Класациите за свободата на словото са от най-спорните, но претендират

Класациите за свободата на словото са от най-спорните, само че претендират да са много авторитетни и нормално се одобряват като достоверни. Ето – България е още веднъж на 111-о място и стартира писък до небето – цензура, напън, корпоративни ползи. По какви критерии и по какъв начин тъкмо става подреждането на страните по света въобще не е ясно. Дали рационален човек може да повярва, че свободата на словото у нас е равно на това в Непал и Гвинея, които са ни съседи в класацията. Тава са нелепости.

Една медия у нас и по света е толкоз свободна, колкото желае да бъде. Ясно е, че сантименталното време в публицистиката е завършило и тя е в корпоративни ръце. Достатъчно е да забележим кои са притежателите на огромните медии у нас. И това ли е огромната неволя? Едва ли. Ако сме на 111-о място, значи, че желаеме да бъдем там.

Ако работиш в медия, която е благосъстоятелност на " Винпром Пещера “, да вземем за пример, би трябвало да мислиш, както мислят във винпрома. Ако не, отивай да мислиш другаде. Ако си избрал да обслужваш някого, това е твоят свободен избор и не е проблем на " Репортери без граници “.

Толкова е просто - не са съгласни с твоето мнение в една медия, в другата ще бъдат съгласни. Социалните мрежи медии ли са? Ако са медии, класациите за свободата на словото са просто безсмислени.

Свободата на словото е безгранична. Не познавам човек да желае да каже нещо и да не е съумял – където и да е. Ако обаче се опасява от следствията, това е различен проблем.

Или имаш дупе и казваш каквото мислиш, или нямаш и си на 111-о място. Просто е в действителност.