"Уличните събирачи" спестяват на данъкоплатците в София около 16 млн.лв. годишно
Клошарите в София наброяват към 4-5 хиляди души, които с работата си на улицата съумяват да съберат за година от 80 до 100 хиляди тона материал, кадърен за преработване. Тези количества рециклируем боклук икономисват на данъкоплатците в столицата към 16 млн.лв. годишно, тъй като не отиват за депониране като общ битов боклук, върху който се начислява такса " боклук ".
Това сочат изчисленията на съдружие " За Земята ", основани на формалните данни за отпадъците на Столична община за 2014 година, както и на информацията от пунктовете за вторични първични материали. Данните, както и резултатите от теренно социологическо изследване от 2017 година бяха огласени по време на полемика за ръководството на отпадъците тази седмица.
По време на събитието уредниците оставиха алегорично един празен стол за изчезналия представител на този " неофициален бранш ", който по думите им не взе участие във вземането на решения за нещо, от което зависи прехраната му. Според сдружението това, че клошарите са неприятни хора, които единствено разпиляват отпадък и вършат нечистотия е мит, който би трябвало да бъде развенчан.
Изнесените от " За Земята " данни и заключения обаче провокираха остри реакции в залата, най-много от представителите на оползотворяващите компании и на Министерство на екологията. Изпълнителният шеф на Екопак съобщи, че съгласно него се манипулират числа, разяснява работата на клошарите като противозаконна активност и напусна залата.
© "За Земята "
Неформалният бранш събира 50% от материала за преработване
В София, където живеят над 1, 5 млн. души, които се виновни за към 600 хил.тона боклуци годишно. 200 хиляди т. от тях отиват за преработване като половината от това количество (близо 100 хил.т.) се рециклира с помощта на неофициалния бранш на събирачите от кофите по улиците.
Неформалният бранш събира разделно най-малко 41% и оптимално 57% от количествата разделно събирани боклуци.
На въпроса кой рециклира в столицата, графиката демонстрира, че 50% идва от на така наречен неформалнен бранш, 33% на компании, семейства и търговци, които предават на пунктове, 10% са от цветни контейнери, а 8% – биоотпадъци от огромни търговски компании.
" Голяма дял от това, което семействата са длъжни да вършат, само че не го вършат, тъй като нямат финансови тласъци, го правят едни " невидими " хора по улиците гратис. След това ги връщат ги в пунктовете за вторични първични материали против възнаграждение, " сподели пред " Дневник " Евгения Ташева, специалист " Нулеви боклуци " от сдружението.
Клошари: специалност vs проблем
Според " За Земята " е редно тези хора да имат форма на посланичество, с цел да вземат участие в полемиката и вземането на решения по въпросите, които ги засягат. " Трябва занапред да намерим метод да ги намерим, да ги поканим и да ги включим в тази полемика. Много е надменно да се вземат решение ориси без самите хора да вземат участие, " изясни Ташева.
Като метод за включването им от " За Земята " оферират първо този бранш да бъде изследван посредством изявленията и броене. Нормативната рамка би трябвало да спре да изключва тези хора, да вземе поради съществуването им. От сдружението оферират работата им да се припознае като публична специалност " събирач на рециклирани боклуци ".
Те позволяват благоприятни условия за структурното им консолидиране и съдействие с компаниите по оползотворяване на опаковки. Последните обаче към този момент по-скоро одобряват клошарите като главен проблем в системата за разделно събиране от семействата и постоянно се оплакват от случаи, в които " събирачите " разпиляват и взимат разграничените боклуци от техните цветни контейнери.
" Организациите по оползотворяване на опаковки настояват, че те крадат от тях материали, само че цветните контейнери са в пъти по-малко от сивите общи контейнери. Така че до каква степен крадат от тях и до каква степен оказват помощ на локалните данъкоплатци е въпрос на сметка, " дават отговор от " За Земята ". Евгения Ташева признава, че съществуват и проведени събирачи, само че основна част от тези хора са пенсионери и безработни в доста тежка обстановка.
Няма и декларирана политическа воля да се включат тези хора по някакъв метод в офиациалната системата за събиране на отпадъците.
Събирачът на боклук: запознаване
Според теренно социологическо изследване, показано от Боян Захариев от " Отворено общество " събирачите от кофите са най-вече възрасти хора – всекидневно над 57 година
Около 2/3 от тях работят седем дни в седмицата без отмора. Става дума за тежък физически труд, вървене най-вече пешком с огромен товар, от време на време благодарение на пригодена количка. Тези хора печелят приблизително по 10 лева дневно или към 300 лева на месец.
Тодор Бургуджиев от " Екопак ", който взе присъединяване във форума, разяснява изнесените данни като " манипулирани числа ". Той акцентира, че в доста европейски страни сходни дейности са инкриминирани. Ние като оползотворяващи организации не можем да заместим общественото министерство, опитваме се да си вършим нашата работа, " сподели той и напусна залата.
В отговор Ивайло Хлебаров от " За Земята " изясни, че се пробват да показват действителен проблем, който не е редно да остава незабележим, а да се търси решение.
Депозитната система като опция за решение
Анна Пеева подсети, че положително решение в тази обстановка е депозитна система с машини за връщане на пластмаса и кенчета в магазините. Така хората могат да връщат бутилките си против възнаграждение и това е добра опция за средства за най-бедните. Преди две години обаче опитът за въвеждането на тази система в България от страна на Министерство на околната среда и водите срещна мощен отпор от бизнеса, занимаващ се с опаковки.
" Нашето министерство основава политики на околната среда, а не обществени, " сподели Камелия Костова от Министерство на околната среда и водите. Тя оправда решението за изместване на пунктовете за вторични първични материали в крайните райони на града с голям брой тъжби против шума и миризмите от тези места. Според нея събирайки материал за преработване от сивите контейнери, клошарите доставяли нечист и неспособен материал.
" Не целим да официализираме или легализираме казуса, а да покажем, че той съществува, да го проучим и да помислим какво да вършим с него, " приключи Ивайло Хлебаров.
Това сочат изчисленията на съдружие " За Земята ", основани на формалните данни за отпадъците на Столична община за 2014 година, както и на информацията от пунктовете за вторични първични материали. Данните, както и резултатите от теренно социологическо изследване от 2017 година бяха огласени по време на полемика за ръководството на отпадъците тази седмица.
По време на събитието уредниците оставиха алегорично един празен стол за изчезналия представител на този " неофициален бранш ", който по думите им не взе участие във вземането на решения за нещо, от което зависи прехраната му. Според сдружението това, че клошарите са неприятни хора, които единствено разпиляват отпадък и вършат нечистотия е мит, който би трябвало да бъде развенчан.
Изнесените от " За Земята " данни и заключения обаче провокираха остри реакции в залата, най-много от представителите на оползотворяващите компании и на Министерство на екологията. Изпълнителният шеф на Екопак съобщи, че съгласно него се манипулират числа, разяснява работата на клошарите като противозаконна активност и напусна залата.
© "За Земята "
Неформалният бранш събира 50% от материала за преработване
В София, където живеят над 1, 5 млн. души, които се виновни за към 600 хил.тона боклуци годишно. 200 хиляди т. от тях отиват за преработване като половината от това количество (близо 100 хил.т.) се рециклира с помощта на неофициалния бранш на събирачите от кофите по улиците.
Неформалният бранш събира разделно най-малко 41% и оптимално 57% от количествата разделно събирани боклуци.
На въпроса кой рециклира в столицата, графиката демонстрира, че 50% идва от на така наречен неформалнен бранш, 33% на компании, семейства и търговци, които предават на пунктове, 10% са от цветни контейнери, а 8% – биоотпадъци от огромни търговски компании.
" Голяма дял от това, което семействата са длъжни да вършат, само че не го вършат, тъй като нямат финансови тласъци, го правят едни " невидими " хора по улиците гратис. След това ги връщат ги в пунктовете за вторични първични материали против възнаграждение, " сподели пред " Дневник " Евгения Ташева, специалист " Нулеви боклуци " от сдружението.
Клошари: специалност vs проблем
Според " За Земята " е редно тези хора да имат форма на посланичество, с цел да вземат участие в полемиката и вземането на решения по въпросите, които ги засягат. " Трябва занапред да намерим метод да ги намерим, да ги поканим и да ги включим в тази полемика. Много е надменно да се вземат решение ориси без самите хора да вземат участие, " изясни Ташева.
Като метод за включването им от " За Земята " оферират първо този бранш да бъде изследван посредством изявленията и броене. Нормативната рамка би трябвало да спре да изключва тези хора, да вземе поради съществуването им. От сдружението оферират работата им да се припознае като публична специалност " събирач на рециклирани боклуци ".
Те позволяват благоприятни условия за структурното им консолидиране и съдействие с компаниите по оползотворяване на опаковки. Последните обаче към този момент по-скоро одобряват клошарите като главен проблем в системата за разделно събиране от семействата и постоянно се оплакват от случаи, в които " събирачите " разпиляват и взимат разграничените боклуци от техните цветни контейнери.
" Организациите по оползотворяване на опаковки настояват, че те крадат от тях материали, само че цветните контейнери са в пъти по-малко от сивите общи контейнери. Така че до каква степен крадат от тях и до каква степен оказват помощ на локалните данъкоплатци е въпрос на сметка, " дават отговор от " За Земята ". Евгения Ташева признава, че съществуват и проведени събирачи, само че основна част от тези хора са пенсионери и безработни в доста тежка обстановка.
Няма и декларирана политическа воля да се включат тези хора по някакъв метод в офиациалната системата за събиране на отпадъците.
Събирачът на боклук: запознаване
Според теренно социологическо изследване, показано от Боян Захариев от " Отворено общество " събирачите от кофите са най-вече възрасти хора – всекидневно над 57 година
Около 2/3 от тях работят седем дни в седмицата без отмора. Става дума за тежък физически труд, вървене най-вече пешком с огромен товар, от време на време благодарение на пригодена количка. Тези хора печелят приблизително по 10 лева дневно или към 300 лева на месец.
Тодор Бургуджиев от " Екопак ", който взе присъединяване във форума, разяснява изнесените данни като " манипулирани числа ". Той акцентира, че в доста европейски страни сходни дейности са инкриминирани. Ние като оползотворяващи организации не можем да заместим общественото министерство, опитваме се да си вършим нашата работа, " сподели той и напусна залата.
В отговор Ивайло Хлебаров от " За Земята " изясни, че се пробват да показват действителен проблем, който не е редно да остава незабележим, а да се търси решение.
Депозитната система като опция за решение
Анна Пеева подсети, че положително решение в тази обстановка е депозитна система с машини за връщане на пластмаса и кенчета в магазините. Така хората могат да връщат бутилките си против възнаграждение и това е добра опция за средства за най-бедните. Преди две години обаче опитът за въвеждането на тази система в България от страна на Министерство на околната среда и водите срещна мощен отпор от бизнеса, занимаващ се с опаковки.
" Нашето министерство основава политики на околната среда, а не обществени, " сподели Камелия Костова от Министерство на околната среда и водите. Тя оправда решението за изместване на пунктовете за вторични първични материали в крайните райони на града с голям брой тъжби против шума и миризмите от тези места. Според нея събирайки материал за преработване от сивите контейнери, клошарите доставяли нечист и неспособен материал.
" Не целим да официализираме или легализираме казуса, а да покажем, че той съществува, да го проучим и да помислим какво да вършим с него, " приключи Ивайло Хлебаров.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ