Абагар – какво пише в първата печатна българска книга
Книгите са едно в действителност скъпо благосъстояние, което кара въображението ни да работи в разнообразни направления, те са положителни другари в моментите, в които желаеме да се потопим в различен свят, те са източник на мъдрост и незаместим асистент в обогатяването на общата ни просвета и разширението на познанията ни за заобикалящия ни свят. Всяка прочетена книга е спомагателна подготовка за нашия мозък и несъмнено можем да научим доста от всеки един хартиен другар.
Или другояче казано, колкото повече четем, толкоз по–добре.
Коя обаче е първата българска печатна книга и кой я е написал? Кога във времето, по този начин да се каже, се раждат книгите на хартия и кой е техният първи предходник?
Първата българска печатна книга се споделя „ Абагар “ и е написана през 1651 година в Рим от Филип Станиславов, чиято история е не по–малко забавна от тази на книгата му. Нейното печатане било на 6 май същата година.
Защо тъкмо името „ Абагар “?
Първата българска печатна книга е кръстена на едеския цар в Месопотамия – Абагар. Около него има една легенда и вярване, съгласно което царят бил вцепенен от доста тежка болест в продължение на шест години. Накрая написал писмо на самия Христос с молба за неговото излекуване. Иисус чул молбата му и изпратил деятел Тадей, който вдигнал цар Абагар на крайници. Легендата споделя, че изцелението пристигнало точно със силата на божието слово, за това и създателят е избрал тъкмо това име за първата българска печатна книга, тъй като считал, че неговите слова ще донесат една вяра за излекуване на българския народ.
Какво съставлява самата книга и какво тъкмо написа в нея?
Книгата съставлява пет огромни листа с широчина 44 см и дължина от 34 см. Те съдържат няколко канонични и апокрифни молебствия, които създателят е пригодил за схващане даже от елементарните селяни. Освен тези текстове книгата включва и няколко молебствия за разнообразни мотиви – молитва за предотвратяване от черни вълшебства, молебствия, които скапват черни вълшебства, молебствия за обич и даже молебствия за изобилие, както и доста други.
На всеки лист текстът е напечатан в четири колони, които са заградени с рамка. Листата са номерирани, само че с букви, вместо числа. Освен текст в книгата има и няколко изображения-икони.
В началото на „ Абагар “ има изображение на короноването на Дева Мария, а след него е поместен текст, който възхвалява кръста. Освен това в книгата-молитвеник са изредени имената на голям брой светии.
Текстът на книгата има 16 фрагмента, с разнообразни заглавия, подбрани от създателя. Три от тях са, по този начин да се каже, съществени.
Те са свързани с „ Всемогъщия бог-творец “.
Различните източници споделят друго за това тъкмо какъв брой копия има непокътнати от тази книга – 15 до 17 бройки. Едно от тях се съхранява в библиотеката на Ватикана, друго в Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ в София, в ръкописния отдел.
Книгата „ Абагар ” приключва със следния откъс от Филип Станиславов: „ Както пчелата събира мед и восък от разнообразни и благоуханни цветя, така и Филип Станиславов, свещеник на Велика България, събра и подреди от разнообразни книги на светите отци своя събирателен Абагар и го подари на своя български народ да го носи при себе си вместо мощни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел ”.
Кой е Филип Станиславов?
Филип Саниславов е роден в дребното село Ореше, днешно Ореш, което се намира на към 8 километра от Свищов, напълно покрай река Дунав. По това време в селото е имало към 80 къщи и 400 поданици, така наречен павликяни. Няма доста информация за детството му, само че пък се допуска, че то не е било чак толкоз забавно.
Филип Станиславов е кандидатствал за свещеник в Рим, само че е имало много отрицателни мнения против него, като някои недоброжелатели го назовават с същинското му име, което се оказва, че е Филип Мехмедов. Въпреки това предпочели него за поста пред другите претенденти.
Няколко години по-късно се връща в родината си, като се оказва, че в интервала 1636–1640 година той не обитава единствено на едно място. Освен в Никопол, Филип Станиславов е бил в Разград, Русе, Каварна и Варна. След това имал пътувания в цялата страна съгласно някои документи.
Книгата „ Абагар “ Филип Станиславов отпечатва при едно от многото си пътувания до Рим. Той прави това със лични средства, както към този момент загатнах, през 1651 година допуска се, че книгата е отпечатана в печатницата на хърватски католици.
Т.нар. молитвениче на Станиславов било признато доста задушевно от неговите сънародници, а след време и от техните потомци. Тази книга е останала единственият литературен български монумент от цялата просветна активност на пропагандата през XVII век.
Книгата „ Абагар “ е формирана и написано най-много за потребностите на католическата агитация измежду българските павликяни и ориентирана против тъкмо избрани детайли от тяхната религиозна теория, пробвайки се да ги помири до някаква степен с католицизма.
Според някои източници се допуска, че книгата е била предопределена да се носи като талисман, във тип на свитък, който е навит към кръста или към лявата ръка.
За страдание малко хора през днешния ден знаят кой е Филип Станиславов и какво е направил той за българската словесност и култура, а това е един от българите, които би трябвало да помним с почитание, въпреки всичко на него изискуем написването на първата българска печатна книга, без значение какво съдържа тя и дали хората утвърждават и одобряват текста. Факт е, че го има още от 1651 г.
Високо на дунавския бряг, на един самотел рид над Никопол стои една надгробна плоча, която демонстрира къде е заровен Станиславов. На нея написа датата на гибелта му и се загатва, че е бил свещеник на град Никопол. Безспорно той е един от българите, които имат място в учебниците по история или даже по литература, тъй като въпреки всичко е написал първата българска печатна книга, само че уви той не е там. За него и за книгата може да научите от други източници, само че не и от учебно заведение. Когато се учат разнообразни книги не би трябвало ли най-малко за информация да се учи по кое време и от кой е написана първата печатна българска книга?
Още от създателя:
Или другояче казано, колкото повече четем, толкоз по–добре.
Коя обаче е първата българска печатна книга и кой я е написал? Кога във времето, по този начин да се каже, се раждат книгите на хартия и кой е техният първи предходник?
Първата българска печатна книга се споделя „ Абагар “ и е написана през 1651 година в Рим от Филип Станиславов, чиято история е не по–малко забавна от тази на книгата му. Нейното печатане било на 6 май същата година.
Защо тъкмо името „ Абагар “?
Първата българска печатна книга е кръстена на едеския цар в Месопотамия – Абагар. Около него има една легенда и вярване, съгласно което царят бил вцепенен от доста тежка болест в продължение на шест години. Накрая написал писмо на самия Христос с молба за неговото излекуване. Иисус чул молбата му и изпратил деятел Тадей, който вдигнал цар Абагар на крайници. Легендата споделя, че изцелението пристигнало точно със силата на божието слово, за това и създателят е избрал тъкмо това име за първата българска печатна книга, тъй като считал, че неговите слова ще донесат една вяра за излекуване на българския народ.
Какво съставлява самата книга и какво тъкмо написа в нея?
Книгата съставлява пет огромни листа с широчина 44 см и дължина от 34 см. Те съдържат няколко канонични и апокрифни молебствия, които създателят е пригодил за схващане даже от елементарните селяни. Освен тези текстове книгата включва и няколко молебствия за разнообразни мотиви – молитва за предотвратяване от черни вълшебства, молебствия, които скапват черни вълшебства, молебствия за обич и даже молебствия за изобилие, както и доста други.
На всеки лист текстът е напечатан в четири колони, които са заградени с рамка. Листата са номерирани, само че с букви, вместо числа. Освен текст в книгата има и няколко изображения-икони.
В началото на „ Абагар “ има изображение на короноването на Дева Мария, а след него е поместен текст, който възхвалява кръста. Освен това в книгата-молитвеник са изредени имената на голям брой светии.
Текстът на книгата има 16 фрагмента, с разнообразни заглавия, подбрани от създателя. Три от тях са, по този начин да се каже, съществени.
Те са свързани с „ Всемогъщия бог-творец “.
Различните източници споделят друго за това тъкмо какъв брой копия има непокътнати от тази книга – 15 до 17 бройки. Едно от тях се съхранява в библиотеката на Ватикана, друго в Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ в София, в ръкописния отдел.
Книгата „ Абагар ” приключва със следния откъс от Филип Станиславов: „ Както пчелата събира мед и восък от разнообразни и благоуханни цветя, така и Филип Станиславов, свещеник на Велика България, събра и подреди от разнообразни книги на светите отци своя събирателен Абагар и го подари на своя български народ да го носи при себе си вместо мощни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел ”.
Кой е Филип Станиславов?
Филип Саниславов е роден в дребното село Ореше, днешно Ореш, което се намира на към 8 километра от Свищов, напълно покрай река Дунав. По това време в селото е имало към 80 къщи и 400 поданици, така наречен павликяни. Няма доста информация за детството му, само че пък се допуска, че то не е било чак толкоз забавно.
Филип Станиславов е кандидатствал за свещеник в Рим, само че е имало много отрицателни мнения против него, като някои недоброжелатели го назовават с същинското му име, което се оказва, че е Филип Мехмедов. Въпреки това предпочели него за поста пред другите претенденти.
Няколко години по-късно се връща в родината си, като се оказва, че в интервала 1636–1640 година той не обитава единствено на едно място. Освен в Никопол, Филип Станиславов е бил в Разград, Русе, Каварна и Варна. След това имал пътувания в цялата страна съгласно някои документи.
Книгата „ Абагар “ Филип Станиславов отпечатва при едно от многото си пътувания до Рим. Той прави това със лични средства, както към този момент загатнах, през 1651 година допуска се, че книгата е отпечатана в печатницата на хърватски католици.
Т.нар. молитвениче на Станиславов било признато доста задушевно от неговите сънародници, а след време и от техните потомци. Тази книга е останала единственият литературен български монумент от цялата просветна активност на пропагандата през XVII век.
Книгата „ Абагар “ е формирана и написано най-много за потребностите на католическата агитация измежду българските павликяни и ориентирана против тъкмо избрани детайли от тяхната религиозна теория, пробвайки се да ги помири до някаква степен с католицизма.
Според някои източници се допуска, че книгата е била предопределена да се носи като талисман, във тип на свитък, който е навит към кръста или към лявата ръка.
За страдание малко хора през днешния ден знаят кой е Филип Станиславов и какво е направил той за българската словесност и култура, а това е един от българите, които би трябвало да помним с почитание, въпреки всичко на него изискуем написването на първата българска печатна книга, без значение какво съдържа тя и дали хората утвърждават и одобряват текста. Факт е, че го има още от 1651 г.
Високо на дунавския бряг, на един самотел рид над Никопол стои една надгробна плоча, която демонстрира къде е заровен Станиславов. На нея написа датата на гибелта му и се загатва, че е бил свещеник на град Никопол. Безспорно той е един от българите, които имат място в учебниците по история или даже по литература, тъй като въпреки всичко е написал първата българска печатна книга, само че уви той не е там. За него и за книгата може да научите от други източници, само че не и от учебно заведение. Когато се учат разнообразни книги не би трябвало ли най-малко за информация да се учи по кое време и от кой е написана първата печатна българска книга?
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ