Йорданка Фандъкова: Разкриването на културно-историческото наследство на София е важна наша политика
Кметът на София Йорданка Фандъкова посети археологическите изследвания на вила от Късната древност в землището на софийското село Мировяне, оповестиха от пресцентъра на Столична община. На място кметът прегледа направените археологически изследвания, беседва с археолога доктор Иво Чолаков от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. На терена на разкритите жилищни и икономически постройки са открити разнородни археологически материали като керамични съдове, принадлежности, керамични лампи и железни принадлежности, както и каменен хаван и други
" Проучването на хилядолетната история на София и разкриването на културно-историческото завещание на града е значима наша политика, която продължаваме " – сподели кметът Фандъкова.
Проучването се реализират с поддръжката на Програма „ Култура “ на Столична община и през този археологически сезон. Ръководи се от теоретичен екип на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките, с началник гл. ас. доктор Иво Чолаков и заместител теоретичен началник гл. ас. доктор Милена Райчева. В работата са взели участие и студенти от компетентност „ Археология “ от СУ „ Св. Климент Охридски “.
Късноантичната вила край с. Мировяне е зародила след 378 година сл. Христа, близо век след одобряването на Сердика като един от значимите имперски центрове на Балканите. След 395 година, при евентуална вражеска офанзива, комплексът е опожарен. След 408 година част от стопанството е оградено с солидна стена. След 457 година постройките претърпяват провали и обитаването на комплекса завършва. Вилата съставлява индустриален център и източник на първични материали и земеделска продукция за Античната Сердика и околните селища.
" През този сезон реставраторите са направили консервационно-реставрационни действия на част от разкритите досега археологически структури. Наред с това, продължиха и археологическите изследвания за доизясняване на архитектурния проект и хронологията на вилата " – заяви ръководителят на екипа.
Проведени са и открити уроци и „ Дни на отворените порти “ за възпитаници от три столични учебни заведения. Те са посетили археологическите изследвания на място, където са обособени разнообразни постове за посещаване – „ Архитектура “; „ Находки “; „ Керамика и скотски кости “; „ Металдетектор “; „ Документация “ и „ Археологическа процедура “. Там децата са осведомени с полевата работа на археолозите като измерването на дистанции и дълбочина; обработка на находки; работа с металдетектор и разнообразни принадлежности.
На територията на Късноантичния комплекс са извършени просветителни игри, а за работа в клас са раздадени викторини с награди.
Предстои Столична община да внесе искане до Министерство на културата за установяване статута на обекта, неговите граници и режими за запазване.
С поддръжката на Столичната стратегия „ Култура “ са извършени археологически изследвания на над 10 археологически обекта като Западната врата на Сердика, Триъгълната кула на крепостната стена, постройка под пл. “Света Неделя “, археология на метростанция „ Сердика “, неолитното населено място „ Слатина “, Буховски манастир „ Св. Мария Магдалина “, крепостта „ Урвич “.
" Проучването на хилядолетната история на София и разкриването на културно-историческото завещание на града е значима наша политика, която продължаваме " – сподели кметът Фандъкова.
Проучването се реализират с поддръжката на Програма „ Култура “ на Столична община и през този археологически сезон. Ръководи се от теоретичен екип на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките, с началник гл. ас. доктор Иво Чолаков и заместител теоретичен началник гл. ас. доктор Милена Райчева. В работата са взели участие и студенти от компетентност „ Археология “ от СУ „ Св. Климент Охридски “.
Късноантичната вила край с. Мировяне е зародила след 378 година сл. Христа, близо век след одобряването на Сердика като един от значимите имперски центрове на Балканите. След 395 година, при евентуална вражеска офанзива, комплексът е опожарен. След 408 година част от стопанството е оградено с солидна стена. След 457 година постройките претърпяват провали и обитаването на комплекса завършва. Вилата съставлява индустриален център и източник на първични материали и земеделска продукция за Античната Сердика и околните селища.
" През този сезон реставраторите са направили консервационно-реставрационни действия на част от разкритите досега археологически структури. Наред с това, продължиха и археологическите изследвания за доизясняване на архитектурния проект и хронологията на вилата " – заяви ръководителят на екипа.
Проведени са и открити уроци и „ Дни на отворените порти “ за възпитаници от три столични учебни заведения. Те са посетили археологическите изследвания на място, където са обособени разнообразни постове за посещаване – „ Архитектура “; „ Находки “; „ Керамика и скотски кости “; „ Металдетектор “; „ Документация “ и „ Археологическа процедура “. Там децата са осведомени с полевата работа на археолозите като измерването на дистанции и дълбочина; обработка на находки; работа с металдетектор и разнообразни принадлежности.
На територията на Късноантичния комплекс са извършени просветителни игри, а за работа в клас са раздадени викторини с награди.
Предстои Столична община да внесе искане до Министерство на културата за установяване статута на обекта, неговите граници и режими за запазване.
С поддръжката на Столичната стратегия „ Култура “ са извършени археологически изследвания на над 10 археологически обекта като Западната врата на Сердика, Триъгълната кула на крепостната стена, постройка под пл. “Света Неделя “, археология на метростанция „ Сердика “, неолитното населено място „ Слатина “, Буховски манастир „ Св. Мария Магдалина “, крепостта „ Урвич “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ