Кеворкян изригна с коментар в мрежата. Намеси Боил Банов и Петър Младенов
Кеворк Кеворкян за следващ ъпт притегли вниманието с коментар, който написа в интернет пространството.
реклама
Ето го и него:
" www.kevorkkevorkian.com *
ЧАЯ, РУБИН, БАНОВ, ТАНКОВЕТЕ
ПРЕЗРЯНО ПУСТОСЛОВИЕ
Чая придошла - и хайде, сеирджиите са там, малките екрани се тикат най-отпред. Реката щяла да скъса някаква дига - обаче не било ясно, кой я стопанисва.
Народецът седи и трепери, някакви са се хванали гуша за гуша пред камерите, а един вика: „ Собственикът се яви, едвам когато се разбра, че страната ще заплати ремонта на дигата! “
Представяте ли си, каква панаирджийска губерния сме станали.
И в този миг една бабичка сподели, почти: „ Не се съберат да направят/нещо, а единствено се демонстрират! “
Велика българска жена, велика фраза – ключ към празнословната фанфаронщина, която върлува в близост.
Прости думи – обаче са същинска присъда над пустословието, което от дълго време е презряно от елементарните хора, само че те се свенят да изразят това на глас. Усещаме го единствено от сходни изпуснати изречения.
Да вървим в този момент при господин Рубин, американският дипломат, и господин Банов, министърът на културата.
Не се чудете: ясно е, че старицата пет пари не дава за тях, обаче фразата й с лекост отключва и двамата. Ето по какъв начин.
Господин Рубин явно има прелестно възприятие за комизъм.
Тия дни споделил в едно изявление: „ Никога не е имало напън върху България да избере Ф-16… “ Разбира се, че е тъкмо по този начин.
То е все едно някогашният Съветски съюз да насилваше „ онази “ България да купува Миг 21, примерно.
Сетне посланикът траял да се майтапи: „ Това е суверенно българско решение, България е суверенна страна, България сама взема решения “. Ето, това е към този момент вест – и в случай че имаш нещастието да водиш това изявление, наложително би трябвало солидно да си анестезиран.
А пък и Рубин за миг се държи като анестезиран: не помни, че самият президент Тръмп подкара нашият министър председател по-чевръсто да се въоръжаваме.
Преди към две години той напряко му написа следното: „ Особено съм щастлив от проектите на България да ускори и модернизира отбранителните си качества “ - т.е., купувай, драги, не се мотай, в случай че искаш фотография за спомен.
Тъй че, да кажеш, че Съединени американски щати не са упражнили напън в действителност си е демонстрация на духовитост - не толкоз елегантно, само че на тукашните туземци и толкоз им стига.
Така, без да желае, господин Рубин се подреди в трупата на локалните самодейци - сезонни американофили, които разиграха едно жалко театро около
Ф-16/70, едвам припомнят за себе си.
Разбира се, американците от дълго време са наясно какво съставлява тукашното им лоби - одиозни видове без никаква тежест в българското общество, които нямат и никакъв надзор над треперливото си ласкателство.
Примерно, може да ти упоменат уединено, че една от главните борби през днешния ден е против православието - само че никой не те кара да изричаш мръснишката ругатня „ Майната му на православието! “
Тукашните ратаи обаче са неудържими в престараването си, болнави хора с болнави упоритости.
Така че, господин Рубин би трябвало да каже: „ Не сме упражнявали никакъв напън, вашите хора сами се натискаха кой да си закачи най-пъстрата панделка на наш човек “.
Българското общество е наясно с всичко това и избира да не го облъчват празнословно.
Тук политическото говорене от дълго време се е трансформирало в отвратителна халтура, то може да накара даже мишеловът да повърне, както споделяше един публицист.
„ Само гледат да се демонстрират “. Сякаш по този метод желаят някак да си отмъстят на „ простолюдието “.
Дори тогава, когато би трябвало да се покрият през глава, не престават да се натрапват.
Това е някакъв инстинкт за самоизтребление. Такъв е казусът с Банов.
Много е неприятно, когато вестник излиза със заглавието „ Изборите потеглиха с кални битки “.
Кое е кална битка – това, че Банов са самонабучи на прът, а от горната страна на всичко се повъртя на него.
Нямаше кой обаче да го посъветва за нищо на света да не споделя, че записът, който го уличава, е манипулиран.
И да бъде пределно сбит - тъй като колкото повече накисваш в сълзи обясненията си, толкоз повече се злепоставяш.
Не се откри и един интелигентен човек в ГЕРБ да го посъветва и друго: да не опява, че четири години бил „ рекетиран “ - и четири години мълчал като дънер, вместо още при първия опит да изтича в Прокуратурата.
Пропагандата на ГЕРБ явно е в нокдаун, тя се прави силово, както се поставя на безконечните спечелили.
Днешните „ първенци “ на нищо не могат да се научат. Да прескочим за малко при Петър Младенов. Неговата „ танкова “ имитация към този момент е класика, най-малко в близката ни история.
Твърденията на Младенов, че записът на репликата е манипулиран, единствено форсираха края му. По това време в малкия екран назначихме комисия от най-влиятелни кинаджии - и единомислещото им умозаключение беше, че записът не е манипулиран.
В сборника изявленията на Валерия Велева „ Мъже на власт ” има една прелюбопитна детайлност.
Според вицепрезидента военачалник Семерджиев, Луканов бил споделил един път следното за прословутата „ танкова имитация ” на съпартиеца си: „ Пешо, ти въпреки всичко сподели това ”.
Младенов направи съдбовна неточност с отричането. Репликата е изтървана от слаб /в оня момент/ човек, от горната страна на всичко, взет на прицел от „ бойните “ си приятели. Изтървал е един въпрос по-скоро към себе си - един изплашен човек, претрупан от случайността с непомерни отговорности, а и с вид мислене, в което се мержелеят танкове. Няма нищо в тази имитация, никакви танкове няма да дойдат, никой не го желае съществено.
Обаче на 27 август 1990 година, на сутринта след пожара в Партийния дом, Лилов /!/ споделя нещо сходно - това удостоверение го има в уеб страницата миwww.kevorkkevorkian.com, във видео обявата „ Пожарът “.
Лилов загатва нещо за някакъв взвод, който би приключил работа в нощта на пожара. Някакъв симпатизант поправя Лилов. " Разбира се - споделя той, - че Лилов няма по какъв начин и от кое място да повика оня взвод ".
Имах забавен диалог с Младенов за „ танковата “ имитация.
Видяхме се на 2 юли 1990 година - същият ден, от 13 часа, водих конференцията на стачкуващите студенти от Софийския университет, която се излъчваше непосредствено по радиото. Организирана бе от Сдружението за почтени избори и протестния комитет. По-нататък изтъквам по книгата си „ Кеворк проговаря. Необичайни срещи “.
„ Бяха Желев, Дертлиев, Пирински, Любен Гоцев, ген.Семерджиев и други, както и представителят на Младенов, който гледаше като жертван. Студентите бяха доста нападателни, въпреки че надали подозираха кой ще завоюва от стачката им… Иначе хората на Българска социалистическа партия се държаха учудващо пасивно…
Имах среща с Младенов в 17 ч., само че закъснях с половин час. Отидох в президентството напряко от Университета. Тълпата извън скандирала непрестанно против Младенов, най-вече се дерял синът на някогашния секретар на Централен комитет Емил Христов, един от най-доверените хора на Живков – по този начин ме посрещна секретарката на Младенов.
„ Не мога да го кажа това – споделя Младенов. - Това е срещу всичките ми разбирания, против целия ми живот. Пропаднало е в съзнанието ми, нищо не мога да си спомня. Всичко друго се сещам, само че тези думи ми се губят…Свидетели бяха Светлин /Русев/, Нешка/Робева/, Джуров, в профил беше и Григор Стоичков, те могат да потвърдят… ”
„ Аз мога и да си отида – продължи Младенов, - може да пребивавам един месец или една година… ”
„ Това са Божи работи ” – отвърнах.
„ Знаеш, че съм опериран тежко от сърце, скоро говорихме за това със заместител шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ. Но това сред нас, апелирам те ”.
И отново се връща на „ танковата ” имитация: „ Какво да вършим с тази история? Не мога да го кажа това, не мога! ”
„ Ако този диалог тук беше записан, резултатът щеше да бъде добър ” – споделих.
„ Мисля, че след Живков към този момент не се записва в този кабинет. Поне по този начин ми споделят ” – отвърна той.
„ Имам поради ефирен диалог ” – прецизирах.
„ Да изляза по малкия екран? – учуди се Младенов. – Защо? Защо да се извинявам? Ще си отида и толкоз, за какво ми е всичко това… ” И съвсем се разплака.
И в края на диалога сподели: „ На американците им омръзна всичко това. Да оправим тази история, пък след това ще поканим Симеон… ”
Разделихме се с ангажимента, въпреки всичко, на 6-ти да създадем изявлението. Бутилката пред него беше съвсем празна.
На 4 юли Младенов направи особено телевизионно изказване за “танковата ” имитация. Посъветвах го преди записа да промени няколко фрази. Той се съгласи.
Най-важната корекция бе в изречението “Българският президент е нападнат поради имитация, манипулирана и надлежно тиражирана ”.
То стана: “Българският президент е нападнат поради една имитация ”. Пазя в архива си този текст със собственоръчните му ремонти.
На 5-ти юли отидох още веднъж при Младенов, с цел да уточним изявлението за идващия ден. „ Но няма да бъде единствено за репликата,нали? – попита Младенов, - а общо, за живота ми, аз съм чел, въпреки всичко, Сартр… ”
На другият ден той към този момент бе отвън играта… “
Да оставим Младенов – ами това с Банов се случи преди малко. Хората край него обаче аранжират историята, като че ли се е случила по времето на Тутанкамон.
Банов е в неспасяемо състояние, тъй като се самопредстави като приключен добряк.
А най-тъпият метод, когато те заловен по бели гащи, е да започнеш да ругаеш съперника си - атентатът в „ Света Неделя “ постоянно е на разположение.
Някой министър метнал в канализацията 700 хиляди лв. - Марко Фридман е отговорен.
Ако историята с Банов бъде прикачена към подправените вести, отново ще бъде неправилно.
Коленопреклонното отразяване на всяко поемане и издишване на Властта - която и да е тя - е по-опасно от всяка подправена вест.
Сега се заприказва да се ваксинират потребителите на обществените мрежи от подправените вести. А кой ще ги ваксинира от подправените вести на Властниците?
Те би трябвало да са признателни, че хората, които са Носители/Пазители на Паметта към момента са незадоволително дейни в мрежите.
А ония, даже и да сбъркат, отново единствено гледат да се демонстрират – вместо да се скрият в първия долап, който им се изпречи.
* На www.kevorkkevorkian.com може да намерите: Публикации, Книги, Списание, Галерия, Всяка Неделя, Нови свидетелства, Интимно от профила.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен ".
реклама
Ето го и него:
" www.kevorkkevorkian.com *
ЧАЯ, РУБИН, БАНОВ, ТАНКОВЕТЕ
ПРЕЗРЯНО ПУСТОСЛОВИЕ
Чая придошла - и хайде, сеирджиите са там, малките екрани се тикат най-отпред. Реката щяла да скъса някаква дига - обаче не било ясно, кой я стопанисва.
Народецът седи и трепери, някакви са се хванали гуша за гуша пред камерите, а един вика: „ Собственикът се яви, едвам когато се разбра, че страната ще заплати ремонта на дигата! “
Представяте ли си, каква панаирджийска губерния сме станали.
И в този миг една бабичка сподели, почти: „ Не се съберат да направят/нещо, а единствено се демонстрират! “
Велика българска жена, велика фраза – ключ към празнословната фанфаронщина, която върлува в близост.
Прости думи – обаче са същинска присъда над пустословието, което от дълго време е презряно от елементарните хора, само че те се свенят да изразят това на глас. Усещаме го единствено от сходни изпуснати изречения.
Да вървим в този момент при господин Рубин, американският дипломат, и господин Банов, министърът на културата.
Не се чудете: ясно е, че старицата пет пари не дава за тях, обаче фразата й с лекост отключва и двамата. Ето по какъв начин.
Господин Рубин явно има прелестно възприятие за комизъм.
Тия дни споделил в едно изявление: „ Никога не е имало напън върху България да избере Ф-16… “ Разбира се, че е тъкмо по този начин.
То е все едно някогашният Съветски съюз да насилваше „ онази “ България да купува Миг 21, примерно.
Сетне посланикът траял да се майтапи: „ Това е суверенно българско решение, България е суверенна страна, България сама взема решения “. Ето, това е към този момент вест – и в случай че имаш нещастието да водиш това изявление, наложително би трябвало солидно да си анестезиран.
А пък и Рубин за миг се държи като анестезиран: не помни, че самият президент Тръмп подкара нашият министър председател по-чевръсто да се въоръжаваме.
Преди към две години той напряко му написа следното: „ Особено съм щастлив от проектите на България да ускори и модернизира отбранителните си качества “ - т.е., купувай, драги, не се мотай, в случай че искаш фотография за спомен.
Тъй че, да кажеш, че Съединени американски щати не са упражнили напън в действителност си е демонстрация на духовитост - не толкоз елегантно, само че на тукашните туземци и толкоз им стига.
Така, без да желае, господин Рубин се подреди в трупата на локалните самодейци - сезонни американофили, които разиграха едно жалко театро около
Ф-16/70, едвам припомнят за себе си.
Разбира се, американците от дълго време са наясно какво съставлява тукашното им лоби - одиозни видове без никаква тежест в българското общество, които нямат и никакъв надзор над треперливото си ласкателство.
Примерно, може да ти упоменат уединено, че една от главните борби през днешния ден е против православието - само че никой не те кара да изричаш мръснишката ругатня „ Майната му на православието! “
Тукашните ратаи обаче са неудържими в престараването си, болнави хора с болнави упоритости.
Така че, господин Рубин би трябвало да каже: „ Не сме упражнявали никакъв напън, вашите хора сами се натискаха кой да си закачи най-пъстрата панделка на наш човек “.
Българското общество е наясно с всичко това и избира да не го облъчват празнословно.
Тук политическото говорене от дълго време се е трансформирало в отвратителна халтура, то може да накара даже мишеловът да повърне, както споделяше един публицист.
„ Само гледат да се демонстрират “. Сякаш по този метод желаят някак да си отмъстят на „ простолюдието “.
Дори тогава, когато би трябвало да се покрият през глава, не престават да се натрапват.
Това е някакъв инстинкт за самоизтребление. Такъв е казусът с Банов.
Много е неприятно, когато вестник излиза със заглавието „ Изборите потеглиха с кални битки “.
Кое е кална битка – това, че Банов са самонабучи на прът, а от горната страна на всичко се повъртя на него.
Нямаше кой обаче да го посъветва за нищо на света да не споделя, че записът, който го уличава, е манипулиран.
И да бъде пределно сбит - тъй като колкото повече накисваш в сълзи обясненията си, толкоз повече се злепоставяш.
Не се откри и един интелигентен човек в ГЕРБ да го посъветва и друго: да не опява, че четири години бил „ рекетиран “ - и четири години мълчал като дънер, вместо още при първия опит да изтича в Прокуратурата.
Пропагандата на ГЕРБ явно е в нокдаун, тя се прави силово, както се поставя на безконечните спечелили.
Днешните „ първенци “ на нищо не могат да се научат. Да прескочим за малко при Петър Младенов. Неговата „ танкова “ имитация към този момент е класика, най-малко в близката ни история.
Твърденията на Младенов, че записът на репликата е манипулиран, единствено форсираха края му. По това време в малкия екран назначихме комисия от най-влиятелни кинаджии - и единомислещото им умозаключение беше, че записът не е манипулиран.
В сборника изявленията на Валерия Велева „ Мъже на власт ” има една прелюбопитна детайлност.
Според вицепрезидента военачалник Семерджиев, Луканов бил споделил един път следното за прословутата „ танкова имитация ” на съпартиеца си: „ Пешо, ти въпреки всичко сподели това ”.
Младенов направи съдбовна неточност с отричането. Репликата е изтървана от слаб /в оня момент/ човек, от горната страна на всичко, взет на прицел от „ бойните “ си приятели. Изтървал е един въпрос по-скоро към себе си - един изплашен човек, претрупан от случайността с непомерни отговорности, а и с вид мислене, в което се мержелеят танкове. Няма нищо в тази имитация, никакви танкове няма да дойдат, никой не го желае съществено.
Обаче на 27 август 1990 година, на сутринта след пожара в Партийния дом, Лилов /!/ споделя нещо сходно - това удостоверение го има в уеб страницата миwww.kevorkkevorkian.com, във видео обявата „ Пожарът “.
Лилов загатва нещо за някакъв взвод, който би приключил работа в нощта на пожара. Някакъв симпатизант поправя Лилов. " Разбира се - споделя той, - че Лилов няма по какъв начин и от кое място да повика оня взвод ".
Имах забавен диалог с Младенов за „ танковата “ имитация.
Видяхме се на 2 юли 1990 година - същият ден, от 13 часа, водих конференцията на стачкуващите студенти от Софийския университет, която се излъчваше непосредствено по радиото. Организирана бе от Сдружението за почтени избори и протестния комитет. По-нататък изтъквам по книгата си „ Кеворк проговаря. Необичайни срещи “.
„ Бяха Желев, Дертлиев, Пирински, Любен Гоцев, ген.Семерджиев и други, както и представителят на Младенов, който гледаше като жертван. Студентите бяха доста нападателни, въпреки че надали подозираха кой ще завоюва от стачката им… Иначе хората на Българска социалистическа партия се държаха учудващо пасивно…
Имах среща с Младенов в 17 ч., само че закъснях с половин час. Отидох в президентството напряко от Университета. Тълпата извън скандирала непрестанно против Младенов, най-вече се дерял синът на някогашния секретар на Централен комитет Емил Христов, един от най-доверените хора на Живков – по този начин ме посрещна секретарката на Младенов.
„ Не мога да го кажа това – споделя Младенов. - Това е срещу всичките ми разбирания, против целия ми живот. Пропаднало е в съзнанието ми, нищо не мога да си спомня. Всичко друго се сещам, само че тези думи ми се губят…Свидетели бяха Светлин /Русев/, Нешка/Робева/, Джуров, в профил беше и Григор Стоичков, те могат да потвърдят… ”
„ Аз мога и да си отида – продължи Младенов, - може да пребивавам един месец или една година… ”
„ Това са Божи работи ” – отвърнах.
„ Знаеш, че съм опериран тежко от сърце, скоро говорихме за това със заместител шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ. Но това сред нас, апелирам те ”.
И отново се връща на „ танковата ” имитация: „ Какво да вършим с тази история? Не мога да го кажа това, не мога! ”
„ Ако този диалог тук беше записан, резултатът щеше да бъде добър ” – споделих.
„ Мисля, че след Живков към този момент не се записва в този кабинет. Поне по този начин ми споделят ” – отвърна той.
„ Имам поради ефирен диалог ” – прецизирах.
„ Да изляза по малкия екран? – учуди се Младенов. – Защо? Защо да се извинявам? Ще си отида и толкоз, за какво ми е всичко това… ” И съвсем се разплака.
И в края на диалога сподели: „ На американците им омръзна всичко това. Да оправим тази история, пък след това ще поканим Симеон… ”
Разделихме се с ангажимента, въпреки всичко, на 6-ти да създадем изявлението. Бутилката пред него беше съвсем празна.
На 4 юли Младенов направи особено телевизионно изказване за “танковата ” имитация. Посъветвах го преди записа да промени няколко фрази. Той се съгласи.
Най-важната корекция бе в изречението “Българският президент е нападнат поради имитация, манипулирана и надлежно тиражирана ”.
То стана: “Българският президент е нападнат поради една имитация ”. Пазя в архива си този текст със собственоръчните му ремонти.
На 5-ти юли отидох още веднъж при Младенов, с цел да уточним изявлението за идващия ден. „ Но няма да бъде единствено за репликата,нали? – попита Младенов, - а общо, за живота ми, аз съм чел, въпреки всичко, Сартр… ”
На другият ден той към този момент бе отвън играта… “
Да оставим Младенов – ами това с Банов се случи преди малко. Хората край него обаче аранжират историята, като че ли се е случила по времето на Тутанкамон.
Банов е в неспасяемо състояние, тъй като се самопредстави като приключен добряк.
А най-тъпият метод, когато те заловен по бели гащи, е да започнеш да ругаеш съперника си - атентатът в „ Света Неделя “ постоянно е на разположение.
Някой министър метнал в канализацията 700 хиляди лв. - Марко Фридман е отговорен.
Ако историята с Банов бъде прикачена към подправените вести, отново ще бъде неправилно.
Коленопреклонното отразяване на всяко поемане и издишване на Властта - която и да е тя - е по-опасно от всяка подправена вест.
Сега се заприказва да се ваксинират потребителите на обществените мрежи от подправените вести. А кой ще ги ваксинира от подправените вести на Властниците?
Те би трябвало да са признателни, че хората, които са Носители/Пазители на Паметта към момента са незадоволително дейни в мрежите.
А ония, даже и да сбъркат, отново единствено гледат да се демонстрират – вместо да се скрият в първия долап, който им се изпречи.
* На www.kevorkkevorkian.com може да намерите: Публикации, Книги, Списание, Галерия, Всяка Неделя, Нови свидетелства, Интимно от профила.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ