Книгата на мъртвите – Библията на Древен Египет
„ Книгата на мъртвите ” е най-старата оживяла илюстрирана книга. Тя не е книга за гибелта, а книга за живота, който е победил гибелта. Освен това наличието й е противоположно по смисъл на нейното заглавие. „ Книгата на мъртвите ” е знак на Древен Египет, както са пирамидите, сфинкса, мумиите и гробниците на фараоните.
От антични времена цялостен Древен Египет наподобява на европейците като страна на гибелта, тъй като повече от 90 % от паметниците там са открити в гробници или са свързани със гибелта.
Между другото, египтяните обичали да се майтапят. Хуморът им към момента е едва изучен, макар достатъчното папируси, тъй като изисква от експертите по-задълбочено изследване.
В по-късното издание на „ Книгата на мъртвите ” – в така наречен Саиска редакция, могат да се видят голям брой хумористични текстове и рисунки. Също по този начин от необикновен интерес е митологичната история „ Съдебните разногласия на Хорус със Сет “, в която главните египетски богове се осмиват без боязън. В тази история Сет е показан като малоумен мускулест мъж, който убива Озирис, до момента в който непрестанно наскърбява най-важния господ, Амон-Ра, намеквайки за неговата некадърност и несъразмерна тежест.
Можем да кажем, че заглавието на „ Книгата на мъртвите ”, което е мощно обвързвано с погребалните текстове, е условно. Оригиналното заглавие на това произведение звучи като „ Слово на деня “. Това е главната същина на текста. Тя оказва помощ на умрелия да премине всички рискови места в подземния свят, да мине през съда и благодарение на господ Ра да се върне още веднъж на Земята, възкръснал.
„ Книгата на мъртвите ” имала огромно значение в живота на египтяните, макар че не се явява траурен обред, молитвеник или алманах с легенди. Трудно е тя да се съпостави с нещо. В нея няма нищо, което да е сходно с религиозната литература на християнството, будизма и исляма. „ Книгата на мъртвите ” е квинтесенцията на религиозни и метафизичен хрумвания на културата от хилядолетната история на цивилизацията, която е изиграла решаваща роля в международната просвета и в никакъв случай не е изгубила тесните връзки с праисторическото си минало.
Египтяните назовавали своята книжовност „ мед нечер “ – „ божествена тирада “. А изобретяването на тяхната книжовност приписвали на бога на мъдростта и знанието Тот. Следователно, божественият генезис на „ Книгата на мъртвите ” е явен. Тази книга се съпътства с една загадка, която е разказана в Глава 144: „ Направи книгата по този начин, че човешкото око да не може да я види – тя уголемява стъпките в небето, на земята, в задгробния живот. Тя е по-полезна за церемониите оттук насетне и вечно. “ Тези думи отразяват отношението на античните египтяни към тази книга.
А тези, които назовават „ Книгата на мъртвите “ Библията на Древен Египет, в действителност не бъркат.
