Кирил и Методий, двамата славянски апостоли, все още са слабо

Кирил и Методий, двамата славянски апостоли, към момента са едва познати по западноевропейските географски ширини. И то без значение от обстоятелството, че в навечерието на 1981 година първият папа-славянин Йоан Павел Втори ги прогласи за „ съпокровители на Европа “.. Точно преди 40 години, на 14 февруари 1981, този празник за първи път беше тържествено маркиран. Бяха времена, когато комунистическият режим репресираше християните в Средна и Източна Европа и те мъчително се нуждаеха от свои светци-покровители. Това се споделя в разбор на Дойче веле.
Защо Западът не помни Кирил и Методий
„ Християнска Европа би трябвало да диша и с двата си бели дроба: римо-калотическия и източно-православния “ - такива бяха тогава думите на папата. Този жест на Йоан Павел Втори имаше голямо духовно-историческо значение, тъй като в действителност ревизираше необятно публикуваната теза за трите колони, върху които се крепи Европа: Античността, християнството и германите.
Официално: 24 май е нов празник, обаче отново с отпратка към славянското
" Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност " - това към този момент е празникът,...
Незаслужената давност на славянските апостоли има дълга традиция в Германия: задачата на Кирил и Методий във Великоморавия постоянно е била бодил в очите на франкско-баварските епископи. Те от много време са считали, че това е интервенция в тяхната сфера на въздействие.
Двамата братя са измежду най-важните светци на Източната черква. Методий, със светско име Михаил, и Кирил, със светско име Константин, произлизат от Солун, който по това време е вторият по величина град във Византийската империя. Двамата обичат монашеското усамотение, само че по молба на византийския император Михаил Трети през 862 година поемат на значима задача във Великоморавия.
Началото на славянската книжовност
Константин овреме съзира казуса: славяните към момента нямат книжовност. „ Как да пиша върху вода? “ - иносказателно попитал той императора. Преди отпътуването за Великоморавия Константин основава писменост въз основата на гръцките букви, пригодена към славянските звуци. С помощта на тази писменост двамата братя превеждат и най-важните християнски книги, което слага началото на славянската книжовност. От шрифта на Кирил неговите възпитаници по-късно основават кирилицата, която и до през днешния ден се употребява в редица страни на Балканите и в Русия.
Кирил и Методий мисионерстват на националния език на славянското население. Тази концепция тогава е извънредно напредничава, тя изпреварва със епохи времето си. Славяните настойчиво се опълчват против римско-германския нрав, който мисионерите се пробват принудително да им наложат. В своето послание към папата през 867 година Константин сполучливо пази правото на славяните да изповядват християнската вяра на своя личен език.
Руско издание: България не може да елементарни на Русия за личните си неточности
„ В България още веднъж си припомниха обидите, нанесени от Москва. По-специално, там е доста известна визията, че Русия кардинално...
Константин умира на 14 февруари 869 в Рим. Малко преди гибелта си той облича отшелнически одежди и приема името Кирил. По-големият му брат Методий става папски легат за славянските страни и е изпратен във Великоморавия. Възникването на славянска църковна провинция се трансформира в крайъгълен камък за приобщаването на славяните към християнството. Методий умира на 6 април 885 година в Южна Моравия, където се е отдал на задачата си дружно с към 200 възпитаници и проповедници.
Делото на Кирил и Методий пуска корени на първо време в България
След гибелта на Методий неговото дело в началото наподобява провалено. Политическият вятър е трансформирал посоката си. Но моралният престиж на Методий въпреки всичко съумява да избави славянската задача. Учениците му се разпръсват в четирите направления на света, а делото на славянските апостоли пуска трайни корени на първо време в България. Там цар Борис дава на методиевите възпитаници ново поле за предприемчивост в днешния Охрид. Именно оттова кирилицата разнася християнството далеко - през Румъния та чак до Киевска Рус, а оттова през Москва и из цяла днешна Русия.
Кирил и Методий остават правилни както на латинската, по този начин и на византийската традиция, както на западната, по този начин и на източната. Тази тяхна настройка е същински екуменическа, освен това във времена, когато източните и западните християни към момента живеят под общ църковен покрив. Братята вършат християнското обръщение разбираемо за славянското ухо и вкарват славянския език като литургичен, което частично стимулира бохемите, моравците и словаците по-късно да се обвържат с Рим.
Независимо от всичко това Кирил и Методий и до през днешния ден си остават позабравени на Запад - въпреки че са съпокровители на Европа.