Дяволското гърло влезе в световния топ 100 на най-мистичните места
Класация на National Geographic, озаглавена " 100 най-мистични места в света ", слага българската пещера " Дяволското гърло " на 42 позиция. Причината е към момента неразкритата до дъно мистерия за какво всеки предмет, който попадне в пещерната река, се изгубва вечно. Този феномен към момента буди неразбиране, въпреки да има догатки.
Удивителната българска пещера се намира в Западните Родопи, на 2,2 км от с. Триград, в живописния пролом на р. Триградска (Триградското ждрело), и на 24,5 км от град Девин, написа dir.bg.
-->
" Дяволското гърло " е пропастна пещера. Формира се при пропадането на земните пластове и действието на водата. Вследствие на тези процеси, се образува огромна куха зала, носеща имената Бучащата или Ревящата, поради оглушителнrs шум на падащата през нея река. Всъщност със своите 42 м това е и най-високият под земята водопад на Балканите.
Входът на пещерата съставлява изкуствена изложба с дължина 150 м, която води към основата на водното течение в Голямата зала. Галерията е дълга 110 м, необятна е 40 м, а височината ѝ доближава 35 м. Пешеходната пътека " приключва " с 301 съвсем отвесни стъпала, които се издигат около водопада до изхода на повърхността.
През 1962 година алпинистите Радостин Чомаков, Николай Корчев и Елена Пъдарева вършат първия опит за влизане в пещерата. Те доближават сполучливо Голямата зала, след което пробват да продължат надолу по пътя на реката. Но неналичието на задоволително положително съоръжение и непознаването на пещерата ги принуждава да спрат със своето проучване дотук.
Шест години по-късно нивото на р. Триградска се повишава доста и тя завлича всичко по пътя си (дървета, камъни, растителност) в гърлото на пещерата. Нищо от това в никакъв случай не излиза на изхода на реката, който се намира едвам на към 250 м разстояние от входа.
Феноменът се прочува бързо. Две години по-късно, през 1970 година, двама млади леководолази от Варна - Сиана на 21 година и Евстатий на 29 година, решават да проучат какво се случва с предметите, попадащи в пещерната река. Двамата влизат против течението на реката превързани с въжета, само че не се завръщат. Организирана е избавителна задача, при която, за жалост, са открити телата им. Паметна плоча на Сиана и Евстатий, единствените жертви на " Дяволското гърло ", е сложена наоколо, до асфалтовия път, напомнят от списание National Geographic България.
През идващото десетилетие се вършат редица нови опити и опити, чиято цел е да бъде разкрита загадката на родопската пещера, само че нито един от тях не дава резултат.
Група гръцки спелеолози вършат съмнение, че тайнствената река в последна сметка излиза в Гърция. Според тях дървеният материал, отмъкнат от прииждането през 1968 година, излиза в гръцка пещера. Що се отнася до реката, излизаща от другата страна на " Дяволското гърло ", съгласно гръцкия екип е друга подземна река.
Но тогава български спелеолози организират забавен опит. Те пускат багра в реката, с цел да ревизират дали ще излезе от другата страна или не. При разстояние от 250 м и при съответните дебит и скорост на течението, откривателите пресмятат, че след пет до осем минути оцветената вода би трябвало да се покаже. Това обаче не се случва. Не и за предстоящото време. Когато боята фактически излиза в другия завършек на тези 250 м разстояние, миналото време е два часа. Спелеолозите вършат нови калкулации, които демонстрират, че водата се губи в продължение на 25 км. Къде - никой не може да откри.
Разбира се, вършат се разнообразни съмнение, които обаче остават недоказани. Според едно от тях, под главната зала на пещерата има друга, по-голяма изложба, която по някакъв метод задържа водата. Възможно е да работи като сифон, който непрестанно върти водата, само че това си остава единствено хипотеза.
В " Дяволското гърло " и няма скални образования (сталактити, сталагмити, сталактони) по две аргументи. Първата от тях е, че пещерата е на 175 хиляди години. В геоложки смисъл това значи, че тя се намира в първия стадий от своето развиване.
Втората причина е голямата, 195-метрова канара, над галерията. Скалните формирания в пещерите се образуват при химични реакции с отсрочване на калциев карбонат от водни капки. За просмукването на всяка капка през солидния камък над " Дяволското гърло " обаче са нужни сред 100 и 120 хиляди години.
С пещерата се свързват разнообразни митове. Най-популярната от тях е, че точно през " гърлото на дявола " Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, с цел да търси своята обичана Евридика. Днес в пещерата има дребен шадраван с фигурите на Орфей и Евридика, който посетителите трансформират в олтар на своите стремежи.
Удивителната българска пещера се намира в Западните Родопи, на 2,2 км от с. Триград, в живописния пролом на р. Триградска (Триградското ждрело), и на 24,5 км от град Девин, написа dir.bg.
-->
" Дяволското гърло " е пропастна пещера. Формира се при пропадането на земните пластове и действието на водата. Вследствие на тези процеси, се образува огромна куха зала, носеща имената Бучащата или Ревящата, поради оглушителнrs шум на падащата през нея река. Всъщност със своите 42 м това е и най-високият под земята водопад на Балканите.
Входът на пещерата съставлява изкуствена изложба с дължина 150 м, която води към основата на водното течение в Голямата зала. Галерията е дълга 110 м, необятна е 40 м, а височината ѝ доближава 35 м. Пешеходната пътека " приключва " с 301 съвсем отвесни стъпала, които се издигат около водопада до изхода на повърхността.
През 1962 година алпинистите Радостин Чомаков, Николай Корчев и Елена Пъдарева вършат първия опит за влизане в пещерата. Те доближават сполучливо Голямата зала, след което пробват да продължат надолу по пътя на реката. Но неналичието на задоволително положително съоръжение и непознаването на пещерата ги принуждава да спрат със своето проучване дотук.
Шест години по-късно нивото на р. Триградска се повишава доста и тя завлича всичко по пътя си (дървета, камъни, растителност) в гърлото на пещерата. Нищо от това в никакъв случай не излиза на изхода на реката, който се намира едвам на към 250 м разстояние от входа.
Феноменът се прочува бързо. Две години по-късно, през 1970 година, двама млади леководолази от Варна - Сиана на 21 година и Евстатий на 29 година, решават да проучат какво се случва с предметите, попадащи в пещерната река. Двамата влизат против течението на реката превързани с въжета, само че не се завръщат. Организирана е избавителна задача, при която, за жалост, са открити телата им. Паметна плоча на Сиана и Евстатий, единствените жертви на " Дяволското гърло ", е сложена наоколо, до асфалтовия път, напомнят от списание National Geographic България.
През идващото десетилетие се вършат редица нови опити и опити, чиято цел е да бъде разкрита загадката на родопската пещера, само че нито един от тях не дава резултат.
Група гръцки спелеолози вършат съмнение, че тайнствената река в последна сметка излиза в Гърция. Според тях дървеният материал, отмъкнат от прииждането през 1968 година, излиза в гръцка пещера. Що се отнася до реката, излизаща от другата страна на " Дяволското гърло ", съгласно гръцкия екип е друга подземна река.
Но тогава български спелеолози организират забавен опит. Те пускат багра в реката, с цел да ревизират дали ще излезе от другата страна или не. При разстояние от 250 м и при съответните дебит и скорост на течението, откривателите пресмятат, че след пет до осем минути оцветената вода би трябвало да се покаже. Това обаче не се случва. Не и за предстоящото време. Когато боята фактически излиза в другия завършек на тези 250 м разстояние, миналото време е два часа. Спелеолозите вършат нови калкулации, които демонстрират, че водата се губи в продължение на 25 км. Къде - никой не може да откри.
Разбира се, вършат се разнообразни съмнение, които обаче остават недоказани. Според едно от тях, под главната зала на пещерата има друга, по-голяма изложба, която по някакъв метод задържа водата. Възможно е да работи като сифон, който непрестанно върти водата, само че това си остава единствено хипотеза.
В " Дяволското гърло " и няма скални образования (сталактити, сталагмити, сталактони) по две аргументи. Първата от тях е, че пещерата е на 175 хиляди години. В геоложки смисъл това значи, че тя се намира в първия стадий от своето развиване.
Втората причина е голямата, 195-метрова канара, над галерията. Скалните формирания в пещерите се образуват при химични реакции с отсрочване на калциев карбонат от водни капки. За просмукването на всяка капка през солидния камък над " Дяволското гърло " обаче са нужни сред 100 и 120 хиляди години.
С пещерата се свързват разнообразни митове. Най-популярната от тях е, че точно през " гърлото на дявола " Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, с цел да търси своята обичана Евридика. Днес в пещерата има дребен шадраван с фигурите на Орфей и Евридика, който посетителите трансформират в олтар на своите стремежи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ