Русия и Китай - стратегически брак по сметка
Китай и Русия си слагат една и съща стратегическа задача - да отслабят наличието на Съединени американски щати в Азиатско-Тихоокеанския район. Това настояват от редакцията на американското издание The National Interest, представени от организация " Фокус ". Авторите Джордж Беркшир Милър и Бенуа Харди-Шартран са уверени, че бързо разрастващото се руско-китайско стратегическо партньорство съставлява опасност за съюзите и партньорствата на Вашингтон в района.
Миналия месец се случи едно удивително събитие в небето над Японското море. Военни самолети от Русия и Китай организираха взаимни въздушни патрули и влязоха в съответните японски и южнокорейски идентификационни зони за противовъздушна защита (ADIZ). Патрулът, който за Москва и Пекин беше първото взаимно образование на нуклеарни бомбардировачи с огромен обхват на деяние, евентуално провокира съществено неразбиране в Съединени американски щати и техните съдружници в района. Притесненията за вероятни произшествия бяха засилени от обстоятелството, че съветските самолети два пъти нарушиха въздушното пространство на оспорваните острови Лианкурт: последните са под южнокорейски надзор, макар че Япония претендира за техния суверенитет.
Според представители на Министерството на защитата на Южна Корея в отговор Сеул е вдигнал изтребители във въздуха, които са произвели повече от триста предупредителни изстрела. Тези дейности провокираха остра рецензия от страна на Япония, която в отговор на навлизането също активизира своите Военновъздушни сили. Представител на Токио назова корейските маневри „ безусловно неприемливи и извънредно злополучни “, тъй като те са осъществени над островите, които страната смята за своя суверенна територия. Като се има поради броят на участвалите самолети и многократните нахлувания в зоните на противовъздушната защита, този случай най-вероятно е бил деликатно плануван от Русия и Китай и има за цел да провокира мощна реакция от Токио и Сеул, както и в допълнение да утежни така и така напрегнатите им двустранни връзки. През последните години различията сред страните по исторически въпроси и изострящият се спор по отношение на новите ограничавания за надзор на износа, наложени на Южна Корея, изцяло разстроиха дипломатическите им връзки.
Защо този случай е значим за нас (американците – бел. рeд.)? Първо, патрул, провокативен самичък по себе си, е единствено върхът на айсберга. Той свидетелства за бързо разрастващото се стратегическо партньорство сред Китай и Русия - наклонност, която съставлява опасност за американско-японския съюз, както и за други съюзи и партньорства на Вашингтон в района. В реалност в Източна Азия ползите за сигурност на Пекин и Москва се сближават от ден на ден и повече. Дълбокото изстудяване в връзките сред Русия и Съединени американски щати и европейските съдружници продължава, последното удостоверение за това беше решението на Вашингтон да се отдръпна от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват (ДРСМО) вследствие на доста нарушаване на контракта от страна на Москва. Министерството на защитата на Съединени американски щати също изрази безпокойствие в Москва и Пекин, като разгласи желанията си да разположи неразрешени до момента оръжия в Азиатско-Тихоокеанския район в близко бъдеще.
Двете страни ги сплотява и фактът, че Китай от ден на ден преглежда съседа си като основен сътрудник, с цел да компенсира натиска от Съединени американски щати и мрежата му от съюзи в Азия, изключително Япония - с които Китай остава в напрегнати връзки заради териториалния спор към остров Сенкаку в Източнокитайско море. Лидерите на Китай и Русия имат сходни възгледи за света - и двамата се опълчват на интернационалния демократичен ред, демокрацията и правата на индивида - съгласно тези параметри Япония и Съединени американски щати са в противоположния завършек на спектъра във връзка с тях. Освен това Китай и Русия си слагат еднакъв стратегически приоритет - да отслабят наличието на Съединени американски щати в района и да подкопаят техните съюзи там. Постигането на тази цел беше директно улеснено от въздушния патрул и последвалата им реакция.
Разбира се, Китай и Русия не са публични съдружници и известното съмнение остава в връзките им, изключително от страна на Москва. По този метод Русия остава деликатна към желанията на Пекин в Централна Азия по отношение на самодейността „ Един пояс - веднъж ”, опасявайки се, че Китай може да се опита да най-малко поне отчасти да лиши Русия от господството й в района. Освен това Русия към момента е загрижена за растежа на китайските вложения в своя Далечен Изток: макар икономическите изгоди, те евентуално слагат съветския бизнес в неизгодно състояние.
Въпреки това общите искания против Съединени американски щати и прагматичните съображения принуждават водачите на двете страни да задълбочат съдействието в доста области, с цел да реализиран прогрес в своите интернационалните стратегии. Това, наред с други неща, се потвърждава от резултатите от гласуването им в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - постоянно отричащи западните начинания - и възходящият брой на взаимни военни учения, в това число огромните учения „ Восток “ през 2018 година, в които участваха повече от три хиляди китайски бойци.
Укрепването на партньорството сред Пекин и Москва акцентира смисъла на американско-японския съюз, както и връзката на Вашингтон с районните му сътрудници. Но до момента в който нуждата от непрекъснат ангажимент към съдружници и другари в никакъв случай не е била толкоз незабавна, правилата на актуалната администрация на Тръмп вършат Съединени американски щати да наподобяват ненадеждни в очите на тези, които най-вече разчитат на мощно американско наличие. Начинът, по който Доналд Тръмп се отнася към личните си съдружници, третирането им по метода, по който нормално водачите се държат с съперниците - да вземем за пример въвеждането на мита или условието за преразглеждане на комерсиалните съглашения и груповите контракти - сътвори неприязън, от която Китай и Русия няма да пропуснат да се възползват.
И най-после, евентуалният проблем, произлизащ от китайско-руското доближаване, акцентира незабавната нужда от усилване на тристранното съдействие сред Съединени американски щати, Япония и Южна Корея, което сега е подкопано от напрежението сред Япония и Южна Корея. Въпреки че дълбоките разлики сред Токио и Сеул не може да бъдат преодолени, до момента в който не се извърши промяна на администрацията в двете столици, всички страни, в това число Вашингтон, би трябвало да търсят метод за намаляване на обстановката. За страдание до момента Съединени американски щати наподобява не са склонни да се намесят в различията сред двата си съдружника. Но администрацията на Тръмп ще би трябвало да промени курса, в случай че не желае да даде на Пекин и Москва неоценима опция за прогрес в стратегическите си ползи.
Миналия месец се случи едно удивително събитие в небето над Японското море. Военни самолети от Русия и Китай организираха взаимни въздушни патрули и влязоха в съответните японски и южнокорейски идентификационни зони за противовъздушна защита (ADIZ). Патрулът, който за Москва и Пекин беше първото взаимно образование на нуклеарни бомбардировачи с огромен обхват на деяние, евентуално провокира съществено неразбиране в Съединени американски щати и техните съдружници в района. Притесненията за вероятни произшествия бяха засилени от обстоятелството, че съветските самолети два пъти нарушиха въздушното пространство на оспорваните острови Лианкурт: последните са под южнокорейски надзор, макар че Япония претендира за техния суверенитет.
Според представители на Министерството на защитата на Южна Корея в отговор Сеул е вдигнал изтребители във въздуха, които са произвели повече от триста предупредителни изстрела. Тези дейности провокираха остра рецензия от страна на Япония, която в отговор на навлизането също активизира своите Военновъздушни сили. Представител на Токио назова корейските маневри „ безусловно неприемливи и извънредно злополучни “, тъй като те са осъществени над островите, които страната смята за своя суверенна територия. Като се има поради броят на участвалите самолети и многократните нахлувания в зоните на противовъздушната защита, този случай най-вероятно е бил деликатно плануван от Русия и Китай и има за цел да провокира мощна реакция от Токио и Сеул, както и в допълнение да утежни така и така напрегнатите им двустранни връзки. През последните години различията сред страните по исторически въпроси и изострящият се спор по отношение на новите ограничавания за надзор на износа, наложени на Южна Корея, изцяло разстроиха дипломатическите им връзки.
Защо този случай е значим за нас (американците – бел. рeд.)? Първо, патрул, провокативен самичък по себе си, е единствено върхът на айсберга. Той свидетелства за бързо разрастващото се стратегическо партньорство сред Китай и Русия - наклонност, която съставлява опасност за американско-японския съюз, както и за други съюзи и партньорства на Вашингтон в района. В реалност в Източна Азия ползите за сигурност на Пекин и Москва се сближават от ден на ден и повече. Дълбокото изстудяване в връзките сред Русия и Съединени американски щати и европейските съдружници продължава, последното удостоверение за това беше решението на Вашингтон да се отдръпна от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват (ДРСМО) вследствие на доста нарушаване на контракта от страна на Москва. Министерството на защитата на Съединени американски щати също изрази безпокойствие в Москва и Пекин, като разгласи желанията си да разположи неразрешени до момента оръжия в Азиатско-Тихоокеанския район в близко бъдеще.
Двете страни ги сплотява и фактът, че Китай от ден на ден преглежда съседа си като основен сътрудник, с цел да компенсира натиска от Съединени американски щати и мрежата му от съюзи в Азия, изключително Япония - с които Китай остава в напрегнати връзки заради териториалния спор към остров Сенкаку в Източнокитайско море. Лидерите на Китай и Русия имат сходни възгледи за света - и двамата се опълчват на интернационалния демократичен ред, демокрацията и правата на индивида - съгласно тези параметри Япония и Съединени американски щати са в противоположния завършек на спектъра във връзка с тях. Освен това Китай и Русия си слагат еднакъв стратегически приоритет - да отслабят наличието на Съединени американски щати в района и да подкопаят техните съюзи там. Постигането на тази цел беше директно улеснено от въздушния патрул и последвалата им реакция.
Разбира се, Китай и Русия не са публични съдружници и известното съмнение остава в връзките им, изключително от страна на Москва. По този метод Русия остава деликатна към желанията на Пекин в Централна Азия по отношение на самодейността „ Един пояс - веднъж ”, опасявайки се, че Китай може да се опита да най-малко поне отчасти да лиши Русия от господството й в района. Освен това Русия към момента е загрижена за растежа на китайските вложения в своя Далечен Изток: макар икономическите изгоди, те евентуално слагат съветския бизнес в неизгодно състояние.
Въпреки това общите искания против Съединени американски щати и прагматичните съображения принуждават водачите на двете страни да задълбочат съдействието в доста области, с цел да реализиран прогрес в своите интернационалните стратегии. Това, наред с други неща, се потвърждава от резултатите от гласуването им в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - постоянно отричащи западните начинания - и възходящият брой на взаимни военни учения, в това число огромните учения „ Восток “ през 2018 година, в които участваха повече от три хиляди китайски бойци.
Укрепването на партньорството сред Пекин и Москва акцентира смисъла на американско-японския съюз, както и връзката на Вашингтон с районните му сътрудници. Но до момента в който нуждата от непрекъснат ангажимент към съдружници и другари в никакъв случай не е била толкоз незабавна, правилата на актуалната администрация на Тръмп вършат Съединени американски щати да наподобяват ненадеждни в очите на тези, които най-вече разчитат на мощно американско наличие. Начинът, по който Доналд Тръмп се отнася към личните си съдружници, третирането им по метода, по който нормално водачите се държат с съперниците - да вземем за пример въвеждането на мита или условието за преразглеждане на комерсиалните съглашения и груповите контракти - сътвори неприязън, от която Китай и Русия няма да пропуснат да се възползват.
И най-после, евентуалният проблем, произлизащ от китайско-руското доближаване, акцентира незабавната нужда от усилване на тристранното съдействие сред Съединени американски щати, Япония и Южна Корея, което сега е подкопано от напрежението сред Япония и Южна Корея. Въпреки че дълбоките разлики сред Токио и Сеул не може да бъдат преодолени, до момента в който не се извърши промяна на администрацията в двете столици, всички страни, в това число Вашингтон, би трябвало да търсят метод за намаляване на обстановката. За страдание до момента Съединени американски щати наподобява не са склонни да се намесят в различията сред двата си съдружника. Но администрацията на Тръмп ще би трябвало да промени курса, в случай че не желае да даде на Пекин и Москва неоценима опция за прогрес в стратегическите си ползи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ