Казвам се Йордан Чолов, треньор на Хебър (Пазарджик), Елитна група

Казвам се Йордан Чолов, треньор на Хебър (Пазарджик), Елитна група (U17). В Хебър съм от към 3 години, само че действително с множеството от децата работим дружно в един интервал от към 8-9 години към този момент. Преди това бяхме в детска частна школа в Пазарджик – „ Орлета “. По-късно се образува и ДЮШ на Хебър и по-късно преминахме насам.

С времето виждам израстване в момчетата, защото аз съм с тях почти откогато бяха първи клас. През годините сме минали през съвсем всички гарнитури в държавните шампионати. В момента имахме шанса и опцията да спечелим квота за Елитна група. През годините сме имали момчета, които са били обект на интерес от много по-сериозни школи в България. Едни са успявали да се задържат при нас, други са пробвали шанса си – само че като цяло тези, които са тук, несъмнено показват израстване. Усещаме конкуренция, защото в тази възрастова група за мен са събрани най-хубавите школи и тимове в страната. Лично за нас е една концепция по-трудно, тъй като главната част от момчетата са с 1 година по-малки от възрастта, в която се състезаваме. Но дръзвам да настоявам, че това е плюс за тях и макар компликациите, те демонстрират забележително самочувствие и надграждане.
16
Препятствията по пътя не са малко, нашата работа не е обвързвана единствено с развиването на тези момчета във футболно отношение. Ние се грижим за тях дружно с техните родители и учители в учебните заведения да се построяват като персони и хора и да се усъвършенстват на футболния терен. Знаем, че през годините в България не е имало кой знае какво развиване във връзка с детско-юношеския футбол. В съпоставяне с огромните страни много поизостанахме, само че на мен ми прави усещане една наклонност напоследък – много хора влагат в базите си, в образованието си на треньорите и това неизбежно ще даде резултат в бъдеще. Сякаш отстъпваме чисто физически, механически, даже ментално. Със сигурност огромен проблем е и това, че няма самообладание към младите. Трябва да бъдем по-уверени в себе си – като треньори, като убеденост, която би трябвало да предадем на децата и главно, когато чакаме един млад български футболист да влезе и да направи своите първи крачки в мъжкия футбол, в действителност е значимо да се прояви доза самообладание. Шанс, доверие и аз съм сигурен, че това е пътят, който ще докара до триумфи.

При Хебър се следи една приключена пирамида – втори и първи тимове. Една детско-юношеска школа без върха на пирамидата, без мъжкия футбол мъчно би съществувала. Реално видяно, когато тези деца завършат своя път на образование в школите, те би трябвало да имат реализация. При нас това е приключено – имаме първи тим, който е в професионалния футбол, тази година създадохме и втори подобен, в който се дава път на млади на момчета. Хубаво е, че ние имаме късмет да бъдем в Елитните групи. Всяка уважаваща себе си школа, която желае да бъде на високо равнище, би трябвало да се стреми тимовете й да вземат участие на такова равнище.

Относно методиката за работа – аз съм сигурен, че в множеството развити европейски страни има такава методика, която е заложена от съответния футболен съюз. При нас също има, само че до каква степен е ефикасна и до каква степен се ползва, това към този момент е различен въпрос. Наистина би било добра концепция да се сътвори такава методика и тя да се съблюдава, а клубовете, които го вършат, да бъдат поощрявани под някаква форма, с цел да може целеустремено да бъде следвана. Иначе в случай че я имаме чисто на хартия, а не се ползва, няма изключително огромен смисъл.