Изборните промени са маратон, а не бягане на къси разстояния
Казват, че българското общество било разграничено, че всички общества, които живеят на прага сред Модерността и Постмодерността се намирали и функционирали в изискванията на тежки разделения. И в действителност нещата като че ли наподобяват тъкмо по този начин или наподобяват най-малко ненапълно по този начин, тъй като сред същността на разделянето и неговите усещания може да съществуват съществени разминавания. Не е изключено също по този начин, най-малко в някои случаи, да е налице и комплициране сред същността на разделянето и неговите проявления. Объркванията като цяло могат да се дължат на разнообразни групи по ползи, да речем, в политиката, стопанската система, че даже и в университетския бранш. За да защитят или реализиран ползите си, те интерпретират публичните разделения в избран подтекст, а всяко едно деяние от подобен темперамент може да повлияе върху публичните схващания.
Обикновено публичните схващания се въздействат главно от това, което се намира на повърхността, разпознава се елементарно, без " въоръжено око ", по този начин да се каже. Точно такова е ситуацията, в което се намира тематиката за метода на гласоподаване у нас. Дали да се даде опция на жителите да избират сред хартия и машина? Дали машината да бъде машина в цялостния смисъл на думата или да й се отреди роля само на принтер? Оказа се, че методът на гласоподаване е най-горещата тематика в 48-то Народно заседание. Той коства на членовете на правната комисия една цяла безсънна нощ, породи извънредно остри разногласия сред депутатите и не е невероятно да е поставил край и на най-малките очаквания за образуване на изпълнителна власт в границите на сегашния мандат на Народното събрание.
По метода, по който се разви този спор, де факто няма по какъв начин той да получи консенсусно решение. А това беше значимо, тъй като става дума за тематика, която е базисна освен за изборния развой в страната, само че и за политическия подобен като цяло. Доверието в метода на гласоподаване е основно за действието на обществените институции, за качеството на процеса за взимане на решения и за легитимността на политическата система.
Ето всичко това трябваше да бъде взето поради от народните представители, преди те да трансфорат бюлетините и машините в пленник на ползите на личните си групи и да се стигне до такова капсулиране, че изобщо да не е допустима връзка с съперниците - тези които имат друго схващане по отношение на разновидностите за гласоподаване. А когато опциите за връзка изчезнат, идва ред на свадите, разломите и нервността.
Народните представители в 48-то Народно събрание просто избраха да създадат тълкования върху един въпрос, който съдържа капацитет за съществено публично разделяне и по този начин да основат измежду хората спорни схващания по отношение на метода на гласоподаване. Така те също поеха по повърхността на тематиката, показвайки държание, доста повече особено за връзките в обществото, а не вида отношение, присъщ за институционалната среда и стандартите за взаимоотношение, които тя допуска.
Ако депутатите бяха решили да институционализират тематиката, то тогава всичко по нея щеше да е напълно друго и дебатът щеше да протича и да наподобява по напълно друг метод. Институционализирането на тематиката би означавало изборното законодателство да бъде сложено на повсеместен обзор и да се реализира консенсус във връзка с най-сериозните дефекти в него и разновидностите за тяхното премахване. Така да вземем за пример може да се намерения дали е допустимо да се реализира най-малко някакво доближаване в цената на мандатите в гласове? Или пък дали реализирането на цялостно или отчасти прерайониране, при опазване на пропорционалната система, не би направило представителството по-ефективно. Това са основополагащи тематики и няма по какъв начин въпрос като основаване на регион Чужбина, да вземем за пример, да бъде позволен без тях. Един подобен възможен регион би трябвало да получи избран брой мандати, което няма по какъв начин да стане, в случай че не настъпят промени в регионите вътре в страната.
Разбира се, цялостният метод изисква институционално мислещи депутати, готови специалисти, самообладание и време. С едно съвещание на правната комисия, било то и 15-часово, не може да стане. Начинът на гласоподаване (с бюлетини или машини) е последната фаза от цялостния метод. Когато строите къща не стартирате от покрива, нали?! Необходимо е да има реализиран консенсус в миналата фаза, с цел да е налице основа за консенсус на идната.
Ето тук тъкмо е повода, заради която въпросът за метода на гласоподаване се трансформира в скандал и по този начин де факто беше блокирана всякаква евентуална опция за намирането на консенсус за смислена изборна промяна. Именно нуждата от повсеместен метод, когато става дума за реформиране на изборното законодателство, постанова с този проблем да се занимава парламент с небосвод пред себе си. Темата трябваше да бъде повдигната едвам след конституирането на кабинет. Бързането и правенето на промени на парче ясно сочи, че главните политически обединения са се ориентирали към нови бързи предварителни избори. Говоренето, че ще бъдат положени старания за основаване на постоянно държавно управление някак си остава висящо във въздуха.
Провеждането на промяна в изборното законодателство обаче няма нищо общо с подготовката за явяване на избори. Замяната на едното с другото или по-точно разбирането на измененията като част от предизборната акция проблематизира самия политически развой. Оттук следват ниската изборна интензивност, невъзможността за съставяне на постоянни парламентарни болшинства и попадането в националното заседание на обединения с доста неразбираем профил, да вземем за пример " ИТН " в 47-то Народно събрание.
Погледнато в профил се основава усещането, че политическите обединения у нас по-скоро целят да основават трудности една на друга, в сравнение с да изградят трайна и устойчива среда за същинска конкуренция и надграждане. Когато правиш едно и също, то и резултатът, който ще получаваш ще бъде един и същи. С отношението, което народните представители демонстрират към Изборния кодекс, е доста евентуално обстановката в сегашния парламент да се възпроизведе в идващия. Стигне ли се до това, то би означавало, че самото държание на политическите обединения води към задълбочаване на политическата рецесия. Това е в цялостно несъгласие с институционалната логичност, която допуска тъкмо противоположното.
Един, също по този начин, сериозен минус, що се отнася до обстановката към Изборния кодекс, е, че политическите обединения употребяват тематиката, с цел да приказват главно на твърдите си електорални ядра. Няма блян към повишение на изборната интензивност и оттова на електоралната поддръжка за партиите. Това е много странна тактика (ако изобщо е стратегия) от страна на парламентарно показаните политически сили. Ето за какво може да се направи догатката, че евентуално има такива политически обединения, които чакат, че самото връщане на хартиената бюлетина ще им донесе някакъв електорален бонус. И тъкмо тук не е изключено да се окаже, че някои ще останат неприятно сюрпризирани. Разбира се, преди този момент да се ревизира в действителността, то остава единствено догадка. По-подробно по тематиката ще може да се приказва и написа едвам след възможните нови предварителни избори, когато е ясно каква е изборната интензивност и кой е спечелил от нейното повишение (ако се окаже, че има такова).
Има партии обаче (например БСП), които са с поредно намаляваща електорална поддръжка и повода за това изобщо не е в метода на гласоподаване. Проблемът на социалистите освен е на друго място, само че е и надалеч по-дълбок. Той сигурно няма да се реши от хартия, машини или принтери. Още повече, че по-рано във времето Българска социалистическа партия поддържа премахването на хартиеното гласоподаване в секциите с 300 и повече гласоподаватели, а в този момент упорства тъкмо за противоположното.
Както и да се развие актуалният спор сред политическите обединения, минусите в българското изборно законодателство няма да изчезнат в този момент. Това може да стартира да се случва едвам когато има загадка и поредна политическа воля в тази посока. В момента политическата ни система е много инертна и заради това субектите, участващи в нея, се лимитират единствено с настоящи въпроси. Нещо повече от това, сега, е малко евентуално и мъчно мислимо.
Обикновено публичните схващания се въздействат главно от това, което се намира на повърхността, разпознава се елементарно, без " въоръжено око ", по този начин да се каже. Точно такова е ситуацията, в което се намира тематиката за метода на гласоподаване у нас. Дали да се даде опция на жителите да избират сред хартия и машина? Дали машината да бъде машина в цялостния смисъл на думата или да й се отреди роля само на принтер? Оказа се, че методът на гласоподаване е най-горещата тематика в 48-то Народно заседание. Той коства на членовете на правната комисия една цяла безсънна нощ, породи извънредно остри разногласия сред депутатите и не е невероятно да е поставил край и на най-малките очаквания за образуване на изпълнителна власт в границите на сегашния мандат на Народното събрание.
По метода, по който се разви този спор, де факто няма по какъв начин той да получи консенсусно решение. А това беше значимо, тъй като става дума за тематика, която е базисна освен за изборния развой в страната, само че и за политическия подобен като цяло. Доверието в метода на гласоподаване е основно за действието на обществените институции, за качеството на процеса за взимане на решения и за легитимността на политическата система.
Ето всичко това трябваше да бъде взето поради от народните представители, преди те да трансфорат бюлетините и машините в пленник на ползите на личните си групи и да се стигне до такова капсулиране, че изобщо да не е допустима връзка с съперниците - тези които имат друго схващане по отношение на разновидностите за гласоподаване. А когато опциите за връзка изчезнат, идва ред на свадите, разломите и нервността.
Народните представители в 48-то Народно събрание просто избраха да създадат тълкования върху един въпрос, който съдържа капацитет за съществено публично разделяне и по този начин да основат измежду хората спорни схващания по отношение на метода на гласоподаване. Така те също поеха по повърхността на тематиката, показвайки държание, доста повече особено за връзките в обществото, а не вида отношение, присъщ за институционалната среда и стандартите за взаимоотношение, които тя допуска.
Ако депутатите бяха решили да институционализират тематиката, то тогава всичко по нея щеше да е напълно друго и дебатът щеше да протича и да наподобява по напълно друг метод. Институционализирането на тематиката би означавало изборното законодателство да бъде сложено на повсеместен обзор и да се реализира консенсус във връзка с най-сериозните дефекти в него и разновидностите за тяхното премахване. Така да вземем за пример може да се намерения дали е допустимо да се реализира най-малко някакво доближаване в цената на мандатите в гласове? Или пък дали реализирането на цялостно или отчасти прерайониране, при опазване на пропорционалната система, не би направило представителството по-ефективно. Това са основополагащи тематики и няма по какъв начин въпрос като основаване на регион Чужбина, да вземем за пример, да бъде позволен без тях. Един подобен възможен регион би трябвало да получи избран брой мандати, което няма по какъв начин да стане, в случай че не настъпят промени в регионите вътре в страната.
Разбира се, цялостният метод изисква институционално мислещи депутати, готови специалисти, самообладание и време. С едно съвещание на правната комисия, било то и 15-часово, не може да стане. Начинът на гласоподаване (с бюлетини или машини) е последната фаза от цялостния метод. Когато строите къща не стартирате от покрива, нали?! Необходимо е да има реализиран консенсус в миналата фаза, с цел да е налице основа за консенсус на идната.
Ето тук тъкмо е повода, заради която въпросът за метода на гласоподаване се трансформира в скандал и по този начин де факто беше блокирана всякаква евентуална опция за намирането на консенсус за смислена изборна промяна. Именно нуждата от повсеместен метод, когато става дума за реформиране на изборното законодателство, постанова с този проблем да се занимава парламент с небосвод пред себе си. Темата трябваше да бъде повдигната едвам след конституирането на кабинет. Бързането и правенето на промени на парче ясно сочи, че главните политически обединения са се ориентирали към нови бързи предварителни избори. Говоренето, че ще бъдат положени старания за основаване на постоянно държавно управление някак си остава висящо във въздуха.
Провеждането на промяна в изборното законодателство обаче няма нищо общо с подготовката за явяване на избори. Замяната на едното с другото или по-точно разбирането на измененията като част от предизборната акция проблематизира самия политически развой. Оттук следват ниската изборна интензивност, невъзможността за съставяне на постоянни парламентарни болшинства и попадането в националното заседание на обединения с доста неразбираем профил, да вземем за пример " ИТН " в 47-то Народно събрание.
Погледнато в профил се основава усещането, че политическите обединения у нас по-скоро целят да основават трудности една на друга, в сравнение с да изградят трайна и устойчива среда за същинска конкуренция и надграждане. Когато правиш едно и също, то и резултатът, който ще получаваш ще бъде един и същи. С отношението, което народните представители демонстрират към Изборния кодекс, е доста евентуално обстановката в сегашния парламент да се възпроизведе в идващия. Стигне ли се до това, то би означавало, че самото държание на политическите обединения води към задълбочаване на политическата рецесия. Това е в цялостно несъгласие с институционалната логичност, която допуска тъкмо противоположното.
Един, също по този начин, сериозен минус, що се отнася до обстановката към Изборния кодекс, е, че политическите обединения употребяват тематиката, с цел да приказват главно на твърдите си електорални ядра. Няма блян към повишение на изборната интензивност и оттова на електоралната поддръжка за партиите. Това е много странна тактика (ако изобщо е стратегия) от страна на парламентарно показаните политически сили. Ето за какво може да се направи догатката, че евентуално има такива политически обединения, които чакат, че самото връщане на хартиената бюлетина ще им донесе някакъв електорален бонус. И тъкмо тук не е изключено да се окаже, че някои ще останат неприятно сюрпризирани. Разбира се, преди този момент да се ревизира в действителността, то остава единствено догадка. По-подробно по тематиката ще може да се приказва и написа едвам след възможните нови предварителни избори, когато е ясно каква е изборната интензивност и кой е спечелил от нейното повишение (ако се окаже, че има такова).
Има партии обаче (например БСП), които са с поредно намаляваща електорална поддръжка и повода за това изобщо не е в метода на гласоподаване. Проблемът на социалистите освен е на друго място, само че е и надалеч по-дълбок. Той сигурно няма да се реши от хартия, машини или принтери. Още повече, че по-рано във времето Българска социалистическа партия поддържа премахването на хартиеното гласоподаване в секциите с 300 и повече гласоподаватели, а в този момент упорства тъкмо за противоположното.
Както и да се развие актуалният спор сред политическите обединения, минусите в българското изборно законодателство няма да изчезнат в този момент. Това може да стартира да се случва едвам когато има загадка и поредна политическа воля в тази посока. В момента политическата ни система е много инертна и заради това субектите, участващи в нея, се лимитират единствено с настоящи въпроси. Нещо повече от това, сега, е малко евентуално и мъчно мислимо.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ