Китай свива добива на стомана бавно и това ядосва Запада
Китайските стоманодобивни фабрики, цел за гнева на американския президент Доналд Тръмп, са кинконгът на бранша. Те обезпечават половината от международното произвеждане, тъй че всеки техен ход има световно значение.
Стоманодобивната промишленост се разрасна през последното десетилетие, с цел да поддържа историческия взрив на строителството в Китай.
Само че откакто то се забави, страната остана натоварена с губещи стоманодобивни фабрики, работещи на половината си потенциал.
Пекин затвори някой от заводите и закри 1 милион работни места. Действията му обаче са прекомерно мудни, с цел да успокои гнева на американците и европейците, провокиран от наводнението от на ниска цена експорт, който е двойно повече от експорта на втория международен експортьор Япония.
Тръмп отговори предходната седмица с увеличение на вносните мита за стоманата и алуминия, различен метал, от чието свръхпроизводство се оплакват комерсиалните сътрудници на Китай.
Преобразувания
Китайските управляващи оповестиха, че предходната година са затворили фабрики с потенциал да създават 30 милиона тона стомана. Само закритите мощности се равняват на годишното произвеждане на международен производител номер 9 - Бразилия, само че са едвам дребна част от китайските 800 милиона тона.
Целта на Пекин е да направи бранша по-ефективен и печеливш, не просто по-малък. Така че до момента в който някои фабрики затварят, по-големи съперници усилват производството и могат да станат още по-голям международен състезател.
Общото произвеждане на стомана е повишено с 5.7% предходната година по отношение на 2017 година, съгласно организацията за обмисляне на китайското държавно управление - Националната комисия за развиване и промени. Това се прибавя към нарастването от 1.2% през 2016 година и надминава седемкратно японското произвеждане. Прогнозира се, че тази година секторът ще нарасне с още 1%.
" Без свиването на потенциала производството щеше да е доста по-голямо, в сравнение с е в този момент ", показва Ван Сучжън, анализатор на осведомителната компания Mysteel, която следи развиването в китайския стоманодобивен бранш.
Стоманодобивната и тежката индустрия от дълго време са политически лакмус за китайските водачи, което докара до икономическа злополука през 50-те години на 20 век.
През 1958 година тогавашният водач на страната Мао Цзедун насърчи хората да създават стомана в пещи в задния си двор, с цел да извърши " Големия скок напред " - временен опит за скоростна индустриализация.
Селяните оголиха скатовете, с цел да си обезпечат гориво, изгаряха порти и мебели, с цел да претопяват тенджери, тигани и какъвто различен метал съумеят да намерят, с цел да създават ненужен чугун. Отклоняването на ресурсите при " Големия скок " докара до апетит, предизвикал гибелта на десетки милиони хора.
Предлагането надвиши търсенето
През миналите две десетилетия производството се ускори, защото китайските градове бяха сринати и застроени отначало с хиляди нови офиси и жилищни небостъргачи, търговски центрове, мостове и автомагистрали.
Производството набъбна от под 130 милиона тона през 2000 година до над 600 милиона тона през 2010 година.
Ненаситният вкус на Китай за желязна руда способства за икономическия взрив в Австралия, Бразилия и други страни, осигуряващи доставките. Стоманодобивните фабрики купиха технологии от Запада и Япония.
Стоманата и алуминият наред с въглищата, стъклото и слънчевите панели са измежду множеството китайски браншове, които се разрастваха, до момента в който предлагането мощно не надвиши търсенето. След като строителният взрив се охлади, доставчиците останаха с големи складови ресурси от неизползвани артикули, което пък докара до ценови войни, заплашили мнозина с банкрут. Пекин разгласи проекти да свие производството на стомана и въглища, само че занапред следва да очертае проектите си за останалите браншове.
Китайското произвеждане на алуминий е дребна част от мащабите на стоманодобивния бранш с към 36 милиона тона, създадени предходната година. Чуждестранните съперници обаче настояват, че за техния бранш евтиният китайски експорт е даже по-опустошителен.
Миналогодишният експорт на стомана се е свил с 30% по отношение на 2016 година до 63 милиона тона, само че това въпреки всичко е една четвърт от общия международен експорт и над два пъти износа на Япония, равняващ се на 30 милиона тона.
Пекин се опита да избегне опасността от търговски наказания, съгласявайки се на срещата на водещите международни стопански системи от Г-20 през 2016 година да сътвори международен панел, който да бъди разиска способи за стесняване на бранша. Китайските управляващи обаче заобиколиха поемането на всевъзможни обвързващи задължения.
Проблеми за другите
На американския пазар продажбите на китайска стомана се сринаха поради наложените по-рано мита, достигащи 522% за някои артикули, чиято цел бе да компенсира това, което Вашингтон дефинира като нечестни дотации за производителите. Това значи, че въпреки Тръмп да избра Китай за обект на рецензиите си, новите мита, които той разгласи, евентуално ще обиден по-тежко американските съдружници Япония и Южна Корея.
Съединени американски щати са купили едвам 1.1% от китайския експорт на стомана предходната година по отношение на 12% от износа на Южна Корея и 5% от износа на Япония, съгласно данни на американската комисия за интернационална търговия. Стабилно увеличаващото се китайско произвеждане ускори натиска върху заводите да изнасят, което намалява цените и подкопава износа на производителите на стомана от Съединени американски щати, Европа, Япония и Южна Корея.
Същевременно Пекин слива най-големите си производители на стомана в още по-големи концерни, които са по-ефективни съперници. Китай сътвори втория по величина производител на стомана в света след европейската ArcelorMittal, когато през 2016 година сля две държавни стоманодобивни компании - Baosteel Group и Wuhan Iron & Steel.
Новата компания Baowu Steel има намерение да усили индустриалния си потенциал с две трети до 100 милиона тона посредством придобиване на по-малки стоманодобивни фабрики, заяви генералният ѝ управител през септември. /БТА
Стоманодобивната промишленост се разрасна през последното десетилетие, с цел да поддържа историческия взрив на строителството в Китай.
Само че откакто то се забави, страната остана натоварена с губещи стоманодобивни фабрики, работещи на половината си потенциал.
Пекин затвори някой от заводите и закри 1 милион работни места. Действията му обаче са прекомерно мудни, с цел да успокои гнева на американците и европейците, провокиран от наводнението от на ниска цена експорт, който е двойно повече от експорта на втория международен експортьор Япония.
Тръмп отговори предходната седмица с увеличение на вносните мита за стоманата и алуминия, различен метал, от чието свръхпроизводство се оплакват комерсиалните сътрудници на Китай.
Преобразувания
Китайските управляващи оповестиха, че предходната година са затворили фабрики с потенциал да създават 30 милиона тона стомана. Само закритите мощности се равняват на годишното произвеждане на международен производител номер 9 - Бразилия, само че са едвам дребна част от китайските 800 милиона тона.
Целта на Пекин е да направи бранша по-ефективен и печеливш, не просто по-малък. Така че до момента в който някои фабрики затварят, по-големи съперници усилват производството и могат да станат още по-голям международен състезател.
Общото произвеждане на стомана е повишено с 5.7% предходната година по отношение на 2017 година, съгласно организацията за обмисляне на китайското държавно управление - Националната комисия за развиване и промени. Това се прибавя към нарастването от 1.2% през 2016 година и надминава седемкратно японското произвеждане. Прогнозира се, че тази година секторът ще нарасне с още 1%.
" Без свиването на потенциала производството щеше да е доста по-голямо, в сравнение с е в този момент ", показва Ван Сучжън, анализатор на осведомителната компания Mysteel, която следи развиването в китайския стоманодобивен бранш.
Стоманодобивната и тежката индустрия от дълго време са политически лакмус за китайските водачи, което докара до икономическа злополука през 50-те години на 20 век.
През 1958 година тогавашният водач на страната Мао Цзедун насърчи хората да създават стомана в пещи в задния си двор, с цел да извърши " Големия скок напред " - временен опит за скоростна индустриализация.
Селяните оголиха скатовете, с цел да си обезпечат гориво, изгаряха порти и мебели, с цел да претопяват тенджери, тигани и какъвто различен метал съумеят да намерят, с цел да създават ненужен чугун. Отклоняването на ресурсите при " Големия скок " докара до апетит, предизвикал гибелта на десетки милиони хора.
Предлагането надвиши търсенето
През миналите две десетилетия производството се ускори, защото китайските градове бяха сринати и застроени отначало с хиляди нови офиси и жилищни небостъргачи, търговски центрове, мостове и автомагистрали.
Производството набъбна от под 130 милиона тона през 2000 година до над 600 милиона тона през 2010 година.
Ненаситният вкус на Китай за желязна руда способства за икономическия взрив в Австралия, Бразилия и други страни, осигуряващи доставките. Стоманодобивните фабрики купиха технологии от Запада и Япония.
Стоманата и алуминият наред с въглищата, стъклото и слънчевите панели са измежду множеството китайски браншове, които се разрастваха, до момента в който предлагането мощно не надвиши търсенето. След като строителният взрив се охлади, доставчиците останаха с големи складови ресурси от неизползвани артикули, което пък докара до ценови войни, заплашили мнозина с банкрут. Пекин разгласи проекти да свие производството на стомана и въглища, само че занапред следва да очертае проектите си за останалите браншове.
Китайското произвеждане на алуминий е дребна част от мащабите на стоманодобивния бранш с към 36 милиона тона, създадени предходната година. Чуждестранните съперници обаче настояват, че за техния бранш евтиният китайски експорт е даже по-опустошителен.
Миналогодишният експорт на стомана се е свил с 30% по отношение на 2016 година до 63 милиона тона, само че това въпреки всичко е една четвърт от общия международен експорт и над два пъти износа на Япония, равняващ се на 30 милиона тона.
Пекин се опита да избегне опасността от търговски наказания, съгласявайки се на срещата на водещите международни стопански системи от Г-20 през 2016 година да сътвори международен панел, който да бъди разиска способи за стесняване на бранша. Китайските управляващи обаче заобиколиха поемането на всевъзможни обвързващи задължения.
Проблеми за другите
На американския пазар продажбите на китайска стомана се сринаха поради наложените по-рано мита, достигащи 522% за някои артикули, чиято цел бе да компенсира това, което Вашингтон дефинира като нечестни дотации за производителите. Това значи, че въпреки Тръмп да избра Китай за обект на рецензиите си, новите мита, които той разгласи, евентуално ще обиден по-тежко американските съдружници Япония и Южна Корея.
Съединени американски щати са купили едвам 1.1% от китайския експорт на стомана предходната година по отношение на 12% от износа на Южна Корея и 5% от износа на Япония, съгласно данни на американската комисия за интернационална търговия. Стабилно увеличаващото се китайско произвеждане ускори натиска върху заводите да изнасят, което намалява цените и подкопава износа на производителите на стомана от Съединени американски щати, Европа, Япония и Южна Корея.
Същевременно Пекин слива най-големите си производители на стомана в още по-големи концерни, които са по-ефективни съперници. Китай сътвори втория по величина производител на стомана в света след европейската ArcelorMittal, когато през 2016 година сля две държавни стоманодобивни компании - Baosteel Group и Wuhan Iron & Steel.
Новата компания Baowu Steel има намерение да усили индустриалния си потенциал с две трети до 100 милиона тона посредством придобиване на по-малки стоманодобивни фабрики, заяви генералният ѝ управител през септември. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ