Душата не е вън от човека – тя се проявява чрез човешкия мозък - ПЕТЪР ДЪНОВ
Като почине, човек всичко оставя на Земята; единственото нещо, което взема със себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък.
Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, с цел да вземе незабавно този капитал.
Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше, провела го е и в този момент слиза да го вземе със себе си.
Тя взема единствено есенцията на мозъка, както фабрикантът на розово масло взема есенцията от розите: от три хиляди кг рози той изкарва единствено един кг розово масло. Този индустриалец с право може да каже, че носи три хиляди кг рози със себе си. „ Възможно ли е това? “ Възможно е. „ Как? “ Като есенция.
Мнозина питат какво ще вършат след гибелта си. Много просто – ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка със себе си.
Ако можете да превърнете материята на мозъка във фина материя, в есенция, която да вземете със себе си, вие ще напредвате и на оня свят; не можете ли да превърнете мозъчната материя в есенция, нищо не можете да придобиете.
„ Вярно ли е това? “ Ще го опитате – всички Божествени неща са правилни и рационални.
И така, душата, за която се приказва, не е вън от индивида – тя се демонстрира посредством човешкия мозък.
Доколкото тялото и мозъкът на индивида са проведени, дотолкоз и душата му се проявява; в случай че тялото и мозъкът на индивида не са проведени, никаква душа не търсете в него.
„ Аксиома на живота “
