Китай страшно внимателно следи дали Западът ще успее да спре

Китай ужасно деликатно следи дали Западът ще успее да спре съветската инвазия в Украйна. Защото Пекин има собствен проект - да анексира Тайван. Русия и Китай са автокрации, които желаят да хвърлят военна ръкавица на Съединени американски щати.

, освен това и с трите рода войски: сухопътни, Военноморски сили и Военновъздушни сили. Този факт ясно демонстрира, че военното съдействие сред Москва и Пекин се уголемява и задълбочава. В ситуацията на война против Украйна за Путин това се трансформира във значим сигнал, че макар бруталните си военни дейности в прилежащата страна, той не е напълно изолиран на международната политическа сцена.

Русия и Китай са две автокрации, свързани между тях от геополитическия интерес да съборят настоящия международен ред, който се господства от Съединени американски щати. Както се знае, китайският президент Си Дзинпин желае да реализира своя проект, съгласно който през 2049 година, на 100-годишнината от основаването на Китайската национална република, неговата страна би трябвало да бъде единствената международна мощ. В същото време Владимир Путин пък желае да завладее още веднъж всички европейски територии, които са принадлежали към тогавашната Руска империя.

Геостратегически паралели

взаимно се допълват в опитите си да хвърлят военна ръкавица на Съединени американски щати, освен това без да си пречат. Руската войска провокира Съединени американски щати и НАТО в западната част на евразийския материк, и то най-много по суша. Китай пък построява всесилен флот в Тихия океан, в който към този момент плават цели три самолетоносача, последният напълно лично произвеждане. От началото на настоящето хилядолетие Китай превъзхожда Русия съвсем във всяко мислимо отношение. Единственото изключение са нуклеарните оръжия на Руската федерация. Защото другояче съветската войска разполага с към 1 милион бойци, до момента в който под китайските бойни флагове се събират цели 2 милиона.

Днес Китай създава най-големия Брутният вътрешен продукт в света, а Русия съумява да създаде единствено 1/7 от този размер. В технологическо отношение Китай от дълго време е достигнал западното ниво в редица индустриални сфери, до момента в който Русия продължава да разчита най-много на потребните си изкопаеми. И през днешния ден даже е принудена да гори непотребния газ, който не може да продава на Европа. Руски нефт се изнася за Китай и Индия, само че единствено на себестойност, т.е. – без никаква облага.

Последици за Съединени американски щати, Европа и Украйна

В съпоставяне с Индия пък, Китай се стреми доста по-настойчиво да прекроява света в сходство със личните си ползи за сигурност. Показва го все по-агресивната политика на Пекин в Южно- и Източнокитайското море. Си Дзинпин все по-открито дава да се разбере, че. Върху бъдещата политика на Китай уверено влияние може да окаже методът, по който Западът ще спре съветската инвазия в Украйна. Китай ужасно деликатно следи този параметър – точно поради личните си проекти да анексира Тайван.

Както се вижда, Китай очевидно е много по-могъщ от Русия и таман заради това Съединени американски щати към този момент от много време са се съсредоточили най-много върху геополитическото предизвикателство, идващо от Пекин. Тази политика дава отражение и върху войната в Украйна., т.е. – таман на фона на влошаващите се китайско-американски връзки Вашингтон гледа да резервира колкото е допустимо по-мощен личен боен запас и да не го раздава по света. Освен това Съединени американски щати с цялостно съображение чакат от Европа да организира едно доста въоръжаване, с цел да може сама да се брани, а американската роля да се сведе само до гарантирането на нуклеарния щит над Стария континент.

Ето за какво военното доближаване сред Русия и Китай директно и сензитивно визира Европа. Особено пък Германия, за чиито компании Китай е освен един от най-важните пазари, само че и снабдител на първични материали и полуфабрикати. Казано напълно ясно: Германия би трябвало да внимава в гонене на облагите, тъй че нейните компании да не попаднат в късогледи бизнес-зависимости от Китай. Защото.

Опасни зависимости

Германската политика би трябвало да постави всички старания да освободи локалните бизнесмени от отровните зависимости от китайския пазар и китайските доставки. Това значи, че немските държавни управления не трябва да се поддават на натиска от страна на търсещите облага компании и не трябва да отстъпват пред вайканията на лобистите, че ограничаващите ограничения против Китай щели да унищожат работни места в Германия. Та нали таман подобен напън и такива вайкания доведоха до съдбовната енергийно-политическа взаимозависимост от Русия!

Д-р Йорг Химелрайх е професор в Берлинския факултет на реномироното френско Висше комерсиално учебно заведение в Париж. Още през 2007 година в една своя публикация той предизвести, че дейностите на Путин ще станат рискови.