Правителствата на Радев и на „промяната“ покориха нови висоти – дефицит, дълг, декемврийско харчене
Като видях остатъка до ноември - заслужен за олимпийски златен орден, си рекох, че епохата на " смяната " може да бъде по-различна от предходните. За поредна година приканих да приключим годината без недостиг и да няма налудничаво харчене през декември. От него изгодите са противоречиви, а разхищенията в изключително огромни размери - безспорни. Заблудил съм се - колкото повече нещата се трансформират, толкоз повече си остават същите. Финиширахме с недостиг от -3%. Боли ме по две аргументи:
Можехме да имаме нулев недостиг, както бих предпочел
Можехме да използваме милиардите за по-смислени неща и по по-прозрачен метод
Думите " разточителен бюджет " бяха на Президента
Той ги изрече в края на 2020 година по отношение на рекордния Бюджет-21 с рекорден недостиг. Подкрепях мнението му. Оттогава изтече доста вода. Неговите служебни кабинети и в този момент новото държавно управление покориха нови висоти във всички дисциплини - по брой актуализации, по мярка на бюджета, на недостига и на дълга, а в този момент - и по мярка на декемврийското харчене.
През декември 2021 година кабинетът потроши повече, в сравнение с през 2020 и 2019 година
Под 7 милиарда лева през декември 2019 година, под 8 милиарда през декември 2020 година и към 9 милиарда през декември 2021 година Твърдя, че над половината от тези суми имат следните характерности:
Не са за настоящи потребности (заплати, издръжка), които няма по какъв начин да бъдат избегнати.
Обществеността не знае защо се използваха милиардите. Парламентът - също. Въпреки интереса ми към тематиката, и аз нямам концепция къде потънаха най-малко десетина милиарда от тези общо 24 милиарда за трите години.
Ако ред по ред, милион по милион попитаме жителите съгласни ли са да се създадат тези разноски за сметка на дефицити и нови задължения, ще предизвикаме доста по-различно въодушевление от настоящето захаросано равнодушие.
Бюджетната " смяна " пристигна с голям брой антииновации
За пръв път служебно държавно управление актуализира бюджет - към харчене, естествено. Тезата беше " Вода газим, жадни вървим ". Тази " вода " под формата на впечатляващо невисок държавен дълг беше грижливо събирана капка по капка две десетилетия, изключително през 1997-2008 година, а в този момент лековато я прахосваме.
За пръв път служебно държавно управление трансформира данъчна политика (с позицията си за повишаване на налог облага за огромните компании до 15%) и пенсии в средата на годината (вече над половината пенсионери получават идентична пенсия). Апропо -всички партии, които в предходния парламент се спуснаха по популистката пързалка на актуализацията, по-късно катастрофираха на изборите.
Да напомня също, че служебният кабинет гръмко се захвана с Плана за възобновяване и очакваше от Брюксел над милиард лв. по него, които бяха заложени в бюджета. Стана като с рибата и тигана.
Само две седмици след актуализацията служебното държавно управление съобщи, че желае нова такава през декември. Т.е. умеем да планираме единствено за две седмици напред.
За пръв път посрещаме Нова година без бюджет.
Почти за пръв път явни разноски за идната 2022 година се осчетоводяват за миналата 2021 година - пенсионни добавки, енергийни обезщетения. Никой ли не вижда, че с това се нарушават маса правила на обществените финанси? Какво мислят Европейска комисия и Евростат по тематиката? А специалистите в Министерството на финансите? Какво пречеше просто да се заложат в Бюджет-22? А, сетих се - ръководещите по този начин или другояче възнамеряват големи разноски за 2022 година, че взеха решение да " скрият " и тези спомагателни милиард-два.
За пръв път споделяме авансово, включително в съдружното съглашение, че през юни отново ще има актуализация. Иронично предлагам да има постоянни актуализации на всяко тримесечие и изключителни посред.
Как реагират благосклонните коментатори?
Едно от заглавията беше: " МФ чака бюджетът да излезе на по-малък от планувания недостиг ". Да, правилно е. Все едно да планираме да загубим мача с 0:5 и да представим резултата 0:4 за огромен триумф. Чувствам се като в късния соц с вица, че Брежнев се класирал втори, а Рейгън предпоследен - в съревнование, в което вземат участие единствено двамата.
Постоянно се сещам за думите на Маргарет Тачър: " Не е благотворителност да се раздават непознати пари "
Имаме ново ръководство и нова вълна на оптимизъм - дотук добре. През цялата 2021 година се ускоряваше наклонността за разпределяне на милиарди на всички обществени групи. Спомням си и различен откъс от мюзикъла " Евита " - " Докато парите не престават да прииждат, не питаш по какъв начин ". Приличаме на фамилия, която получава великодушни коледни дарове - нужни или не, предпочитани или не. Нали са дарове - " На подарен кон зъбите не се гледат ". Първоначално си фантазираме, че парите са пристигнали от въздуха, от извънземните - все тая. Като разберем обаче, че за задачата фамилията е взело следващ потребителски заем (допълнителни 5 милиарда недостиг единствено за декември), който в този момент ще би трябвало да изплащаме всички, настроението може да се утежни. А като проучваме какво в действителност си купихме и на кого го подарихме - недоумението може да премине в отчаяние.
Магистралите ли построихме? Ударно 100 нови детски градини ли? Детската болница ли? Медицински и избавителни хеликоптери ли купихме? Национален стадион за знамение и приказ ли издигнахме? Лаптопи и таблети за обществено слабите възпитаници ли? Бронирани машини за армията ли? Всички тези планове по едно и също време може и да не костват 5 милиарда! Добавете и своите други 1001 фантазии за модернизацията на България. Отговорът е: None of the above. Нито едно от тези неща. Нито през декември 2019, нито декември 2020, нито декември 2021 - декемврийските разходи постоянно са за друго и в никакъв случай не знаем защо.
Трябва да вършим разлика сред потребностите на обществото и задачите на върхушката
Ако въпросът е какъв брой да харчим за обществени разноски, за поддръжка на бизнеса или за битка с пандемията, дебатът е един.
Ако въпросът обаче е да не би през декември следващото държавно управление да обслужва други ползи - дарове за съответни компании, неосъществени поправки на язовири и свлачища, милиардни задатъци за непостроени обекти... - обстановката е напълно друга. От дългогодишните си наблюдения настоявам, че през декември доминира второто. Затова през лятото загатнах концепцията за " общественопоръчкова диета " през декември. Ама различен път - никой не желае да чуе за диета по празниците, единствено гузно гледаме вредите през януари.
Призовавам да бъде оповестен описът на декемврийските разходи за 2019-20-21 година и да има спор
Информацията да включва и какви са публичните поръчки - инхаус, спешни и други маймунджилъци без състезания.
Какви изненади да чакаме от Бюджет-22?
МФ към този момент съобщи - недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт без изключителните ограничения за пандемията и за енергетиката. А дружно с тях - колкото повече, толкоз повече. През лятото новите ръководещи нарекоха политиката си " по-балансиран метод към бюджета ". Аз пък го назовавам популистки и разточителен.
Ето моя прочит и прогноза:
Стартираме с " естествена база " от -3% недостиг или резултат 0:3.
С милиардите, на които ще сложим етикет " пандемия " (тук може да се набута всичко) или " цени на тока ", става към -5% недостиг или резултат 0:5.
С актуализацията през юни ще преизчислим и вдигнем обществени разноски с нови 3 милиарда (е, няма да вършим цяла актуализация и да загубим нови 2 месеца социална сила за триста милиона, нали?) - стават -7% недостиг или резултат 0:7. Ехо, това към този момент са 10 милиарда недостиг и нов дълг!
През септември ще има хрумвания за нова " незабавна и безусловно нужна " актуализация. Но МФ " отговорно " ще се опълчи с апели за дисциплинираност. Или не.
Възможно е Евростат и Европейска комисия да ни принудят да осчетоводим разноските, които загатнах нагоре, за 2022 година Ето ни с -8% недостиг или резултат 0:8.
Тези числа не включват възможните насъбрани загуби в държавната енергетика, както и възможните нови разноски за държавни предприятия.
Нека палим свещичка да не се случи нещо изключително през 2022 година: 1) война на 500 км от нас в някоя от три вероятни посоки; 2) нова версия на коронавируса; 3) мигрантска вълна; 4) естествено бедствие; 5) криза, енергийна рецесия. Защото тогава на дълговия фронт ще стане в действителност забавно.
Може би ще има и положителни вести. Инфлацията ще увеличи номиналния Брутният вътрешен продукт, а оттова и бюджетните доходи. Усилията за повишение на събираемостта може да дадат резултат, както през 2021 година
Накрая на годината ще приключим да вземем за пример с 0.8% по-нисък недостиг от планувания след следващата актуализация и ще обявим това за огромен триумф. Ще се похвалим, че няколко страни в Европейски Съюз имат още по-голям недостиг от нашия. Ще обещаем, че в средносрочна вероятност ще премахнем недостига. Е, Франция, Италия и Гърция дават обещание това от средата на предишния век, само че там опитите не престават...
Най-често споменаваните думи през годината ще бъдат Промяна и Реформа.
Еврозоната?
Под въпрос е дали за новите ръководещи това въобще е приоритет.
Плоският налог?
Има заплаха скоро да оставят и него в историята. Това за мен ще е моментът да желая оставки.
Като жител бих желал да благодаря на две групи хора
На достойния български бизнес и на работещите, които съзнателно заплащат своите налози и осигуровки, не се оплакват и не желаят нищо от страната. Благодарение на техния труд и отговорност приходите са високи.
На финансовите министри Светослав Гаврийски, Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Калин Христов, Владислав Горанов, които в доста по-трудни времена избраха да бъдат бюджетни патриоти, а не Дядо Коледа. Благодарение на техните старания страната е в положително финансово положение. Засега.
***
Николай Василев е бил член на две държавни управления на Република България, като поредно е заемал позициите на заместител министър-председател и министър на стопанската система (2001-2003 г.), заместител министър-председател и министър на превоза и известията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната промяна (2005-2009 г.).
Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран шеф на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в областта на акции и разрастващи се пазари. Работил е също по този начин като данъчен съветник в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).
Николай Василев има магистърска степен по интернационална стопанска система и финаси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна стратегия в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за стопански науки в Будапеща (Унгария). От 1999 година той има степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее британски, маджарски и съветски език, има базови знания по френски, немски и японски.
Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги - " Енергия " (2009 г.), " Меню за реформатори " (2014 г.) и " Кариера или не " (2018 г.).
Николай Василев с коментар за business.dir.bg
Можехме да имаме нулев недостиг, както бих предпочел
Можехме да използваме милиардите за по-смислени неща и по по-прозрачен метод
Думите " разточителен бюджет " бяха на Президента
Той ги изрече в края на 2020 година по отношение на рекордния Бюджет-21 с рекорден недостиг. Подкрепях мнението му. Оттогава изтече доста вода. Неговите служебни кабинети и в този момент новото държавно управление покориха нови висоти във всички дисциплини - по брой актуализации, по мярка на бюджета, на недостига и на дълга, а в този момент - и по мярка на декемврийското харчене.
През декември 2021 година кабинетът потроши повече, в сравнение с през 2020 и 2019 година
Под 7 милиарда лева през декември 2019 година, под 8 милиарда през декември 2020 година и към 9 милиарда през декември 2021 година Твърдя, че над половината от тези суми имат следните характерности:
Не са за настоящи потребности (заплати, издръжка), които няма по какъв начин да бъдат избегнати.
Обществеността не знае защо се използваха милиардите. Парламентът - също. Въпреки интереса ми към тематиката, и аз нямам концепция къде потънаха най-малко десетина милиарда от тези общо 24 милиарда за трите години.
Ако ред по ред, милион по милион попитаме жителите съгласни ли са да се създадат тези разноски за сметка на дефицити и нови задължения, ще предизвикаме доста по-различно въодушевление от настоящето захаросано равнодушие.
Бюджетната " смяна " пристигна с голям брой антииновации
За пръв път служебно държавно управление актуализира бюджет - към харчене, естествено. Тезата беше " Вода газим, жадни вървим ". Тази " вода " под формата на впечатляващо невисок държавен дълг беше грижливо събирана капка по капка две десетилетия, изключително през 1997-2008 година, а в този момент лековато я прахосваме.
За пръв път служебно държавно управление трансформира данъчна политика (с позицията си за повишаване на налог облага за огромните компании до 15%) и пенсии в средата на годината (вече над половината пенсионери получават идентична пенсия). Апропо -всички партии, които в предходния парламент се спуснаха по популистката пързалка на актуализацията, по-късно катастрофираха на изборите.
Да напомня също, че служебният кабинет гръмко се захвана с Плана за възобновяване и очакваше от Брюксел над милиард лв. по него, които бяха заложени в бюджета. Стана като с рибата и тигана.
Само две седмици след актуализацията служебното държавно управление съобщи, че желае нова такава през декември. Т.е. умеем да планираме единствено за две седмици напред.
За пръв път посрещаме Нова година без бюджет.
Почти за пръв път явни разноски за идната 2022 година се осчетоводяват за миналата 2021 година - пенсионни добавки, енергийни обезщетения. Никой ли не вижда, че с това се нарушават маса правила на обществените финанси? Какво мислят Европейска комисия и Евростат по тематиката? А специалистите в Министерството на финансите? Какво пречеше просто да се заложат в Бюджет-22? А, сетих се - ръководещите по този начин или другояче възнамеряват големи разноски за 2022 година, че взеха решение да " скрият " и тези спомагателни милиард-два.
За пръв път споделяме авансово, включително в съдружното съглашение, че през юни отново ще има актуализация. Иронично предлагам да има постоянни актуализации на всяко тримесечие и изключителни посред.
Как реагират благосклонните коментатори?
Едно от заглавията беше: " МФ чака бюджетът да излезе на по-малък от планувания недостиг ". Да, правилно е. Все едно да планираме да загубим мача с 0:5 и да представим резултата 0:4 за огромен триумф. Чувствам се като в късния соц с вица, че Брежнев се класирал втори, а Рейгън предпоследен - в съревнование, в което вземат участие единствено двамата.
Постоянно се сещам за думите на Маргарет Тачър: " Не е благотворителност да се раздават непознати пари "
Имаме ново ръководство и нова вълна на оптимизъм - дотук добре. През цялата 2021 година се ускоряваше наклонността за разпределяне на милиарди на всички обществени групи. Спомням си и различен откъс от мюзикъла " Евита " - " Докато парите не престават да прииждат, не питаш по какъв начин ". Приличаме на фамилия, която получава великодушни коледни дарове - нужни или не, предпочитани или не. Нали са дарове - " На подарен кон зъбите не се гледат ". Първоначално си фантазираме, че парите са пристигнали от въздуха, от извънземните - все тая. Като разберем обаче, че за задачата фамилията е взело следващ потребителски заем (допълнителни 5 милиарда недостиг единствено за декември), който в този момент ще би трябвало да изплащаме всички, настроението може да се утежни. А като проучваме какво в действителност си купихме и на кого го подарихме - недоумението може да премине в отчаяние.
Магистралите ли построихме? Ударно 100 нови детски градини ли? Детската болница ли? Медицински и избавителни хеликоптери ли купихме? Национален стадион за знамение и приказ ли издигнахме? Лаптопи и таблети за обществено слабите възпитаници ли? Бронирани машини за армията ли? Всички тези планове по едно и също време може и да не костват 5 милиарда! Добавете и своите други 1001 фантазии за модернизацията на България. Отговорът е: None of the above. Нито едно от тези неща. Нито през декември 2019, нито декември 2020, нито декември 2021 - декемврийските разходи постоянно са за друго и в никакъв случай не знаем защо.
Трябва да вършим разлика сред потребностите на обществото и задачите на върхушката
Ако въпросът е какъв брой да харчим за обществени разноски, за поддръжка на бизнеса или за битка с пандемията, дебатът е един.
Ако въпросът обаче е да не би през декември следващото държавно управление да обслужва други ползи - дарове за съответни компании, неосъществени поправки на язовири и свлачища, милиардни задатъци за непостроени обекти... - обстановката е напълно друга. От дългогодишните си наблюдения настоявам, че през декември доминира второто. Затова през лятото загатнах концепцията за " общественопоръчкова диета " през декември. Ама различен път - никой не желае да чуе за диета по празниците, единствено гузно гледаме вредите през януари.
Призовавам да бъде оповестен описът на декемврийските разходи за 2019-20-21 година и да има спор
Информацията да включва и какви са публичните поръчки - инхаус, спешни и други маймунджилъци без състезания.
Какви изненади да чакаме от Бюджет-22?
МФ към този момент съобщи - недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт без изключителните ограничения за пандемията и за енергетиката. А дружно с тях - колкото повече, толкоз повече. През лятото новите ръководещи нарекоха политиката си " по-балансиран метод към бюджета ". Аз пък го назовавам популистки и разточителен.
Ето моя прочит и прогноза:
Стартираме с " естествена база " от -3% недостиг или резултат 0:3.
С милиардите, на които ще сложим етикет " пандемия " (тук може да се набута всичко) или " цени на тока ", става към -5% недостиг или резултат 0:5.
С актуализацията през юни ще преизчислим и вдигнем обществени разноски с нови 3 милиарда (е, няма да вършим цяла актуализация и да загубим нови 2 месеца социална сила за триста милиона, нали?) - стават -7% недостиг или резултат 0:7. Ехо, това към този момент са 10 милиарда недостиг и нов дълг!
През септември ще има хрумвания за нова " незабавна и безусловно нужна " актуализация. Но МФ " отговорно " ще се опълчи с апели за дисциплинираност. Или не.
Възможно е Евростат и Европейска комисия да ни принудят да осчетоводим разноските, които загатнах нагоре, за 2022 година Ето ни с -8% недостиг или резултат 0:8.
Тези числа не включват възможните насъбрани загуби в държавната енергетика, както и възможните нови разноски за държавни предприятия.
Нека палим свещичка да не се случи нещо изключително през 2022 година: 1) война на 500 км от нас в някоя от три вероятни посоки; 2) нова версия на коронавируса; 3) мигрантска вълна; 4) естествено бедствие; 5) криза, енергийна рецесия. Защото тогава на дълговия фронт ще стане в действителност забавно.
Може би ще има и положителни вести. Инфлацията ще увеличи номиналния Брутният вътрешен продукт, а оттова и бюджетните доходи. Усилията за повишение на събираемостта може да дадат резултат, както през 2021 година
Накрая на годината ще приключим да вземем за пример с 0.8% по-нисък недостиг от планувания след следващата актуализация и ще обявим това за огромен триумф. Ще се похвалим, че няколко страни в Европейски Съюз имат още по-голям недостиг от нашия. Ще обещаем, че в средносрочна вероятност ще премахнем недостига. Е, Франция, Италия и Гърция дават обещание това от средата на предишния век, само че там опитите не престават...
Най-често споменаваните думи през годината ще бъдат Промяна и Реформа.
Еврозоната?
Под въпрос е дали за новите ръководещи това въобще е приоритет.
Плоският налог?
Има заплаха скоро да оставят и него в историята. Това за мен ще е моментът да желая оставки.
Като жител бих желал да благодаря на две групи хора
На достойния български бизнес и на работещите, които съзнателно заплащат своите налози и осигуровки, не се оплакват и не желаят нищо от страната. Благодарение на техния труд и отговорност приходите са високи.
На финансовите министри Светослав Гаврийски, Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Калин Христов, Владислав Горанов, които в доста по-трудни времена избраха да бъдат бюджетни патриоти, а не Дядо Коледа. Благодарение на техните старания страната е в положително финансово положение. Засега.
***
Николай Василев е бил член на две държавни управления на Република България, като поредно е заемал позициите на заместител министър-председател и министър на стопанската система (2001-2003 г.), заместител министър-председател и министър на превоза и известията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната промяна (2005-2009 г.).
Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран шеф на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в областта на акции и разрастващи се пазари. Работил е също по този начин като данъчен съветник в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).
Николай Василев има магистърска степен по интернационална стопанска система и финаси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна стратегия в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за стопански науки в Будапеща (Унгария). От 1999 година той има степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее британски, маджарски и съветски език, има базови знания по френски, немски и японски.
Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги - " Енергия " (2009 г.), " Меню за реформатори " (2014 г.) и " Кариера или не " (2018 г.).
Николай Василев с коментар за business.dir.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ