Не от хюга, а от кинцуги имаме нужда, за да сме щастливи
Кинцуги е остаряла японска техника, с която се слепват счупените части на един съд, а след това мястото се поръсва със златен прахуляк. Така в последна сметка се получава нов съд – друг, несравним и носещ своя лична хубост. Японците имат вяра, че съдът е по-силен и стойностен, когато носи своите позлатени белези.
Ако помислите над техниката и я възприемете като метафора на живота, ще разберете какво е философията кинцуги. Тя вълнува от ден на ден хора по света сходно на хюга – датският метод да си благополучен и спокоен сред възглавници, свещи и топли питиета. Двете неща не се изключват едно друго, все става дума за намирането на салдото.
При кинцуги компликациите не ни повалят, а ни дават късмет да бъдем разнообразни, да слепим частите от неуспехите, разочарованията и несгодите си и да се оформим като един самобитен съд, в който ясно се вижда къде са били местата на строшаване. Кинцуги учи на това по какъв начин да одобряваме личните си недостатъци и да ставаме все по-силни.
В сърцето на кинцуги лепилото и златният прах са прошката, това да приемаш и да обичаш самичък себе си.
Тази философия ни разрешава да виждаме напредъка си и да не забравяме. Като една карта на сърцето показва уроците и разкрива истината. Учи, че и най-голямата болежка може да бъде преодоляна. Когато променим мисленето си във връзка с предишното, можем да извадим нескрито последваща по-рафинирана версия на себе си. В сърцето на кинцуги лепилото и златният прах са прошката, това да приемаш и да обичаш самичък себе си. Няма по какъв начин да простиш на различен, в случай че първо не си се научил да прощаваш на себе си. Няма по какъв начин да си добър с другите, в случай че не си добър със себе си.
Уникалният ни опит, нашите пукнатини ни вършат красиви. Най-големите болки и страхове са ни трансформирали вечно. От нас зависи да ги приемем и да ги поръсим със „ златен прахуляк ”, с цел да се превърнем в други хора. Зависи единствено от нас – от нашето отворено съзнание и чисто сърце.
Кинцуги може да махне огромен товар от плещите на актуалния човек, който непрекъснато се мята сред крайностите и концепцията за „ в този момент или в никакъв случай ”, за „ всичко или нищо ”... Тази философия ни дава една скъпа независимост – същинското схващане, че никой не е идеален. От нас се желае „ единствено ” да променим мисленето си.
Ако помислите над техниката и я възприемете като метафора на живота, ще разберете какво е философията кинцуги. Тя вълнува от ден на ден хора по света сходно на хюга – датският метод да си благополучен и спокоен сред възглавници, свещи и топли питиета. Двете неща не се изключват едно друго, все става дума за намирането на салдото.
При кинцуги компликациите не ни повалят, а ни дават късмет да бъдем разнообразни, да слепим частите от неуспехите, разочарованията и несгодите си и да се оформим като един самобитен съд, в който ясно се вижда къде са били местата на строшаване. Кинцуги учи на това по какъв начин да одобряваме личните си недостатъци и да ставаме все по-силни.
В сърцето на кинцуги лепилото и златният прах са прошката, това да приемаш и да обичаш самичък себе си.
Тази философия ни разрешава да виждаме напредъка си и да не забравяме. Като една карта на сърцето показва уроците и разкрива истината. Учи, че и най-голямата болежка може да бъде преодоляна. Когато променим мисленето си във връзка с предишното, можем да извадим нескрито последваща по-рафинирана версия на себе си. В сърцето на кинцуги лепилото и златният прах са прошката, това да приемаш и да обичаш самичък себе си. Няма по какъв начин да простиш на различен, в случай че първо не си се научил да прощаваш на себе си. Няма по какъв начин да си добър с другите, в случай че не си добър със себе си.
Уникалният ни опит, нашите пукнатини ни вършат красиви. Най-големите болки и страхове са ни трансформирали вечно. От нас зависи да ги приемем и да ги поръсим със „ златен прахуляк ”, с цел да се превърнем в други хора. Зависи единствено от нас – от нашето отворено съзнание и чисто сърце.
Кинцуги може да махне огромен товар от плещите на актуалния човек, който непрекъснато се мята сред крайностите и концепцията за „ в този момент или в никакъв случай ”, за „ всичко или нищо ”... Тази философия ни дава една скъпа независимост – същинското схващане, че никой не е идеален. От нас се желае „ единствено ” да променим мисленето си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ