 2 април и кого да поддържат.
ПП-ДБ водят пред ГЕРБ с 0,6% на пряк електорален въпрос „ За кого ще гласувате “, преизчислен на база на показалите кандидатска листа, само че резултатът на обединението спада с 0,7% под този на ГЕРБ измежду тези, които декларират, че сигурно ще гласоподават на 2 април.
Проучването отразява единствено гласоподавателите на партиите в България, само че Политическа партия и Демократична България имат относително висок резултат от чужбина на последните избори на 2 октомври 2022 (общо към 55 000 гласа, или близо 8 на 100 от всички техни избиратели). За съпоставяне гласоподавателите на ГЕРБ от чужбина на последните избори са към 15 400.
Декларативните благосклонности не всеки път се преобразуват в действителни гласове. Затова е значимо каква е степента на подготвеност на респондентите да излязат в деня на вота и в действителност да пуснат бюлетина.
Това се мери по два метода – участниците в проучването освен дават отговор на пряк електорален въпрос с шоу карта, която възпроизвежда реда и номерация на кандидатските листи в интегралната бюлетина, само че и би трябвало да посочат процентната възможност да гласоподават за определената от тях политическа мощ.
Оттук се вижда, че делът на твърдо решилите да гласоподават за ГЕРБ е по-близък до каузи на необятните им симпатизанти, т.е. не може да се чака резултатът за групировката на Бойко Борисов да се усили доста.
Засега активизирането остава предизвикателство пред ПП-ДБ. От напъните им да покачат силата на акцията си в идващите дни ще зависи дали ще компенсират по-голямата „ ножица “ сред сигурни и колебаещи се свои гласове.
„ 71% от показалите, че ще гласоподават за ГЕРБ-СДС, декларират, че вероятността да го създадат е 100%, до момента в който измежду електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на декларираната възможност за поддръжка, най-мобилизиран е електоратът на Движение за права и свободи – 78% от гласоподавателите на придвижването показват, че ще гласоподават за Движение за права и свободи със стопроцентова възможност, а най-слабо мобилизирани са гласоподавателите на дребните партии, които са без късмет за влизане в Народното събрание “, споделя в разбора си Елена Дариева, шеф на организация „ Насока “.
Движение за права и свободи и „ Възраждане “ си поделят трето и четвърто място със подобен дял на поддръжка измежду гласоподавателите в България. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили.
Над 15% от гласовете за Движението за права и свободи на последните избори (2022 г.) пристигнаха от чужбина, двойно повече от вота за Костадин Костадинов зад граница.
Българската социалистическа партия е застрашена да записва най-ниския си резултат на парламентарни избори за последните 33 години. Нивото на поддръжка измежду твърдо решилите да гласоподават пада до 6,2% спрямо малко над 9 на 100 на вота през октомври 2022 година
„ Български напредък “ на Стефан Янев е последната мощ с капацитет да прескочи бариерата за достъп до 49 Народно заседание с 4,3%, до момента в който „ ИТН “ на Слави Трифонов и обединението към Мая Манолова, Румен Петков и отцепниците от Българска социалистическа партия „ Левицата “ остават с 3 и 3,1 % измежду решилите сигурно да гласоподават.
Изследването демонстрира релативно огромен ресурс от гласове на жители, които към момента се двоумят – близо една пета от всички интервюирани. Със сигурност няма да гласоподават към 34% от хората в страната.
10,1% от респондентите дават отговор, че към момента не са решили дали да отидат до урните на 2 април.
9,8% са хората, които споделят, че се двоумят кого да поддържат на изборите.
При толкоз близки резултати за първата и втората политическа мощ, „ мачът “ може да бъде преобърнат от тези водачи, които съумеят да убедят повече от евентуалните гласоподаватели, че е значимо да гласоподават.
Това ще даде огромно отражение при ПП-ДБ, при които към 8% от евентуалните симпатизанти изчакват до последния миг за избора си.
В изгода на ГЕРБ работят традицията и навиците на гласоподавателите. Близо 70% от хората, които са подготвени да гласоподават за партията на Борисов, са трайно насочени негови гласоподаватели.
Този % е малко над 40 на 100 при хората, които ще гласоподават за „ Продължаваме промяната – Демократична България “ – обяснимо предвид на обстоятелството, че Политическа партия беше основана в края на 2021 година, а относителният дял на гласоподавателите от по-утвърдените партии от Демократична България в обединението е по-малък.
Българите нямат съмнения по главните цели на страната
Изследването на публичните настройки преди изборите на 2 април демонстрира ясно болшинство зад геополитическия и стратегически избор на България към Европейския съюз и НАТО.
65% от всички респонденти в страната дават отговор, че утвърждават участието на България в Европейски Съюз, против 24% отрицание и 11 на 100 отговори с „ нямам мнение “.
Най-висок (над 70%) е този дял измежду хората от възрастовите групи 18-29 година и 30-39 година, като се задържа над 65% във всяка последваща група от популацията в дейна трудоспособна възраст. Дори при пенсионерите, където утвърждението за Европейски Съюз релативно спада, болшинството от хората са съгласни България да бъде член на общността.
49% от участниците в проучването споделят, че утвърждават участието на България в НАТО – повече от хората, дали отговор негативно (35%). Високото равнище на поддръжка за отбранителния съюз прави усещане на фона на продължаващата втора година военна инвазия на Русия в Украйна. Мнозинството от хората във възрастовите групи от 18 до 59 година гласоподават доверие на българското участие в НАТО. Единственото превръщане на съотношението + / – е при хората над 60 година, където неодобрението въпреки всичко е под 50 на 100.
Кои са допустимите сътрудници за гласоподавателите на ГЕРБ и за гласоподавателите на ПП-ДБ?
Зададохме въпроса „ Одобрявате ли присъединяване на следните политически сили в идващото държавно управление? “ – с цел да премерим какъв е маржът на „ толерантност “ на електоратите по отношение на противниците в изборната акция.
Изненадата, която се прояви в отговорите, е готовността на гласоподавателите на ГЕРБ да позволен Движение за права и свободи като евентуален сътрудник в ново постоянно държавно управление.
Отговорите очевидно демонстрират рестриктивните мерки, които гласоподавателите на Политическа партия – Демократична България виждат след изборите на 2 април.
Българска социалистическа партия и „ Възход “ се оказват единствените групи с късмет да минат бариерата, които гласоподавателите на обединението припознават като вероятни сътрудници, и то с доста огромни запаси във връзка с социалистите.
ГЕРБ, Държавно стопанско предприятие и „ Възраждане “ са с толкоз високо съмнение измежду гласоподавателите на ПП-ДБ, че партньорство с тях е невероятно. Все отново прави усещане, че толерантността на ПП-ДБ по отношение на ГЕРБ е малко по-голяма от мнението на гласоподавателите на Борисов за обединението.
Общественото мнение в България продължава да счита Движение за права и свободи за недопустим участник сътрудник в ръководството.
Това е партията, която активизира най-силно изрично противоречие измежду отговорите на всички 1200 респонденти (вкл. негласуващите българи) – 46%.
Депутатът от първия ред: Само 5% от всички български жители утвърждават Делян Пеевски като политик, а 84% дават негативна оценка за него. Рейтингът на глобения по „ Магнитски “ кандидат-депутат е отрицателен даже измежду респондентите, които споделят, че ще гласоподават за Движение за права и свободи на 2 април – 51% не го утвърждават, до момента в който 28% го харесват. Въпреки недвусмисленото отношение на гласоподавателите към Пеевски, той още веднъж е лидер на две листи на партията и няма вероятност за разграничение.
„ Български напредък “ – най-малката парламентарна група в 48 Народното събрание – се оказва и с най-вече отворени валенции за съдружни формати.
Партията се образува при започване на 2022 година като антитеза на външната политика на Политическа партия и Демократична България, след отстраняването на Стефан Янев като министър на защитата поради проруските позиции при експлоадирането на войната в Украйна. Бившият длъжностен министър председател се заиграваше и с електората на „ Възраждане “, като подлагаше на критика приемането на еврото.
След влизането си в 48 Народно събрание обаче „ Български напредък “ обаче се ориентира в нова ниша на тактически „ балансьор “: техните депутати бяха „ за “ даването на военна помощ за Украйна, строителството на американски реактори в Козлодуй и пазаруването на нови самолети F-16, само че „ срещу “ решението за ускорение на присъединението в еврозоната и измененията в Кодекса за обезпечаване, а в последните дни на Народното събрание гласоподаваха срещу предпочитаното разглеждане на измененията в Наказателно-процесуален кодекс, свързани с контрола на основния прокурор.
От изследването излиза наяве, че изходът от този дуел ще се реши от един основен фактор – способността на водачите на ПП-ДБ да активизират релативно огромния си запас от гласоподаватели, които към момента се двоумят дали да гласоподават на 2 април и кого да поддържат.
ПП-ДБ водят пред ГЕРБ с 0,6% на пряк електорален въпрос „ За кого ще гласувате “, преизчислен на база на показалите кандидатска листа, само че резултатът на обединението спада с 0,7% под този на ГЕРБ измежду тези, които декларират, че сигурно ще гласоподават на 2 април.
Проучването отразява единствено гласоподавателите на партиите в България, само че Политическа партия и Демократична България имат относително висок резултат от чужбина на последните избори на 2 октомври 2022 (общо към 55 000 гласа, или близо 8 на 100 от всички техни избиратели). За съпоставяне гласоподавателите на ГЕРБ от чужбина на последните избори са към 15 400.
Декларативните благосклонности не всеки път се преобразуват в действителни гласове. Затова е значимо каква е степента на подготвеност на респондентите да излязат в деня на вота и в действителност да пуснат бюлетина.
Това се мери по два метода – участниците в проучването освен дават отговор на пряк електорален въпрос с шоу карта, която възпроизвежда реда и номерация на кандидатските листи в интегралната бюлетина, само че и би трябвало да посочат процентната възможност да гласоподават за определената от тях политическа мощ.
Оттук се вижда, че делът на твърдо решилите да гласоподават за ГЕРБ е по-близък до каузи на необятните им симпатизанти, т.е. не може да се чака резултатът за групировката на Бойко Борисов да се усили доста.
Засега активизирането остава предизвикателство пред ПП-ДБ. От напъните им да покачат силата на акцията си в идващите дни ще зависи дали ще компенсират по-голямата „ ножица “ сред сигурни и колебаещи се свои гласове.
„ 71% от показалите, че ще гласоподават за ГЕРБ-СДС, декларират, че вероятността да го създадат е 100%, до момента в който измежду електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на декларираната възможност за поддръжка, най-мобилизиран е електоратът на Движение за права и свободи – 78% от гласоподавателите на придвижването показват, че ще гласоподават за Движение за права и свободи със стопроцентова възможност, а най-слабо мобилизирани са гласоподавателите на дребните партии, които са без късмет за влизане в Народното събрание “, споделя в разбора си Елена Дариева, шеф на организация „ Насока “.
Движение за права и свободи и „ Възраждане “ си поделят трето и четвърто място със подобен дял на поддръжка измежду гласоподавателите в България. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили.
Над 15% от гласовете за Движението за права и свободи на последните избори (2022 г.) пристигнаха от чужбина, двойно повече от вота за Костадин Костадинов зад граница.
Българската социалистическа партия е застрашена да записва най-ниския си резултат на парламентарни избори за последните 33 години. Нивото на поддръжка измежду твърдо решилите да гласоподават пада до 6,2% спрямо малко над 9 на 100 на вота през октомври 2022 година
„ Български напредък “ на Стефан Янев е последната мощ с капацитет да прескочи бариерата за достъп до 49 Народно заседание с 4,3%, до момента в който „ ИТН “ на Слави Трифонов и обединението към Мая Манолова, Румен Петков и отцепниците от Българска социалистическа партия „ Левицата “ остават с 3 и 3,1 % измежду решилите сигурно да гласоподават.
Изследването демонстрира релативно огромен ресурс от гласове на жители, които към момента се двоумят – близо една пета от всички интервюирани. Със сигурност няма да гласоподават към 34% от хората в страната.
10,1% от респондентите дават отговор, че към момента не са решили дали да отидат до урните на 2 април.
9,8% са хората, които споделят, че се двоумят кого да поддържат на изборите.
При толкоз близки резултати за първата и втората политическа мощ, „ мачът “ може да бъде преобърнат от тези водачи, които съумеят да убедят повече от евентуалните гласоподаватели, че е значимо да гласоподават.
Това ще даде огромно отражение при ПП-ДБ, при които към 8% от евентуалните симпатизанти изчакват до последния миг за избора си.
В изгода на ГЕРБ работят традицията и навиците на гласоподавателите. Близо 70% от хората, които са подготвени да гласоподават за партията на Борисов, са трайно насочени негови гласоподаватели.
Този % е малко над 40 на 100 при хората, които ще гласоподават за „ Продължаваме промяната – Демократична България “ – обяснимо предвид на обстоятелството, че Политическа партия беше основана в края на 2021 година, а относителният дял на гласоподавателите от по-утвърдените партии от Демократична България в обединението е по-малък.
Българите нямат съмнения по главните цели на страната
Изследването на публичните настройки преди изборите на 2 април демонстрира ясно болшинство зад геополитическия и стратегически избор на България към Европейския съюз и НАТО.
65% от всички респонденти в страната дават отговор, че утвърждават участието на България в Европейски Съюз, против 24% отрицание и 11 на 100 отговори с „ нямам мнение “.
Най-висок (над 70%) е този дял измежду хората от възрастовите групи 18-29 година и 30-39 година, като се задържа над 65% във всяка последваща група от популацията в дейна трудоспособна възраст. Дори при пенсионерите, където утвърждението за Европейски Съюз релативно спада, болшинството от хората са съгласни България да бъде член на общността.
49% от участниците в проучването споделят, че утвърждават участието на България в НАТО – повече от хората, дали отговор негативно (35%). Високото равнище на поддръжка за отбранителния съюз прави усещане на фона на продължаващата втора година военна инвазия на Русия в Украйна. Мнозинството от хората във възрастовите групи от 18 до 59 година гласоподават доверие на българското участие в НАТО. Единственото превръщане на съотношението + / – е при хората над 60 година, където неодобрението въпреки всичко е под 50 на 100.
Кои са допустимите сътрудници за гласоподавателите на ГЕРБ и за гласоподавателите на ПП-ДБ?
Зададохме въпроса „ Одобрявате ли присъединяване на следните политически сили в идващото държавно управление? “ – с цел да премерим какъв е маржът на „ толерантност “ на електоратите по отношение на противниците в изборната акция.
Изненадата, която се прояви в отговорите, е готовността на гласоподавателите на ГЕРБ да позволен Движение за права и свободи като евентуален сътрудник в ново постоянно държавно управление.
Отговорите очевидно демонстрират рестриктивните мерки, които гласоподавателите на Политическа партия – Демократична България виждат след изборите на 2 април.
Българска социалистическа партия и „ Възход “ се оказват единствените групи с късмет да минат бариерата, които гласоподавателите на обединението припознават като вероятни сътрудници, и то с доста огромни запаси във връзка с социалистите.
ГЕРБ, Държавно стопанско предприятие и „ Възраждане “ са с толкоз високо съмнение измежду гласоподавателите на ПП-ДБ, че партньорство с тях е невероятно. Все отново прави усещане, че толерантността на ПП-ДБ по отношение на ГЕРБ е малко по-голяма от мнението на гласоподавателите на Борисов за обединението.
Общественото мнение в България продължава да счита Движение за права и свободи за недопустим участник сътрудник в ръководството.
Това е партията, която активизира най-силно изрично противоречие измежду отговорите на всички 1200 респонденти (вкл. негласуващите българи) – 46%.
Депутатът от първия ред: Само 5% от всички български жители утвърждават Делян Пеевски като политик, а 84% дават негативна оценка за него. Рейтингът на глобения по „ Магнитски “ кандидат-депутат е отрицателен даже измежду респондентите, които споделят, че ще гласоподават за Движение за права и свободи на 2 април – 51% не го утвърждават, до момента в който 28% го харесват. Въпреки недвусмисленото отношение на гласоподавателите към Пеевски, той още веднъж е лидер на две листи на партията и няма вероятност за разграничение.
„ Български напредък “ – най-малката парламентарна група в 48 Народното събрание – се оказва и с най-вече отворени валенции за съдружни формати.
Партията се образува при започване на 2022 година като антитеза на външната политика на Политическа партия и Демократична България, след отстраняването на Стефан Янев като министър на защитата поради проруските позиции при експлоадирането на войната в Украйна. Бившият длъжностен министър председател се заиграваше и с електората на „ Възраждане “, като подлагаше на критика приемането на еврото.
След влизането си в 48 Народно събрание обаче „ Български напредък “ обаче се ориентира в нова ниша на тактически „ балансьор “: техните депутати бяха „ за “ даването на военна помощ за Украйна, строителството на американски реактори в Козлодуй и пазаруването на нови самолети F-16, само че „ срещу “ решението за ускорение на присъединението в еврозоната и измененията в Кодекса за обезпечаване, а в последните дни на Народното събрание гласоподаваха срещу предпочитаното разглеждане на измененията в Наказателно-процесуален кодекс, свързани с контрола на основния прокурор.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ