Наследничка на Каблешков събра войнската слава в книга
Книгата „ За достойнството на пагона и в работа на Отечеството ” е четиво за всеки патриотичен българин. Автор като Райна Каблешкова, произлиза от два огромни възрожденски рода: Каблешковия от Копривщица, а по майчина линия – от този на даскал Никола Зозиков от с. Черноземен, Пловдивско, сподвижник на Левски, обесен от турците през 1877 на площад Джумаята в Пловдив поради бунтовната си активност.
Магистър по история със специализации по етнология, библиотекознание, музейно дело, член на Съюза на учените – клон Пловдив, на Съюза на самостоятелните български писатели, на Дружеството на пловдивските писатели; ръководител на съдружие „ Тодор Каблешков ” – София, почетен жител на Копривщица, притежател на званието „ Следовник на националните будители ” за 2017 година
Автор е на 25 книги, проучвания, сборници и пътеводители, свързани най-вече с Копривщица и с Априлското въстание.
Книгата „ ЗА ЧЕСТА НА ПАГОНА И В СЛУЖБА НА ОТЕЧЕСТВОТО ” е 26-ата й
творба, в която ни среща с малко прочут факт от живота на градчето.
Разорена след Априлското въстание и с население, останало на половина – под 5000 поданици, родолюбива Копривщица продължава да извършва своя дълг към Отечеството – да ражда синове, които да му служат самоотвержено, в това число и през днешния ден, давайки на България 17 войни-генерали: факт, с който малко страни по света могат да се похвалят.
Още Захари Стоянов възкликва в своите „ Записки по българските въстания ”:
„ Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда единствено ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са необятни тъкмо две педи, гдето знатните посетители се смятат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и прочие, и прочие – и такава сган от деятели и родолюбци. Необяснимо. ”
Книгата е в три раздела: „ Войните и копривщенци ”, „ Копривщенските генерали ”, приложения и лист на всички копривщенци, починали в петте войни за отбрана и обединяване на майка България.
„ Подобен текст, обвързван с Копривщица, се сервира за пръв път на вниманието на читателите...
Райна Каблешкова е историк. Военната тематика не е приоритет за дамите, напълно едва е застъпена, само че чест й прави, че се е захванала с сходно нещо, с сложна, значима проблематика, несвойствена за нея, само че показваща качествата й на професионален историк.
Обобщен е обликът на копривщенците в описаните войни, с оценъчен темперамент е влоът им в националната военна история...
Централно място заемат откритите от авторката 17 персони, получили висшия чин в българската армия „ военачалник ” и – по-високите му степени, разяснява о.з. полковник доктор Боньо Бонев,председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество учебни заведения, ШЗО, РВГ – Пловдив.
Магистър по история със специализации по етнология, библиотекознание, музейно дело, член на Съюза на учените – клон Пловдив, на Съюза на самостоятелните български писатели, на Дружеството на пловдивските писатели; ръководител на съдружие „ Тодор Каблешков ” – София, почетен жител на Копривщица, притежател на званието „ Следовник на националните будители ” за 2017 година
Автор е на 25 книги, проучвания, сборници и пътеводители, свързани най-вече с Копривщица и с Априлското въстание.
Книгата „ ЗА ЧЕСТА НА ПАГОНА И В СЛУЖБА НА ОТЕЧЕСТВОТО ” е 26-ата й
творба, в която ни среща с малко прочут факт от живота на градчето.
Разорена след Априлското въстание и с население, останало на половина – под 5000 поданици, родолюбива Копривщица продължава да извършва своя дълг към Отечеството – да ражда синове, които да му служат самоотвержено, в това число и през днешния ден, давайки на България 17 войни-генерали: факт, с който малко страни по света могат да се похвалят.
Още Захари Стоянов възкликва в своите „ Записки по българските въстания ”:
„ Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда единствено ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са необятни тъкмо две педи, гдето знатните посетители се смятат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и прочие, и прочие – и такава сган от деятели и родолюбци. Необяснимо. ”
Книгата е в три раздела: „ Войните и копривщенци ”, „ Копривщенските генерали ”, приложения и лист на всички копривщенци, починали в петте войни за отбрана и обединяване на майка България.
„ Подобен текст, обвързван с Копривщица, се сервира за пръв път на вниманието на читателите...
Райна Каблешкова е историк. Военната тематика не е приоритет за дамите, напълно едва е застъпена, само че чест й прави, че се е захванала с сходно нещо, с сложна, значима проблематика, несвойствена за нея, само че показваща качествата й на професионален историк.
Обобщен е обликът на копривщенците в описаните войни, с оценъчен темперамент е влоът им в националната военна история...
Централно място заемат откритите от авторката 17 персони, получили висшия чин в българската армия „ военачалник ” и – по-високите му степени, разяснява о.з. полковник доктор Боньо Бонев,председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество учебни заведения, ШЗО, РВГ – Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ