Възходът и падението на „Моята борба“
Книгите имат специфична мощ. Ние четем, купуваме или заемаме, поддържаме публичните библиотеки и организираме акции, с цел да ги поддържаме отворени и функциониращи. Когато библиотеките са затворени и когато избрани книги са забранявани и заличавани по време на спор, знаем, че нещата в действителност са поели в доста неприятна посока. В основата на тези изводи стои догатката, рядко проверявано, че книгите непроменяемо са част от силите на положителното: цивилизационно въздействие, което би трябвало да се цени и съхранява.
Но какво да кажем, в случай че не са? Книгите не са единствено жертви на войната, те са и основни герои и посредством своя принос подкрепят научните открития, разузнаването и пропагандата. Те развиват и показват идеологиите, които настройват нациите една против друга, поддържат стандартите, които водят до жестокости и геноцид. Книгите в никакъв случай не са над конфликта. Понякога те отразяват човешките недостатъци и злите планове на тези, които провокират войните.
Тези парадокси можем да изследваме през призмата на един бестселър - „ Моята битка “ на Адолф Хитлер. Подобно на своя създател, при първото си издание през 1925 година тя изглеждала обречена на давност: първата част била продадена единствено в 1500 копия и, в случай че издателят не бил един от най-ревностните поддръжници на Хитлер, прословутата втора част, която съдържа огромна част от токсичните расови възгледи, в никакъв случай нямало да види бял свят (продадени били единствено 500 копия). Но колкото повече нацистите утвърждавали властта си, толкоз повече нараствали продажбите.
Когато през 1933 година триумфалният нов режим почнал да прочиства „ декадентската “ литература от немските публични библиотеки, нейно място заели „ Моята битка “ и други съществени книги като неразбираемия „ Мит за ХХ-ти век “ на Алфред Розенберг. Новите издания в разнообразни формати я създали налична за всички немски жители и скоро се трансформирала в нормален подарък за младоженци, които започвали да основават своите домове . От офицерите и учителите се очаквало да имат солидни знания за текста, които да разпространят измежду своите войски и възпитаници. До края на войната, с помощта на насилствените продажби на книгата на учебни заведения, публични библиотеки и внимателните покупки от популацията като цяло, в обращение в Германия били девет милиона копия.
Ако „ Моята битка “ участвала наложително във всяко германско домакинство, въпреки и не безусловно добре приветствана, то читателите другаде не били принудени да имат книгата. Това, че била по този начин необятно публикувана, основало забавна история. Английските и американските читатели за първи път имали достъп до „ Моята битка “ едвам през 1933 година, когато Хитлер бил обект на любознание на интернационалната сцена, и то единствено в съкратена версия. Това не се случило, с цел да я направи по-достъпна, а по-скоро, с цел да бъде редактиран текстът и да се изрежат по-провокативните елементи. Президентът Рузвелт се оплакал, че „ този превод е толкоз изчистен, че дава изцяло погрешна визия за това, което споделя Хитлер “. Въпреки това били продадени повече от 50 000 копия. Франция също имала две съперничещи си издания - едното толкоз обилно кратко, че провокирало у френската десница, обезсърчение от личното им държавно управление и основало розов мироглед за хитлеризма.
Едва през 1938-39 година, когато войната била неизбежна, читателите във Англия и Съединените щати към този момент можели да се срещнат с оригинала на „ Моята битка “ , в нов превод, разполагаем както в книжна форма, по този начин и на 18 седмични вноски (на цена от шест пенса всяка). Въпреки че наподобява намерила доста малко фенове, от издателска позиция книгата имала необикновен триумф. Издателят, Хътчинсън, препечатвал версията на книгата шест пъти сред 1939 и 1943 година От издателството подчертали, че възнагражденията, които нормално се изплащали на създателя, били излъчени отдела на Червения кръст, виновен за книжната работа за военнопленници.
Въпреки че английското държавно управление въвело по-строга цензура върху печатното слово от началото на войната, нямало опити да се попречи на достъпа до „ Моята битка “. Напротив, публичните библиотеки скоро почнали да купуват спомагателни копия, с цел да се оправят с търсенето. През декември 1939 година библиотечната работа на окръг Кент съобщила, че има 52 копия в обращение. Е, не напълно колкото 135-те копия на абсолютния бестселър „ Отнесени от вихъра “ , само че все пак, незабравим брой. Това приказва за безгрижното възприятие, което британците имали през този интервал (и толкоз дразнело техните американски съюзници) и третирали съперничещите идеологии повече като нещо забавно и любознание, в сравнение с като действителна опасност. Когато английската войска се настанила в казарми из британската провинция, „ Моята битка “ била целесъобразна покупка за всички лагерни библиотеки.
Идеята била, че колкото повече хора били изложени на словата на Хитлер, толкоз по-убедени ще бъдат в злините на нацистка Германия. Изглежда това в действителност сработило. Когато на Джоан Стрейндж, член на „ Лигата на мира “, било изпратено копие на книгата от неин немски другар - Сеп Щрасер, тя насилствено съзнала нуждата от война. Докато Сеп бил убеден, че това ще направи Джоан пламенна националсоциалистка, на нея ѝ трябвало да прочете единствено няколко страници от „ Моята битка “, с цел да разбере, че няма късмет да схване сходни възгледи. По същия метод някои английски военнопленници употребявали „ Моята битка “, с цел да прекарват безкрайните си часове в плен.
Сидни Литерланд, наследник на проектант, бил на път да получи своите квалификации за архитектура, когато бил извикан през февруари 1940 година Той бил хванат в Крит и локален в няколко лагера, в един от които всички пандизчии били снабдени с копия на „ Моята битка “ на британски. Не направи усещане:
„ Наистина с огромно твърдоглавие я прочетох от кора до кора, което ми даде визия за възхода на Третия райх и по-специално за антисемитизма на Хитлер и всички ужасни последствия от неговия режим... Като цяло вестниците не се пазеха, защото бяха високо ценени като тоалетна хартия и сходна ориста сполетя доста от копията на „ Моята битка “, в това число моето. “
В Германия с обръщането на войната отношението към текста на Хитлер също се трансформирало. До 1944 година издателската промишленост била в ужас. Централата й в Лайпциг значително била разрушена и множеството книжарници били затворени заради липса на личен състав и запаси. Докато съюзническите войски окупирали родината им, немските фамилии не бавили да се отърват от компрометиращите текстове и майсторството на фюрера не било пощадено. Млада жена, изпълнителен шеф на издателство, хваната в капан в Берлин в края на войната, записала, че нацистката литература към момента можела да бъде потребна в бомбардираните домове, в които са се укривали.
„ Студът не желае да си отиде. Седя прегърбена на табуретката пред нашата печка, която едвам гори подклаждана с всякаква нацистка литература. Ако приемем, че всички вършим едно и също нещо, а ние го вършим, „ Моята битка “ още веднъж ще бъде една рядка книга, колекционерски предмет. “
Така и се оказало. Дори на панаирите на книгата търговците дълго време не били склонни да демонстрират копия от текста на Хитлер. В Германия едвам през 2016 година „ Моята битка “ била оповестена още веднъж в скъпо и деликатно анотирано научно издание. Но първичният му триумф е доказателство за това, че книгите носят в себе си цялата трудност на човечеството.
Книгите могат да бъдат източник на ентусиазъм и обучение, да обезпечават комфорт и релакс. Във времена на спор обаче силата им да убеждават разкрива една тяхна друга страна. Книгите в действителност могат да се трансфорат в семена на идеологии и даже да станат боеприпасите на войната - толкоз отдадени на идеята, колкото и техните читатели.
По темата
Но какво да кажем, в случай че не са? Книгите не са единствено жертви на войната, те са и основни герои и посредством своя принос подкрепят научните открития, разузнаването и пропагандата. Те развиват и показват идеологиите, които настройват нациите една против друга, поддържат стандартите, които водят до жестокости и геноцид. Книгите в никакъв случай не са над конфликта. Понякога те отразяват човешките недостатъци и злите планове на тези, които провокират войните.
Тези парадокси можем да изследваме през призмата на един бестселър - „ Моята битка “ на Адолф Хитлер. Подобно на своя създател, при първото си издание през 1925 година тя изглеждала обречена на давност: първата част била продадена единствено в 1500 копия и, в случай че издателят не бил един от най-ревностните поддръжници на Хитлер, прословутата втора част, която съдържа огромна част от токсичните расови възгледи, в никакъв случай нямало да види бял свят (продадени били единствено 500 копия). Но колкото повече нацистите утвърждавали властта си, толкоз повече нараствали продажбите.
Когато през 1933 година триумфалният нов режим почнал да прочиства „ декадентската “ литература от немските публични библиотеки, нейно място заели „ Моята битка “ и други съществени книги като неразбираемия „ Мит за ХХ-ти век “ на Алфред Розенберг. Новите издания в разнообразни формати я създали налична за всички немски жители и скоро се трансформирала в нормален подарък за младоженци, които започвали да основават своите домове . От офицерите и учителите се очаквало да имат солидни знания за текста, които да разпространят измежду своите войски и възпитаници. До края на войната, с помощта на насилствените продажби на книгата на учебни заведения, публични библиотеки и внимателните покупки от популацията като цяло, в обращение в Германия били девет милиона копия.
Ако „ Моята битка “ участвала наложително във всяко германско домакинство, въпреки и не безусловно добре приветствана, то читателите другаде не били принудени да имат книгата. Това, че била по този начин необятно публикувана, основало забавна история. Английските и американските читатели за първи път имали достъп до „ Моята битка “ едвам през 1933 година, когато Хитлер бил обект на любознание на интернационалната сцена, и то единствено в съкратена версия. Това не се случило, с цел да я направи по-достъпна, а по-скоро, с цел да бъде редактиран текстът и да се изрежат по-провокативните елементи. Президентът Рузвелт се оплакал, че „ този превод е толкоз изчистен, че дава изцяло погрешна визия за това, което споделя Хитлер “. Въпреки това били продадени повече от 50 000 копия. Франция също имала две съперничещи си издания - едното толкоз обилно кратко, че провокирало у френската десница, обезсърчение от личното им държавно управление и основало розов мироглед за хитлеризма.
Едва през 1938-39 година, когато войната била неизбежна, читателите във Англия и Съединените щати към този момент можели да се срещнат с оригинала на „ Моята битка “ , в нов превод, разполагаем както в книжна форма, по този начин и на 18 седмични вноски (на цена от шест пенса всяка). Въпреки че наподобява намерила доста малко фенове, от издателска позиция книгата имала необикновен триумф. Издателят, Хътчинсън, препечатвал версията на книгата шест пъти сред 1939 и 1943 година От издателството подчертали, че възнагражденията, които нормално се изплащали на създателя, били излъчени отдела на Червения кръст, виновен за книжната работа за военнопленници.
Въпреки че английското държавно управление въвело по-строга цензура върху печатното слово от началото на войната, нямало опити да се попречи на достъпа до „ Моята битка “. Напротив, публичните библиотеки скоро почнали да купуват спомагателни копия, с цел да се оправят с търсенето. През декември 1939 година библиотечната работа на окръг Кент съобщила, че има 52 копия в обращение. Е, не напълно колкото 135-те копия на абсолютния бестселър „ Отнесени от вихъра “ , само че все пак, незабравим брой. Това приказва за безгрижното възприятие, което британците имали през този интервал (и толкоз дразнело техните американски съюзници) и третирали съперничещите идеологии повече като нещо забавно и любознание, в сравнение с като действителна опасност. Когато английската войска се настанила в казарми из британската провинция, „ Моята битка “ била целесъобразна покупка за всички лагерни библиотеки.
Идеята била, че колкото повече хора били изложени на словата на Хитлер, толкоз по-убедени ще бъдат в злините на нацистка Германия. Изглежда това в действителност сработило. Когато на Джоан Стрейндж, член на „ Лигата на мира “, било изпратено копие на книгата от неин немски другар - Сеп Щрасер, тя насилствено съзнала нуждата от война. Докато Сеп бил убеден, че това ще направи Джоан пламенна националсоциалистка, на нея ѝ трябвало да прочете единствено няколко страници от „ Моята битка “, с цел да разбере, че няма късмет да схване сходни възгледи. По същия метод някои английски военнопленници употребявали „ Моята битка “, с цел да прекарват безкрайните си часове в плен.
Сидни Литерланд, наследник на проектант, бил на път да получи своите квалификации за архитектура, когато бил извикан през февруари 1940 година Той бил хванат в Крит и локален в няколко лагера, в един от които всички пандизчии били снабдени с копия на „ Моята битка “ на британски. Не направи усещане:
„ Наистина с огромно твърдоглавие я прочетох от кора до кора, което ми даде визия за възхода на Третия райх и по-специално за антисемитизма на Хитлер и всички ужасни последствия от неговия режим... Като цяло вестниците не се пазеха, защото бяха високо ценени като тоалетна хартия и сходна ориста сполетя доста от копията на „ Моята битка “, в това число моето. “
В Германия с обръщането на войната отношението към текста на Хитлер също се трансформирало. До 1944 година издателската промишленост била в ужас. Централата й в Лайпциг значително била разрушена и множеството книжарници били затворени заради липса на личен състав и запаси. Докато съюзническите войски окупирали родината им, немските фамилии не бавили да се отърват от компрометиращите текстове и майсторството на фюрера не било пощадено. Млада жена, изпълнителен шеф на издателство, хваната в капан в Берлин в края на войната, записала, че нацистката литература към момента можела да бъде потребна в бомбардираните домове, в които са се укривали.
„ Студът не желае да си отиде. Седя прегърбена на табуретката пред нашата печка, която едвам гори подклаждана с всякаква нацистка литература. Ако приемем, че всички вършим едно и също нещо, а ние го вършим, „ Моята битка “ още веднъж ще бъде една рядка книга, колекционерски предмет. “
Така и се оказало. Дори на панаирите на книгата търговците дълго време не били склонни да демонстрират копия от текста на Хитлер. В Германия едвам през 2016 година „ Моята битка “ била оповестена още веднъж в скъпо и деликатно анотирано научно издание. Но първичният му триумф е доказателство за това, че книгите носят в себе си цялата трудност на човечеството.
Книгите могат да бъдат източник на ентусиазъм и обучение, да обезпечават комфорт и релакс. Във времена на спор обаче силата им да убеждават разкрива една тяхна друга страна. Книгите в действителност могат да се трансфорат в семена на идеологии и даже да станат боеприпасите на войната - толкоз отдадени на идеята, колкото и техните читатели.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ