Китай похарчи $240 милиарда за спасяване на страни от „Един пояс, един път“
Китай е похарчил 240 милиарда $ за избавяне на 22 разрастващи се страни сред 2008 и 2021 година Сумата нараства през последните години, защото от ден на ден имат проблем да изплащат заемите по китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “, употребявани за създаване на инфраструктура, съгласно изследване, представено от Reuters.
Почти 80% от избавителните заеми са направени сред 2016 и 2021 година, основно на страни със междинен приход, в това число Аржентина, Монголия и Пакистан, съгласно отчета на откриватели от Световната банка, Harvard Kennedy School, AidData и Kiel Institute for the World Economy.
Китай е отпуснал стотици милиарди долари за създаване на инфраструктура в разрастващите се страни, само че отпущането на заеми понижа от 2016 година, защото доста планове не съумяха да се изплатят с времето.
„ Пекин в последна сметка се пробва да избави личните си банки. Ето за какво се е забъркал в рисковия бизнес на интернационалните избавителни заеми “, сподели Кармен Рейнхарт, някогашен основен икономист на Световната банка и един от създателите на проучването.
Китайските заеми за страни в затруднено състояние са скочили от под 5% от задграничния кредитен портфейл през 2010 година до над 60% през 2022 година, откри изследването.
Най-много е получила Аржентина – 111.8 милиарда $, следвана от Пакистан с 48.5 милиарда $ и Египет с 15.6 милиарда $. Девет страни са получили по-малко от 1 милиард $.
Суап линиите на Народната банка на Китай (PBOC) съставляват 170 милиарда $ от избавителното финансиране, в това число за Суринам, Шри Ланка и Египет. Мостовите заеми или поддръжката за платежния баланс от китайските държавни банки възлизат на 70 милиарда $. Продълженията на двата типа заеми бяха 140 милиарда $.
Проучването беше сериозно към някои централни банки, евентуално употребяващи суаповите линии на PBOC, за изкуствено увеличение на своите валутни запаси.
„ Спасителните заеми на Китай са непрозрачни и некоординирани “, сподели Брад Паркс, един от създателите на отчета и шеф на AidData, изследователска лаборатория в William & Mary College в Съединените щати.
Спасителните заеми са съсредоточени основно в страните със междинен приход, които съставляват четири пети от заемите, заради риска, който съставляват за балансите на китайските банки, до момента в който на страните с ниски приходи се оферират гратисен интервал и удължение на падежа, се споделя в отчета.
Китай договаря за преструктуриране на дълга със страни, в това число Замбия, Гана и Шри Ланка, и е подложен на критика, че забавя процесите. В отговор тя прикани Световната банка и Международния валутен фонд също да предложат облекчение на дълга.
Почти 80% от избавителните заеми са направени сред 2016 и 2021 година, основно на страни със междинен приход, в това число Аржентина, Монголия и Пакистан, съгласно отчета на откриватели от Световната банка, Harvard Kennedy School, AidData и Kiel Institute for the World Economy.
Китай е отпуснал стотици милиарди долари за създаване на инфраструктура в разрастващите се страни, само че отпущането на заеми понижа от 2016 година, защото доста планове не съумяха да се изплатят с времето.
„ Пекин в последна сметка се пробва да избави личните си банки. Ето за какво се е забъркал в рисковия бизнес на интернационалните избавителни заеми “, сподели Кармен Рейнхарт, някогашен основен икономист на Световната банка и един от създателите на проучването.
Китайските заеми за страни в затруднено състояние са скочили от под 5% от задграничния кредитен портфейл през 2010 година до над 60% през 2022 година, откри изследването.
Най-много е получила Аржентина – 111.8 милиарда $, следвана от Пакистан с 48.5 милиарда $ и Египет с 15.6 милиарда $. Девет страни са получили по-малко от 1 милиард $.
Суап линиите на Народната банка на Китай (PBOC) съставляват 170 милиарда $ от избавителното финансиране, в това число за Суринам, Шри Ланка и Египет. Мостовите заеми или поддръжката за платежния баланс от китайските държавни банки възлизат на 70 милиарда $. Продълженията на двата типа заеми бяха 140 милиарда $.
Проучването беше сериозно към някои централни банки, евентуално употребяващи суаповите линии на PBOC, за изкуствено увеличение на своите валутни запаси.
„ Спасителните заеми на Китай са непрозрачни и некоординирани “, сподели Брад Паркс, един от създателите на отчета и шеф на AidData, изследователска лаборатория в William & Mary College в Съединените щати.
Спасителните заеми са съсредоточени основно в страните със междинен приход, които съставляват четири пети от заемите, заради риска, който съставляват за балансите на китайските банки, до момента в който на страните с ниски приходи се оферират гратисен интервал и удължение на падежа, се споделя в отчета.
Китай договаря за преструктуриране на дълга със страни, в това число Замбия, Гана и Шри Ланка, и е подложен на критика, че забавя процесите. В отговор тя прикани Световната банка и Международния валутен фонд също да предложат облекчение на дълга.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ