Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите
Книгата „ Васил Левски – оттатък митовете, легендите и заблудите “ (изд. Персей “) събира действителните обстоятелства за живота и активността на Апостола на свободата. Немалко от тях се оказват незнайни, а други се разгласяват за пръв път. Авторът - Иван Лалев, е историк, музеен експерт и шеф (от 1991 до 2013 г.) на Регионалния исторически музей в Ловеч.
От десетилетия той изследва проблемите на Българското възобновление, както и делото на Васил Левски.
Той е този, който пръв сложи въпросите, свързани с въздействието на масонството, аргументите за залавянето на Апостола и измяната на поп Кръстю.
В книгата си Лалев се отнася към личността на Левски с почит и почитание, като към най-ярката персона от епохата на Българското възобновление. Книгата е по-скоро дебат с поколенията историци, които си разрешиха да трансфорат загатна в исторически факт, подозренията – в доказателства, легендите – в опорни точки, като това размива контурите на Васил Левски като действителна историческа персона с значимо място и значение в българската история. В дирене на историческата истина и осланяйки се единствено на историческите свидетелства Иван Лалев дава отговор на такива значими въпроси като:
Кой е предателят на Левски? Защо е белязан като подобен ловешкият духовник Кръстю Никифоров, до момента в който тихомълком е омаловажена ролята на същинския изменник, Иван Лилов Фурнаджиев? Кои са действителните обстоятелства по отношение на построяването на революционните комитети?
Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са следствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Защо те не се стиковат с версията за измяната на поп Кръстю?
Резултат ли е Априлското въстание от активността на Левски или подготовката и провеждането му опонират на разбиранията на Апостола? Има ли масонството въздействие върху националноосвободителното ни придвижване? Какви са връзките сред Левски и революционната емиграция във Влашко, както и сред него и вътрешните дейци? Как организацията се срутва след няколко убийства и разкрития на турските управляващи? Как незабелязано Левски стана индулгенция, икона за филтриране на гузни съвести?
Не са останали настрана и въпросите, свързани с опитите да бъде канонизиран Апостола, с размонашването му, полемиката за гроба му и интернационалния отзив на правосъдния развой от края на 1872 и началото на 1873 година Тезата на създателя е, че главният историк – откривател на личността на делото на Апостола, проф. Унджиев, като и неговите почитатели, откакто е направил цяла поредност неверни заключения и изводи, генерира цялостна картина, много привлекателна, само че малко научна, за живота и делото на Апостола.
Книгата слага за следващ път въпроса за въздействието на масонството върху нашето националноосвободително придвижване. Внимателното прозрение в организационно-структурните документи на Великата ложа на Великия изток на Франция и главния документ на БРЦК - Нареда на служащите за освобождението на българския народ, разкрива някои общи положения. Книгата няма за цел да наблюдава хронологически живота и революционното дело на Апостола на българската независимост. Не си слага и задачата под каквато и да било форма да посегне върху построения облик на националния ни воин. Целта й е да бъде заменена методиката на научното дирене, да се опрем на обстоятелствата и документите, а споменът да добавя, да дообогатява главната информация. Публикувани са и някои документи за другата, скриваната страна на хипотетичното, само че недоказано изменничество на поп Кръстю Никифоров, за връзките сред Левски и революционната емиграция във Влашко, както и сред него и дейците навътре в страната.
Проследен е и пътят към сриването на организацията, белязан с няколко убийства и разкрития на турските управляващи. Любопитни незнайни обстоятелства и фотоси в книгата описват за подправените печати, благодарение на които Апостола се е сдобивал с документи, позволяващи му да обикаля свободно и вън от съмнение страната. „ Васил Левски – оттатък митовете, легендите и заблудите “ е книга, която исторически уплътнява облика на Апостола с незнайни обстоятелства, само че и с дължимото почитание към личността и делото му.
Откъс от книгата:
„ Неусетно Левски стана индулгенция, икона за филтриране на гузни съвести. На кого и пред кого! На тези, които ни поучават с маслинките в джобното му тефтерче, а в същото време крадат с милиони, или на тези, влачещи жалкото битие в страна с възобновени феодални порядки. Ако отидете в пандиза, най-малко половината от контингента там ще го издигне за свое знаме. Той е знаме и за най-малките, и за най-възрастните, за почтения и почтен човек, както и за нарушителя и мафиота. Какво по-голямо неуважение и оскърбление на националния ни воин! На всичкото от горната страна му лепнахме и един изменник, български Юда Искариотски, с цел да измием ръцете си от нечистоплътността в жанр Пилат Понтийски и мозъка от морални угризения. В интервала след 1878 година концепциите на Апостола за републиканска форма на държавно устройство са компрометирани и изрично опровергани, не от други, а от неговите сподвижници и съратници. Те се оказват духовно неподготвени и политически неспособни и не без въздействието и диктата на Великите сили, погребват и идеала на Левски за „ чиста и свята република ", за това, земите на Мизия, Тракия и Македония да станат „ храм на правата независимост ", където всички, без значение от своята етническа, верска и обществена принадлежност, ще живеят под знамето на „ единни и святи закони ". През близо четиригодишния интервал в Българско Апостола поставя големи старания в търсенето на способи и средства по какъв начин да бъде акумулирана, възпитана и вярно ориентирана скованата от вековното иго, парализирана и недоразвита обществена сила. За страдание и тук без основни триумфи. Тръгнал по пътя на практическата реализация на „ предначертанието " си, той се сблъсква и претърпява не едно отчаяние. Първото поражение на илюзиите му е обвързвано с неспособността или може би нежеланието на Панайот Хитов да схване концепциите му. После идва второто - груповият отпор на емиграцията в целостта си да го последва и работи в Българско, с цел да пристигна третото - от личния му народ, посочил се некадърен и неподобаващ "за правата независимост ". Много скоро вярата му в непоклатимите сили на народа, съгласно които „ не може противостои и най-силната буря " се сменя с съдбовната неизбежност, че „ по-непоклатима от всяка империя е робската душа ". Априлското въстание освен не е резултат от активността на Левски, а назад, подготовката и провеждането му опонират на разбиранията на Апостола. За него предварителната подготовка, обезпечаването на едно въстание с пари, оръжие и хора стоят в основата на апостолската му задача в Българско. За страдание, макар големите старания да разсъни задрямалата национална свяст, да изведе народа от зоната на робската пасивност, резултатът се оказва много непретенциозен. Нито Априлското въстание, нито Освобождението на България (1877-1878 г.), нито следосвобожденското устройство на страната, стават съгласно вижданията и разбиранията на Апостола. “
От десетилетия той изследва проблемите на Българското възобновление, както и делото на Васил Левски.
Той е този, който пръв сложи въпросите, свързани с въздействието на масонството, аргументите за залавянето на Апостола и измяната на поп Кръстю.
В книгата си Лалев се отнася към личността на Левски с почит и почитание, като към най-ярката персона от епохата на Българското възобновление. Книгата е по-скоро дебат с поколенията историци, които си разрешиха да трансфорат загатна в исторически факт, подозренията – в доказателства, легендите – в опорни точки, като това размива контурите на Васил Левски като действителна историческа персона с значимо място и значение в българската история. В дирене на историческата истина и осланяйки се единствено на историческите свидетелства Иван Лалев дава отговор на такива значими въпроси като:
Кой е предателят на Левски? Защо е белязан като подобен ловешкият духовник Кръстю Никифоров, до момента в който тихомълком е омаловажена ролята на същинския изменник, Иван Лилов Фурнаджиев? Кои са действителните обстоятелства по отношение на построяването на революционните комитети?
Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са следствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Защо те не се стиковат с версията за измяната на поп Кръстю?
Резултат ли е Априлското въстание от активността на Левски или подготовката и провеждането му опонират на разбиранията на Апостола? Има ли масонството въздействие върху националноосвободителното ни придвижване? Какви са връзките сред Левски и революционната емиграция във Влашко, както и сред него и вътрешните дейци? Как организацията се срутва след няколко убийства и разкрития на турските управляващи? Как незабелязано Левски стана индулгенция, икона за филтриране на гузни съвести?
Не са останали настрана и въпросите, свързани с опитите да бъде канонизиран Апостола, с размонашването му, полемиката за гроба му и интернационалния отзив на правосъдния развой от края на 1872 и началото на 1873 година Тезата на създателя е, че главният историк – откривател на личността на делото на Апостола, проф. Унджиев, като и неговите почитатели, откакто е направил цяла поредност неверни заключения и изводи, генерира цялостна картина, много привлекателна, само че малко научна, за живота и делото на Апостола.
Книгата слага за следващ път въпроса за въздействието на масонството върху нашето националноосвободително придвижване. Внимателното прозрение в организационно-структурните документи на Великата ложа на Великия изток на Франция и главния документ на БРЦК - Нареда на служащите за освобождението на българския народ, разкрива някои общи положения. Книгата няма за цел да наблюдава хронологически живота и революционното дело на Апостола на българската независимост. Не си слага и задачата под каквато и да било форма да посегне върху построения облик на националния ни воин. Целта й е да бъде заменена методиката на научното дирене, да се опрем на обстоятелствата и документите, а споменът да добавя, да дообогатява главната информация. Публикувани са и някои документи за другата, скриваната страна на хипотетичното, само че недоказано изменничество на поп Кръстю Никифоров, за връзките сред Левски и революционната емиграция във Влашко, както и сред него и дейците навътре в страната.
Проследен е и пътят към сриването на организацията, белязан с няколко убийства и разкрития на турските управляващи. Любопитни незнайни обстоятелства и фотоси в книгата описват за подправените печати, благодарение на които Апостола се е сдобивал с документи, позволяващи му да обикаля свободно и вън от съмнение страната. „ Васил Левски – оттатък митовете, легендите и заблудите “ е книга, която исторически уплътнява облика на Апостола с незнайни обстоятелства, само че и с дължимото почитание към личността и делото му.
Откъс от книгата:
„ Неусетно Левски стана индулгенция, икона за филтриране на гузни съвести. На кого и пред кого! На тези, които ни поучават с маслинките в джобното му тефтерче, а в същото време крадат с милиони, или на тези, влачещи жалкото битие в страна с възобновени феодални порядки. Ако отидете в пандиза, най-малко половината от контингента там ще го издигне за свое знаме. Той е знаме и за най-малките, и за най-възрастните, за почтения и почтен човек, както и за нарушителя и мафиота. Какво по-голямо неуважение и оскърбление на националния ни воин! На всичкото от горната страна му лепнахме и един изменник, български Юда Искариотски, с цел да измием ръцете си от нечистоплътността в жанр Пилат Понтийски и мозъка от морални угризения. В интервала след 1878 година концепциите на Апостола за републиканска форма на държавно устройство са компрометирани и изрично опровергани, не от други, а от неговите сподвижници и съратници. Те се оказват духовно неподготвени и политически неспособни и не без въздействието и диктата на Великите сили, погребват и идеала на Левски за „ чиста и свята република ", за това, земите на Мизия, Тракия и Македония да станат „ храм на правата независимост ", където всички, без значение от своята етническа, верска и обществена принадлежност, ще живеят под знамето на „ единни и святи закони ". През близо четиригодишния интервал в Българско Апостола поставя големи старания в търсенето на способи и средства по какъв начин да бъде акумулирана, възпитана и вярно ориентирана скованата от вековното иго, парализирана и недоразвита обществена сила. За страдание и тук без основни триумфи. Тръгнал по пътя на практическата реализация на „ предначертанието " си, той се сблъсква и претърпява не едно отчаяние. Първото поражение на илюзиите му е обвързвано с неспособността или може би нежеланието на Панайот Хитов да схване концепциите му. После идва второто - груповият отпор на емиграцията в целостта си да го последва и работи в Българско, с цел да пристигна третото - от личния му народ, посочил се некадърен и неподобаващ "за правата независимост ". Много скоро вярата му в непоклатимите сили на народа, съгласно които „ не може противостои и най-силната буря " се сменя с съдбовната неизбежност, че „ по-непоклатима от всяка империя е робската душа ". Априлското въстание освен не е резултат от активността на Левски, а назад, подготовката и провеждането му опонират на разбиранията на Апостола. За него предварителната подготовка, обезпечаването на едно въстание с пари, оръжие и хора стоят в основата на апостолската му задача в Българско. За страдание, макар големите старания да разсъни задрямалата национална свяст, да изведе народа от зоната на робската пасивност, резултатът се оказва много непретенциозен. Нито Априлското въстание, нито Освобождението на България (1877-1878 г.), нито следосвобожденското устройство на страната, стават съгласно вижданията и разбиранията на Апостола. “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ